Бира с мярка пази сърцето

Дозата за дамите да е 330 мл на ден, а за мъжете - по две, предупреждава д-р Лалка Рангелова

Соня
Василева
s_spasova@yahoo.com

Бирата вероятно е сред най-старите питиета, които хората са започнали да си приготвят. Има сведения, че кехлибарената напитка се консумира още от 5000 години преди новата ера. Тя се произвежда от ферментация на зърна, най-често ечемик, но може и от пшеница, ръж или царевица, като за аромат се добавя хмел, който й придава специфичния горчив вкус, обяснява д-р Лалка Рангелова. 

В пивото най-често има съдържание на над 90% вода, 4% въглехидрати, а останалото са белтъци, витамини, минерали, биологично активни вещества и алкохол. Алкохолното съдържание варира от 4% до 10%. В бирата има и витамини – най-вече от В група, както и различни минерали -

калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, натрий, цинк, мед, манган, селен, флуорид и силиций

Последният има отношение към растежа и развитието на костите и свързващите тъкани, уточнява експертът по хранене. Освен това бирата се отличава с богатото си съдържание на полифеноли, като флавоноиди и фенолна киселина. А е известно, че храните, богати на полифенолни съединения, имат свойството да предпазват от болести, свързани с възпаления.

И докато прекаляването с алкохол върху човешкото здраве е много добре проучено, то ролята на умерената му консумация продължава да бъде обект на дебати в научните среди. Както се казва – важното е да се употребява с удоволствие и с мярка.

Умерената консумация на алкохол чрез бира означава прием на ден от 1 бутилка от 330 мл за жените и 2 бутилки от 330 мл за мъжете, обяснява д-р Рангелова. Според данни на USDA (Министерството на земеделието на САЩ), споменатите вече 330 мл осигуряват около 140 ккал енергия. Иначе казано, това са

7% от енергията, необходима за тялото

при препоръчителен прием от 2000 ккал на ден.

В средиземноморския начин на хранене консумацията на бира се нарежда на второ място след тази на вино. Сравнението на здравните ефекти на умерената им консумация показва, че и двата вида напитки имат протективен ефект по отношение на сърдечно-съдовите заболявания, казва д-р Рангелова. И обяснява, че това се дължи основно на неалкохолните компоненти на бирата и виното, а именно фенолите. Тези вещества са „отговорни” за положителните промени в липидния профил на човек, за повишаването на антиоксидантната защита, както и за

намаляване на проявите на различни възпаления

Ограничени данни има и за протективен ефект на умерената консумация на бира по отношение на невродегенеративните заболявания, добавя д-р Рангелова. И понеже напоследък става все по-популярно пиенето и на т.нар. безалкохолна бира, това също може да се отбележи като плюс. Този вид съдържа ценните биоактивни вещества от пивото, но в него няма алкохол и може да бъде подходяща алтернатива, обяснява д-р Рангелова. Бирата, която не съдържа глутен пък, е подходяща за пиене от хора, които имат непоносимост към него, тъй като тя не оказва неблагоприятните ефекти върху здравето на хората с тази диагноза в сравнение с обичайната, която го съдържа.

Но както с всичко, с което се прекалява, и прекомерната употреба на пенливата напитка може да донесе неприятни последици. Високата консумация на алкохолни напитки, независимо от техния вид (в това число и бира), се свързва с

повишен риск от рак на устната кухина, фаринкса, хранопровода, млечната жлеза

колона, черния дроб и панкреаса, с повишен риск от мозъчен инфаркт, повишена смъртност от цироза на черния дроб, напомня д-р Рангелова. Пиенето на по-големи количества пиво, подобно на другите алкохолни напитки, води и до сериозни социални проблеми, като пристрастяване, инциденти или травми. Злоупотребата с него може да предразположи хората към абдоминално затлъстяване, което представлява натрупване на коремни мазнини, известно като „бирено коремче“. Освен това може да увеличи апетита и така да породи повишен прием на храна. Не бива да се забравя, че продължителното пиене на големи количества бира може да доведе и до хроничен алкохолизъм.