Съществуването на болниците е политически въпрос

Нито населението, нито персоналът са достатъчни за сегашния брой легла, вероятно занапред се предвижда внос на пациенти и лекари отнякъде, казва д-р Кети Ценова

- Д-р Ценова, какво е актуалното положение в МБАЛ-Враца,ще има ли Педиатрия, ще се закрива ли АГ-отделението?

- Педиатрия ще има, намерили сме необходимите лекари, в АГ-отделението също има необходимия брой лекари, но са ми внесли докладна, че искат основни заплати от порядъка на 4000 лв. и 4500 лв. на началник-отделение. МБАЛ „Хр. Ботев" не може да осигури тези заплати, ние не можем да ги осигурим и за силно натоварените отделения, които издържат цялата болница като Гастроентерология, Хирургия, Неврология, Вътрешни болести, Нефрология.

- Какви са заплатите в тях?

- 1400 лв. за лекар със специалност и малко повече за началник-отделение, но не са достигнати нивата от КТД.

- С какво си обяснявате искания за заплати от по 4000 лв. лв.?

- Хората работят за пари, това са високо квалифицирани лекари с дългогодишен трудов стаж, нормално е да искат такава заплата. Системата в България обаче е такава, че се плаща на брой преминал пациент, а не за квалификацията и уменията на лекаря и в тази клопка сме всички, не само нашата болница.

- Това проблем ли е, който може да реши мениджмънтът на една болница или е от компетентността на здравните власти?

- Категорично не е във възможностите на мениджмънта на лечебното заведение. Вината, която се хвърля върху мениджърите и конкретно върху мен, е за измиване на ръцете. Който и мениджър да дойде в МБАЛ „Хр. Ботев" – сменили са се много, не може да промени ситуацията. МЗ е възложило на областните болници задължения, които не са възложени на частните и изобщо не финансира тези дейности или ги недофинансира. Сред тези дейности са трансфузионна хематология, съдебна медицина, дори изискването да имаме отделение по патоанатомия товари областните болници, защото едно е да имаш договор с такова отделение, както е за частните болници, друго е да го издържаш.

- Знаете, че има нова Методика за субсидиране на областните болници, по която трябва да получите 20 млн. тази година и 60 млн. догодина, видяхте ли критериите, на които трябва да отговарят областните болници и могат ли да се покрият от тях?

- Един от критериите са в разрешителното на дейност на болницата да има нива на компетентност, конкретно за „Хр. Ботев" в последното разрешение за дейност от 2019 г., което е издадено от ИАМН, няма такива нива. Има един куп неща, които ме навеждат на мисълта, че ще се имитира даване на нещо – знаете, че тази субсидия трябваше да е налична от 1 януари - по 500 лв. на легло, а вече сме септември и още се чудим ще има ли нещо и за кого.

- Миналата седмица в здравната комисия стана ясно, че през годините държавата е инвестирала много в областните болници, но те пак не се справят, защо?

- Субсидиите на държавата са само за капиталови разходи. Подпомагането на областните болници със средства за заплати стои като дълг към МЗ и не е увеличило капитала му в областните болници. Но състоянието на повечето областни болници е такова, че не могат сами да си купят апаратура и ако МЗ не дава субсидия за капиталови разходи, няма как да я набавим, с тази субсидия се увеличава и делът на МЗ в капитала на областните болници.

- Защо с години областните болници се декапитализираха – въпрос на лош мениджмънт ли е или на здравна система? И грешка ли е, че се допусна това да се случи?

- Държавата при сегашната организация на здравеопазването има нужда от области болници, особено в бедните региони като нашия, където пациентите не са платежоспособни и се увеличава делът на здравно-неосигурените. Областната болница поема всички пациенти, докато частните болници имат възможността да подбират пациентите си. Спешният център докарва всички в областната болница, независимо дали тази в съответния регион на пациента извършва същите дейности като нас. Истерията с отделението по Педиатрия например е част от общата система, няма къде да иде дете, което е наистина зле, освен в областната болница, поне в нашия регион. Фарингитите и ринитите обаче се лекуват в общинските болници, въпреки че реално могат да се лекуват в къщи, а не в болница.

- Сега във Враца отваря голяма частна болница – „Сърце и мозък", тя може ли да замести областната?

- Да, би могло при положение, че отделенията дублират напълно тези на областната болница с малки изключения – отделения по съдебна медицина, по спешна медицина. Съществуването на две такива лечебни заведения в регион като Враца е нецелесъобразно.

- Според вас обаче в една частна болница има ли място за всички пациенти – дори за неплатежоспособните?

- Ако има място за всички пациенти, пак ще се стигне до формулата лош мениджмънт, защото или се заплащат извършваните медицински дейности и лечебното заведение ще е добре финансово, или ще изпълнява всички възложени му социални задачи и лечебното заведение ще потъва финансово. За една частна болница не вярвам да е приоритет държавната политика.

- Миналата седмица се заговори, че може да се стигне и до приватизация на някои областни болници – това ли е решението на проблема?

- Според мен сегашната ситуация изисква много спешни мерки, така че и това би било добро решение на проблема.

- Според вас при една евентуална приватизация трябва ли да се запазят функциите им или не?

- Добре известно е, че броят на лечебните заведения и на леглата не съответства нито на броя на населението, нито на наличните медицински кадри, така че, ако се направи една разумна здравна карта, така че средствата на НЗОК да се изразходват по необходимост, би било добре за населението на България и за медицинските специалисти.

- МЗ официално призна, че методиката, по която се прави новата здравна карта ще легитимира сегашното състояние на системата, ще бъде една нейна „снимка". Според властите няма как да се съкратят вече съществуващите легла и болници, а може само да се спре разрастването им занапред. С такава здравна карта обаче това възможно ли ще бъде?

- Нито населението, нито персоналът сега са достатъчни за сегашния брой болници и легла, вероятно занапред се предвижда внос на пациенти и лекари отнякъде. Здравната карта смятам, че с тази методика, освен, снимка на сега съществуващото положение, е оставена и вратичка за увеличаване на броя на леглата. Това няма как да спре разрастването на болничната мрежа. Напротив.

Здравеопазването значи опазване на пациентите от болести, в същото време нашата система изисква производство на все повече и повече пациенти, нуждаещи се от болнично лечение, иначе отчитаме, че има лош мениджмънт. За профилактика никой не отваря дума, за мерки срещу инфекции, свързани с медицинското обслужване – също нищо. Ние сме държавата в ЕС, може и в световен мащаб, с най-много болнични легла за активно лечение, съответно хоспитализации на глава от населението и същевременно с най-малко регистриран брой ВБИ, клонят към 0%, а мерки срещу антибиотичната резистентност – няма, предвидена необходимост от лекари с епидемиология на инфекциозните болести в новата здравна карта също няма, но нови болници - има.

- А възможно ли е да спре разрастването на здравната мрежа като се въведе акредитацията за цялостната дейност на болницата като условие за договор с НЗОК, както и по-високи изисквания, на които да отговоря лечебното заведение?

- Доколкото си спомням, този подход вече беше прилаган назад в миналото и се отказаха от него. Акредитацията не е задължителна отдавна, така че това е нещо, вече пробвано и не е дало резултат – хубаво, да го пробват пак. Съществуването на болниците е политически въпрос. Всеки кмет и депутат, когато се кандидатира, първото нещо е да каже, че милее за болницата и това толерира съществуването на всички държавни и общински болници, а те изостават най-много като оборудване и квалификация на персонала. Има много неща, които трябва да се променят, но е нужна много силна воля, защото всички отсреща ще пречат – общество, местна власт и т.н.

- Възможно ли е да се съкратят част от публичните болници, за да се изземат функциите им от частните?

- Ако решат така от МЗ, разбира се, че е възможно. А какъв ще е резултатът за пациента, това е друг въпрос.

- Стана ясно вече, че имате избран заместник, знаете ли кой е той?

- Не, още с първото идване на министъра тук се коментираше, че има избран заместник, но нали все пак има конкурс – не трябва ли на него да се реши кой ще се избере. Освен това се насрочва Общо събрание на болницата, на него също се решава, но това явно са дребни подробности.