коментар

Нужни са спешни мерки за преструктуриране на болниците

13-09-2023 07:01
Селективният подбор при договарянето с НЗОК може да отсее излишните и неефективни структури, без значение от тяхната форма на собственост, казва д-р Ивелина ГеоргиеваНужни са спешни мерки за преструктуриране на болниците
Clinica.bg

press@clinica.bg

Здравното министерство публикува актуалната Методика, по която ще изработва новата Национална здравна карта (НЗК). Ще доведе ли тя до увеличаване на леглата за активно лечение в страната и какви ще са последиците за системата, попитахме д-р Ивелина Георгиева. Днес публикуваме втората част от нейните отговори. Д-р Георгиева е един от основните експерти, участвали в изготвянето на Методиката, по която е направена действащата Национална здравна карта (НЗК). Като дългогодишен служител в МЗ - от 2009 г. до 2017 г., тя е и сред авторите на редица стратегически и нормативни документи в сферата на здравеопазването. Преди това, като директор на РЗИ-Сливен, е участвала и в изготвянето на първите областни здравни карти.

- Д-р Георгиева, какво все пак трябва да се направи, за да се ограничи разрастването на болничната мрежа – може ли това да стане само на база на акредитация на дейността и изискванията за сключване на договор с НЗОК?

- Ако можеше, то досега трябваше да се беше случило. Защото това, което чувам в момента много прилича на идеите и промените, с които стартира здравната реформа през 1999 г. Тогава с приетите Закон за лечебните заведения и Закон за здравното осигуряване се въведе Национална здравна карта, регламентираща брой болници, с които НЗОК сключва договор, акредитация на болниците, в т.ч. като условие за сключване на договор с НЗОК, приватизация, клинични пътеки с изисквания за сключване на договор и т.н. и т.н.

Вече говорихме за резултатите от регламентирането в НЗК на броя на болниците от 1999 г. до 2015 г. – 111 нови частни болници с над 11 000 болнични легла.

Акредитацията на цялостната дейност на болниците функционираше от 1999 г. до 2018 г., когато бе премахната от екипа на министър Кирил Ананиев. За тези 20 години не си спомням болница, която да е получила отрицателна акредитационна оценка и да е загубила правото си да работи или да сключи договор с НЗОК. За сметка на това се отгледа многобройна „акредитационна администрация", която се финансираше формално и неформално от тези процедури. Всъщност акредитацията като механизъм за оценяване на качеството е полезна, но тя не може да бъде използвана за регулация нито на броя на болничните легла, нито на болничната мрежа. По-скоро е нужно да бъде подобрена процедурата по издаване и отнемане на разрешенията за извършване на лечебна дейност, когато дадена сграда с табела „Болница" не отговаря на изискванията за това. Ако изобщо са останали много такива изисквания.

НЗОК ежегодно завишава изискванията за сключване на договор с лечебните заведения за болнична помощ, като в някои случаи стига до откровени безумия, но въпреки това броят на техните договорни партньори непрекъснато се увеличава от – 149 болници през 2001 г. до 344 болници и лечебни заведения за извънболнична помощ с легла с общо над 48 000 легла през тази година.

Само приватизацията не се състоя по официалния ред, но пък към момента 30% от болничния капацитет е реално приватизиран – от 341 лечебни заведения за болнична помощ 115 са частни. За периода от 1999 г. до 2021 г. броя на леглата в публичните болници (държавни и общински) намалява с 20000 легла, а леглата в частните болници се увеличават с над 14 000. От това обаче също май не не последва значимо подобрение в ефективността на здравната система и удовлетвореността на пациентите.

И затова аз считам, че това са механизми, които не можаха да докажат своята ефективност и тяхното повторно въвеждане вероятно няма да има очаквания ефект. А мисля, че Айнщайн беше казал, че лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат.

В същото време като че ли никой не забелязва как през всичките тези години бавно и систематично всички други въведени регулации бяха отменяни или облекчавани по лобистки причини. Бяха занижени изискванията за структура на болница от ЗЛЗ, от медицинските стандарти първо отпадна минималния брой легла в 1 клиника/отделение, после минималния брой лекари, сестри, изискванията за наличие на собствени диагностични структури и т.н. и т.н.. За да стигнем днес до обсурда да може да разкрием специализирана болница с 1 легло и 1 лекар, многопрофилна болница с 2 легла и 2 лекари в две различни отделения и всичко друго „колкото е необходимо", в т.ч. образна диагностика и лаборатория по договор с друга болница, може и на другия край на държавата.

Направи се всичко възможно да не се използват и даже блокират механизмите, заложени в Закона за лечебните заведения за селективен подбор при договарянето и при разрешаване на нови болници и дейности на база на Националната здравна карта. И го твърдя отговорно. Нито НЗОК, нито МЗ и ИАМН през последните години не прилагаха коректно и заобикаляха тези процедури, а сега след като бъде увеличен броят на леглата в НЗК, те просто ще останат неприложими.

- Какво имате предвид?

- Дълго време здравната карта съществуваше като добро пожелание, без практически смисъл, поради липсата на механизъм за нейното прилагане за регулация на системата. Такъв беше създаден едва през 2015 г. с промяна в Закона за лечебните заведения, който обвързваше НЗК от една страна с издаването на разрешения за разкриване на нови болници и нови болнични дейности и от друга с възможностите НЗОК да прави селективен подбор на своите договорни партньори и да сключва договор не със всички, а само с толкова, колкото са определените в картата потребности.

Например, ако за дадена област има определена потребност от 40 легла по ортопедия и травматология, а са разкрити 80, НЗОК трябва да „класира" болниците, които кандидатстват за договор с нея и договаря с първите в класацията, които разполагат 40 легла. А критериите са свързани с най-високо ниво на компетентност, възможности за комплексно лечение, спешен прием и т.н. Т.е. НЗОК има право да избере най-добрите доставчици на съответния вид здравна услуга и да предостави публичния ресурс на тях. Нещо като прозрачна обществена процедура, адаптирана към нуждите на населението.

Останалите, които отпаднат от класирането, ако искат, могат да работят без договор с НЗОК, срещу заплащане, да се развиват и следващата година отново да кандидатстват. Или да се преструктурират и да се насочат към други дейности, от които има нужда. Например много е възможно да се окаже, че в същата област не достигат леглата за рехабилитация, продължително лечение и палиативни грижи.

Селективният подбор беше въведен законодателно чрез промени в ЗЛЗ, приета бе наредбата за критериите, по които се прави този подбор, изготви се нова изключително подробна НЗК през 2016 и веднага след това след това той беше блокиран от тези, които видяха за пръв път „заплаха" за своя „бизнес" в НЗК и наредбата за подбор, които бяха атакувани в съда и отменени.

По този повод в анализа „Здравен профил на България 2017 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и European Observatory on Health Systems and Policies в сътрудничество с Европейската комисия международните експерти написаха „През 2015 г. бяха въведени националната и регионалните здравни карти като инструмент за определяне на потребностите на населението от извънболнична (или амбулаторна) и болнична помощ. Година по-късно Министерски съвет определи правилата и критериите, по които регионалните подразделения на НЗОК могат селективно да сключват договори с болниците. Тази формална стъпка беше изключително важна, тъй като даде на картите практически смисъл. През май 2017 г. Върховният административен съд отмени тези критерии въз основа на административни и по-скоро технически причини. Това решение, съчетано с несигурността около политиките на новоизбраното правителство (март 2017 г.), увеличава риска от значително забавяне в изпълнението." https://health.ec.europa.eu/system/files/2017-12/chp_bulgaria_bulgarian_0.pdf

През 2018 г. НЗК и наредбата за подбор бяха приети отново с корекции и някои законови промени, които до голяма степен „притъпиха" техния ефект. В „Здравен профил на България. 2019 г." отразиха това така; „Беше направен опит за въвеждане на Национална здравна карта като инструмент за селективно договаряне между НЗОК и болниците; през 2016 г. обаче съдът спря този процес. През 2018 г. бяха разработени нови планове за селективно договаряне, но все още не е постигнат съществен напредък." След което разбраха, че няма смисъл да отразяват повече тази смислена според тях реформа и спряха да я отразяват, а селективното договаряне така и не се реализира на практика. И за съжаление още се чуват твърдения, че няма механизъм по който НЗОК да откаже да сключи договор с поредната нова болнична структура.

Другият регулативен елемент, базиран на НЗК, е свързан с разкриването на нови дейности, респективно лечебни заведения. Според текстовете на ЗЛЗ от 2015 г., ако в същата тази област, някой реши да разкрие нови легла по ортопедия и травматология и желае да има договор за тях с НЗОК, трябва да поиска предварително разрешение за това от специална Национална комисия към МЗ. Която се произнася на базата на потребностите в НЗК. И ако в НЗК за тази област има потребност от 40 легла и има разкрити 80, то той получава отказ по отношение на бъдещото финансиране с публични средства, а ако има разкрити 30 легла, ще получи положително становище за 10.

За съжаление през 2020 г. бе направена „малка" промяна в ЗЛЗ, при която обективните показатели за „излишък" или „недостиг" на болнични легла в НЗК, бяха замени от т.н. „комплексна оценка", извършвана от ИАМН, която е най-тайнствената „котка в чувал", която съм виждала. Защото в конкретния случай с нашите ортопедични легла, „комплексната оценка" на ИАМН би била, че въпреки, че в НЗК е определена потребност от 40 легла и са разкрити 80, но тяхната използваемост е примерно 40% и това означава че има незадоволени потребности на хората и трябва да се разкрият още поне 20 легла, които НЗОК също да финансира. И по тази логика, когато през следващата година тези вече 100 легла доведат до още по-ниска използваемост, вероятно ще могат да се разкриват още и още. Разбирате ли абсурда на всичко това?! Като се има предвид ниската използваемост на леглата в България, така може да се докаже нужда навсякъде за всичко. Четох интервюто с г-н Васил Пандов, той го нарече с може би най-подходящ термин – Алхимия. И ако не познавах толкова добре механизмите, тайни и явни на системата, можех да си помисля, че е просто неразбиране и некадърност. Но все повече ми се струва, това е възможност да се заобиколи един добре заложен механизъм.

И след като тези механизми бяха обезсилени и заобиколени, сега се налага да се говори за мораториум за разкриване на нови дейности. Може би ще свърши работа като временна мярка, но в дългосрочен план той е неприложим. Не знам как точно ще бъде въведен, но има риск, ако се въведе за известен период за всички без условие, да засегне еднакво и този, който реши да разкрие във Враца нужно детско отделения и този, които иска да разкрие N-тото отделение по инвазивна кардиология в София. Не мисля, че това би бил правилния подход.

И затова продължавам да считам, че единствения ефективен и законосъобразен механизъм за регулация на болничния сектор е провеждането на селективен подбор при договарянето с НЗОК, който да отсее излишните и неефективни структури, без начение от тяхната форма на собственост. Защото, когато имаш 350 болници с над 50000 легла, а се нуждаеш от половината от тях, най-естественото е да избереш от тях най-големите, най-оборудваните, с най-много квалифициран персонал и апаратура, без значение дали са публични или частни, и да им предоставиш целия публичен ресурс. И тогава останалите ще претърпят естествен процес на оптимизация. Никой няма да ограничава правото им на съществуване чрез финансиране от други източници, просто нашите пари от здравни вноски ще отиват при най-добрите.

И другата важна стъпка е засилване на регулацията и контрола по отношение на осигуреността на болничните легла, най-вече с персонал. И въвеждане на задължение за лечебните заведения да закриват разкритите легла, ако те не са осигурени или не за заети за продължителен период от време. Мисля, че би било полезно системата за болнична помощ да се лиши от „фън-шуй" елементите в себе си (за тези, които не знаят, така наричат в системата креватите, които стоят само за бройка или красота).

За съжаление, както вече казах, в момента в България няма нито една норма, която да казва каква трябва да е осигуреността на леглата с лекари, медицински сестри и т.н. Последните изисквания, намиращи се в медицинските стандарти бяха отменени по времето на министър Кацаров и замени с „колкото е необходимо". А един медицински стандарт за „Здравни грижи" все още чака да бъде и приет, за да покаже, че наличните медицински сестри в страната са в пъти по-малко от нужните на болничната помощ, особено ако тя трябва да поддържа 57 000 болнични легла, да не говорим за другите сектори – извънболнична помощ, спешна помощ, медико-социални услуги и др. Но предвид нестабилната политическа ситуация, имам съмнения, че в близко бъдеще ще се предприемат сериозни стъпки в тази насока.

Мисля, че всички други административни мерки за намаляване на броя на болничните заведения и болничните легла, предвид разнородната им форма на собственост са или трудно изпълними или могат да бъдат атакувани. Всъщност, опитът ми показва, че ефективността на една мярка е пряко пропорционална на съпротивата тя да бъде въведена. Предстои да видим. Ако някоя от тях отново бъде атакувана в съда, значи би могла да бъде правилна и ефективна.

- Имаме ли кадри за поддържането на настоящия брой легла за активно лечение в страната?

- Ако трябва да проявя неподходящ към ситуацията хумор, бих казала, че ако искаме да намалим броя на болниците и на болничните легла, не е необходимо да правим нищо. Достатъчно е да продължим да не правим нищо за осигуряване на необходимите медицински специалисти, най-вече медицински сестри и до 10 години над половината от болниците ще са затворили врати по „естествен път". И това е повсеместен проблем, но някои региони на България вече се оформят като т.н. „медицински пустини" – в които дефицита на лекари и специалисти по здравни грижи, особено в работоспособна възраст, е опустушителен и трудно обратим.

Ще дам пример с медицинските сестри – в момента пак по данни на НЦОЗА в страната работят 28 000 медицински сестри, при това не само в болничната помощ. От тях 35% са във възрастта над 55 години. Т.е. след 10 години при настоящия прием на студенти, ще имаме под 20 000 сестри.

При направена хронометрия на заетостта на този персонал се установява, че 1 медицинска сестра на смяна има възможност да обслужва средно 8 пациенти (с вариации в различните видове структури – интензивни, терапевтични, хирургични и т.н.). При 24-часов режим на работа, на всеки 8 легла на нас ни трябва 5 работещи сестри. При 57 000 легла, както се планира в методиката за НЗК, само за болничната помощ са ни нужни 35 000 медицински сестри. А извънболничната помощ, спешна помощ, детските градини, училищата, медико-социалните услуги?

Добрата новина е, че към момента имаме достатъчно лекари, ако успеем да ги задържим. Лошата е, че поради липсата на медицински сестри лекарите се товарят с все повече сестрински дейности, в т.ч. манипулации, документация и т.н.

Но с колкото и персонал да разполагаме, е безумно да го използваме за поддържане на ненужна и празна леглова база. Никой уважаващ себе си хотелиер не би наел дори камериерки за това.

- А има ли смисъл и терапевтична полза от легло без кадри?

- Точно толкова, колкото от линейки и медицински хеликоптери без кадри, от GP-практики без общопрактикуващи лекари. Медицината е най-вече човешка дейност, дори в ерата на телемедицината и изкуствения интелект. И медицинските кадри не могат да се напазарят с обществена поръчка за милиони. Тя трябва да се създават, подкрепят и развиват, а това означава огромна инвестиция във време, организация и ресурси. И това е проблем, който се знае от всички, но никой не желае да се заеме сериозно с него, защото усилията трябва да започнат сега, а резултатите ще дойдат след 5-10 години. При настоящата динамика на политическо управление никой няма възможност да мисли в такава перспектива.

- Заговори се за приватизация на областни болници – излишни ли са те и кой може да поеме функциите им?

- За мен областните и университетските болници винаги са били „извадени пред скоба", условиe, без което не може, „sine qua non". Те са единствената гаранция на държавата, че може да осигури при всякакви ситуации, достъп на населението във всички региони на страната достъп до медицинска помощ. Винаги, при всякакви проблеми, бедствия, война. И КОВИД-кризата го доказа. Бяхте публикували една диаграма на лечебните заведения, които бяха лекували болни с КОВИД през 2020 и 2021 г. – там ясно се виждаше, че тези болници поеха основната тежест на случаите.

Да, част от областните болници са в много тежко състояние. Но са в такова, защото дълго време нямаше адекватна политика спрямо тях – от тях само се искаше – да имат спешно отделение, кръвен център, патоанатомия, да приемат всеки неосигурен, бежанец, нежелан в другите болници пациент, назначаваха в бордовете им измислени хора, сменяха изпълнителните им директори по поръчка, не им осигуряваха капиталови разходи. И сега им казват, че понеже не се справят, ще бъдат преструктурирани или приватизирани.

Все едно да държите една котка гладна и затворена и после да кажете, че я гоните, защото не може да лови мишки и ще поканите тигър, който евентуално да се съгласи да лови и мишки покрай другата плячка. А може би ако я нахраним и да й осигурим свобода, ще се справи.

Не искам да ме разберете погрешно, аз не съм нито против пазара, нито против частния сектор в здравеопазването, той има своето място и позитивна роля. Но съм убедена, че има сфери, в които конституционното задължение на държавата да гарантира здравната сигурност на хората не допуска държавата да абдикира и да няма възможности за пряко управление – и това е общественото здраве, борбата с инфекциите, спешната помощ, в т.ч. болничната спешна помощ и други специфични дейности, осигурявани и в момента от областните болници, УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" и няколко други големи държавни болници. След КОВИД кризата и в условия на близка война загубата на такъв гарантиран капацитет крие значителни рискове.

- Какъв ще е крайният ефект за пациентите и съответно за участниците в здравната система от новата здравна карта и идеи за преструктуриране?

- Всъщност аз още не съм видяла още в детайли конкретните идеи и действия за преструктуриране и ми е трудно да дам оценка. Да, новата НЗК при тази методика, определено няма да е такова действие, но предполагам, че се планират други алтернативни мерки за преструктуриране на болничния сектор. Защото става все по-очевидно, че публичната болнична система е в състояние на задълбочаващ се разпад. В медицината знаем, че има състояния на пациентите, които ако бъдат преминати и най-прецизната операция не дава възможност за излекуване. И в момента ние сме на тази тънка граница и имаме два варианта – или започваме тежки, непопулярни реформи, редуцираме значително болничния капацитет и подкрепяме само структуроопределящите болници или оставяме статуквото, което рано или късно ще доведе до задушаване на публичния сектор за сметка на частния такъв.

И понеже отдавна приватизацията и частната инициатива се представя като подходящо решение, то нека да се замислим, че към момента 100% от първичната медицинска помощ, 90% от специализираната извънболничната помощ и 30% от болничната помощ се предоставя от частни лечебни заведения. И това за сега не дава решение за справяне нито с „медицинските пустини", нито с качеството на медицинската помощ и удовлетвореността на пациентите.

Защото всъщност собствеността на лечебните заведения не е важна, а техният капацитет и поведение. Помня, че по време на най-тежката КОВИД-вълна, в София работеха самоотвержено и при максимален капацитет 6-7 големи болници - държавни и частни – например болница „Токуда", „Софиямед". Останали, без значение дали бяха държавни, общински или частни бяха затворили врати или бягаха от болните с КОВИД като дявол от тамян.

Затова вярвам, че оптималната българска болнична система следва да е съчетание от подкрепяни и интегрирани в болнична мрежа публични болнични заведения, в която основна роля играят т.н. областни болници и частни лечебни заведения, които допълват и надграждат националния болничен капацитет, създавайки здравословна и лоялна конкуренция при ясни правила.

- Има ли опасност да не усвоим средствата по ПВУ, след като в него има заложени определени нормативни документи с по-различна философия – например Разработване на Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги в България, както и закъснението в изработването на други стратегически документи като Разработване на Национална здравна стратегия 2021-2030 г. и план за действие по нея, както и на Разработване на Национален план за преструктуриране на болничната помощ в Република България 2021-2027 (Q1/2023)?

- В ПВУ са заложени изключително важни реформи, които за съжаление все още се бавят, а почти всички предварителни срокове, заложени в ПВУ са изтекли. Националната здравна стратегия 2030 беше приета от МС и внесена в Народното събрание, но така и не стигна до зала за гласуване от народните представители. Проведено бе само едно заседание на Здравната комисия, което струва ми се не приключи с окончателно решение. Иначе в медиите тя бе подложена на опустушителна критика от представителите на ГЕРБ и ДБ заради големия обем, липсата на таблици и текста в статус на „тюрлю-гювеч", както се изразиха някои депутати от Здравната комисия. Поради това аз с интерес ще се запозная с новата здравна стратегия, която следва скоро да бъде приета и внесена в НС от настоящия МС. Доколкото си спомням заложения срок за изпълнение, съгласно Програмата за управление на Република България юни 2023 г. – декември 2024 г. е септември 2023 г. Според ПВУ следва да се разработи и План за преструктуриране на болничния сектор в България, който може би ще отговори на всички предизвикателства, за които си говорим.

В контекста на разговора следва да се отбележи, че Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги в България всъщност е разработена и приета с Решение № 1073 на Министерския съвет от 29.12.2022 г. и представена на ЕК. В частта за картиране на дългосрочните нужди от услуги и инвестиции в болничната помощ е посочено, че „болничната структура в България се характеризира със свръхкапацитет, който не отговаря на реализираните нужди на населението от болнично лечение". В документа се посочва, че потребностите на населението от болнична помощ се планират в Националната здравна карта на България на областно и национално ниво, като за показател е използва международно утвърдения измерител за капацитет „1 болнично легло" и изчисляват на база брой население и единен национален параметър за обща осигуреност с легла 6 на 1 000 души население и единен национален параметър за осигуреност с легла за активно и интензивно лечение – 4,0 на 1 000 души население. Не знам тези противоречия между двата документа ще бъдат ли възприети от ЕК, но вероятно ще бъдат намерени съответните аргументи.

Все пак се надявам, че държавата ще успее да направи нужното, за да могат средствата по ПВУ да бъдат усвоени, защото са нужни на системата, особено в областта на педиатрията, онкологията, ендоваскуларното лечение, въздушната спешна помощ, психиатрията. Не ми се ще да последват съдбата на средствата за реализация на Проекта за модернизацията на системата за спешна медициска помощ, които върви към своя тъжен финал.


Използваемостта на леглата е под 50% в 11 области

Използваемостта на леглата е под 50% в 11 области

Ако проектът на промени в ЗЛЗ на здравното министерство се приеме, вероятно там би трябвало да последва преструктуриране

Десният мираж на болнична реформа

Десният мираж на болнична реформа

Обявените намерения на властите за промени в ЗЛЗ и в Методиката за нова здравна карта са по-скоро обезкуражаващи

Нов адрес на болница ще се разрешава от МС

Нов адрес на болница ще се разрешава от МС

Мораториум за нови дейности и клиники ще има най-късно до юни, докогато трябва да е приета новата здравна карта, предвиждат идеите на МЗ за промени в ЗЛЗ

47 заповеди за нови дейности и болници

47 заповеди за нови дейности и болници

Пет от тях са за разкриване на структури на друг адрес, като най-голямата от тях е за „Сърце и мозък" в Ст. Загора, показват данните на МЗ

Здравната карта трябва да определи потребностите от легла

Здравната карта трябва да определи потребностите от легла

Септември се оказа важен за здравеопазването, през него стана ясна методиката за новата здравна карта, а след броени дни трябва да влязат в сила и нови правила за реимбурсация на онколекарствата. Готова ли е здравната каса да се справи с всички тези отговорности, попитахме нейния управител Станимир Михайлов.

Завишаването броя на леглата е като подвижни пясъци

Завишаването броя на леглата е като подвижни пясъци

Кой носи вина за дефицита на лекарства, защо не се спира криминалния реекспорт и какво мисли за идеите на проф. Христо Хинков за реформа на болничната помощ, попитахме проф. Асена Сербезова в качеството й на пръв здравен министър на „Продължаваме промяната".

Не можем да съкратим легла по административен път

Не можем да съкратим легла по административен път

Ясна е Методиката, по която ще се прави Националната здравна карта. Kаква е философията за болничното преструктуриране и има ли разнобой с управленската програма, попитахме д-р Александър Симидчиев от „Демократична България".

МЗ прави тази здравна карта заради ПВУ

МЗ прави тази здравна карта заради ПВУ

Преди десетина дни стана ясна новата Методика, по която ще се прави Националната здравна карта, тази седмица поста си напусна зам. министърът, който бе в основата на изготвянето й. Има ли връзка между двете събития, каква е философията на управляващите за болничното преструктуриране, попитахме доц. Антон Тонев. 

Съобразявам се с решението на премиера

Съобразявам се с решението на премиера

От негова гледна точка реформите в здравеопазването не са в необходимата степен активирани, каза здравният министър проф. Христо Хинков
Освободиха д-р Бойко Пенков от МЗ

Освободиха д-р Бойко Пенков от МЗ

Решението е взето заради бавни темпове на работа, обясниха от Министерския съвет, но то дойде и след въпроси за новата Методика за здравната карта, с която се увеличават болничните легла
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ