Областни болници може и да се приватизират

Няма как да се съкратят леглата и лечебните заведения, които вече съществуват, може само да се ограничи разразстването им занапред, стана ясно от думите на проф. Христо Хинков

Ще бъда откровен с вас – може да се стигне дотам, че ще трябва да се извадят болници от забранителния списък за приватизация, обясни проф. Хинков в отговор на въпрос на Маргарита Генчева от „Възраждане". Според министъра те няма как да издържат на конкуренцията на частния сектор, въпреки помощта на властите. Той обясни, че с опитите си да ги спаси, държавата инвестира средства в тях и така увеличава дела на капитала си и вече средно акционерният й дял е около 80%.

Според проф. Хинков може да се

поиска от кметовете да прехвърлят и останалите 15% и държавата да реши какво да се прави с тях или да ги остави да залиняват постепенно. Може да дойде момент, в който да трябва да се вземат радикални решения, затова го казвам на комисията, която ще трябва да взема тези решения, обясни проф. Хинков. Той припомни, че глътка въздух за областните болници се готви със средствата за финансирането им от държавния бюджет. По думите му за тази година са предвидени 20 млн., а за следващата - 60 млн. Критериите, които ще заложи МЗ обаче, ще са доста обхватни.

С тях ще се иска болниците да имат

различни отделения и да участват в осигуряването на донорски ситуации. Ако успеят да постигната изискванията, ще получат финансиране, обясни проф. Хинков. Това пък накара проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ да коментира, че е добре критериите в методиката все пак да могат да се покрият от областните болници, иначе от финансирането ще отпаднат лечебни заведения като тези във Враца, Ямбол и т.н.

Както вече clinica правилно написа, здравната карта няма

да намали леглата за активно лечение в страната, нито болниците, а ще отрази и узакони сега действащото състояние на системата. Това стана ясно и от отговора на проф. Хинков на въпроса на депутата от ПП Петър Куленски.

Идеята на здравната карта не е да даде

таван на броя легла, а снимка на реалната ситуация, да бъде ориентир, от който тръгваме, тя е една малка част от многото мерки, които трябва да въведем, като бариера за издаване на бъдещи разрешения, обясни проф. Хинков. Според него двата критерия, които залягат в методиката за изработването й – брой легла и използваемост, не са водещи показатели за реформиране на системата. Министърът обясни още, че, ако се заложи критерий, който да съкрати броя на леглата в сравнение със сега съществуващите, трябва да има и начин, по който това да стане, иначе няма резон в повдигането на този въпрос.

Според него разрастването на болниците

тепърва ще се ограничи с други механизми. Част от тях са въвеждането на акредитацията върху цялата дейност на лечебните заведения като условие за сключване на договор с НЗОК, както и на високи изисквания, на които да отговарят, както сега ще се прави с Методиката за финансиране на областните болници.

Ако касата може да отказва договор,

тогава ние ще имаме спирачка да се спре издаването на разрешение за болница, обясни той. Проф. Хинков обясни още, че при изработването на картата и промените е водещ интересът на пациента, а по време на КОВИД-пандемията се оказало, че нямаме достатъчно легла, стана ясно още от думите му. Според него държавата не може да се пребори с разрастването на частния сектор, а всички лечебни заведения трябва да работят в една посока. Подробните отговори на проф. Хинков на депутатските въпроси по тези сериозни теми накараха председателят на здравната комисия проф. Ангелов да отбележи, че все пак това е блиц-контрол, а не обсъждане на реформиране на системата.