Нужна е нова концепция за здравната карта

Тя трябва да е динамична, а с новата методика ни се дава още от същото, затова предполагам, че може да претърпи промени, казва доц. Васил Пандов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Доц. Пандов, достатъчно добра ли е новата методика и показателите, които са заложени в нея за обезпечеността на страната с болнични легла и медицински специалисти?

- Новата методика, както стана ясно, до голяма степен приповтаря съществуващата. В нея не може да се открие нов подход или концепция, освен две важни разлики, а именно - промяна на критериите за популация и заетост на леглата, което не води до намаляване на броя им в болничната помощ, а до увеличаването им. Тъй като методиката не е минала процес на обществено обсъждане, защото е публикувана като Заповед, към нея няма и мотиви. Възможно е експертите от кабинета на проф. Христо Хинков да обосноват това, което е предложено в нея, но сега мотивите поне на мен не са ми известни. За мен при спадащо население, увеличение на популационния критерий като стойност няма ясно обяснения, нито залагането на по-ниска използваемост за леглата. Предполагам, че част от мотивите биха могли да са свързани с това, че леглата трябва да се запазят за неотложни, спешни и други такива ситуации, но според мен това не е достатъчно прецизно - ние не можем да кажем, че 40% от леглата трябва да бъдат свободни за непредвидени ситуации.

- Имали ли сте разговори с МЗ по принцип каква би трябвало да е новата методика и сега, когато е публикувана – какви са целите й?

- Предварително не сме имали разговори, информирах се за методиката от страницата на МЗ. Но миналата година във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) беше прието от МС „мапиране и зониране" на краткосрочните нужди от здравни грижи, което трябва да бъде развито в нова концепция за здравна карта и да включва осигуряването на спешна помощ по въздуха. Сега е нужно да се създаде концепция, която да се състои от лечебни заведения, които да покрият задоволяване на нуждите на населението, като се вземат предвид всички тези проекти в ПВУ - за модернизация и оборудване на големите болници, включително създаването на строук-центрове, създаването на въздушната спешна помощ, 100-те амбулатории за първична помощ, отделно от това и проектите за оборудване на съществуващите лечебни заведения. Но в основата на всичко това в ПВУ седи ангажимента на България да реформира структурата на болничната си помощ.

- В каква посока?

- В посока да има по-равномерен достъп до здравни услуги, както и до лечение на различните видове усложнения на заболяванията при пациентите.

- Как кореспондира това с новата методика за леглата?

- В този смисъл аз не виждам по какъв начин публикуваната Методика кореспондира със създаването на нова здравна карта. Съгласен съм, че не във всички държави има подобен документ, но във всички държави има анализи на достъпа и териториалното разпределение на болничната и извънболничната помощ.

- Заявените намерения на ПП и ДБ бяха за намаляване на леглата и преструктуриране на болничната мрежа, тази методика как се отнася спрямо тях?

- На пръв поглед тя не кореспондира с тези заявки, които си остават, те не са се променили. Именно във връзка с тази реформа проф. Хинков обяви и намерението си да въведе мораториум за откриването на нови болници, докато не се изработи новата здравна карта. Това, което не мога да си обясня е, как тази методика се вписва с управленската програма и мораториума. Никой не отрича необходимостта от преструктуриране на болничната помощ у нас, но това е и изискване по ПВУ, то не е само пожелателно. В тази връзка ще ни предстои да проведем разговори с колегите от другите политически сили за реформата, която да е осмислена от проектите в ПВУ. Ще водим разговори и с МЗ, за да разберем какви са мотивите за тази методика, както и дали тя ще се промени или запази. Защото тя генерира повече от същото и ще доведе до аргументиране на съществуващото надвишение на леглата по предходната здравна карта и ще постави един печат на съществуващата болнична мрежа, която се развива без концепция. А опитът ни от миналото сочи, че когато потребностите отговарят на съществуващия брой легла, това е предпоставка за надвишаването им.

- В ПВУ има ли изискване за редуциране на броя легла или подобен критерий?

- Не, няма заложени изисквания за брой легла или болници, но има изискване за преструктурирането им със създаването на динамична здравна карта. Тоест, тя не само да бъде статистическа снимка на броя легла, пациенти, а да бъде инструмент и за прогнозиране на нуждите. В ПВУ в центъра е поставен пациентът и всичко е ориентирано около него, така че без значение къде се намира той – в Северна, Южна или Централна България, в рамките на определени минути да има достъп от най-ниското до най-високото ниво на медицинска помощ. Това седи в основата на плана за възстановяване.

- През годините постоянно сме първенци по брой легла за активно лечение в ЕС, това ще бъде ли по някакъв начин интервенирано с плана, защото използваемостта им понякога е под 50%?

- Съгласен съм, че данните са за около 50% използваемост на леглата и тук проблемите са комплексни. На първо място в 2020 г. са обнародвани промени в ЗЛЗ, където освен потребност за откриването на легла, се добавят и няколко други критерии, като един от тях е използваемостта им. Оттам се отваря и кутията на Пандора с издаването на понякога противоречащи си становища на ИАМН, по този начин вече се е създала една нова наука, нещо като Алхимия на нуждата от легла и болници. Когато се касае за един кандидат, вземаме неизползваемостта на леглата, при друг кандидат вземаме използваемостта им по време на КОВИД, при трети - преди, тоест няма ясни критерии, които да се използват дори от един и същи орган. При оценките на потребностите от легла и болници, се вземат предвид дори аргументи, като кризата в Украйна, потенциалната миграция на пациенти и т.н., само и само да се постигне желания резултат.

- Сам казвате, че кутията на Пандора е отворена чрез ЗЛЗ, ще има ли промяна там?

- Да, планираме да има промени в ЗЛЗ, но в управленската програма е заложено тази инициатива да се реализира по нормалния начин - да дойде от изпълнителната власт в лицето на министъра, който притежава целия инструментариум за осъществяването й – НЦОЗА, ИАМН, тоест да направи необходимите анализ и да обоснове предложението. Именно затова той предлага и мораториума, който, ако е сам за себе си, няма как да бъде обоснован юридически. За да бъде обоснован, трябва да има много ясни мотиви, каквито са един разумен срок за изграждането на здравна карта с нова концепция и за прецизиране на критериите за откриване на нови ЛЗ.

- Обсъждали ли сте вече с МЗ подобна философия за промени?

- На този етап знаем, че се подготвя такъв законопроект, който е на финалната права.Това, с което предстои да се запознаем са съпътстващите стъпки, за да съществува този мораториум, който без тях – сам по себе си, не е инструмент за регулация.
- Има ли резон в твърдението, че броят на леглата няма значение за преструктурирането и регулирането на болничната система?

- Тук се смесват различни понятия – финансирането от гледна точка на НЗОК е критерий за натоварването, когато едно ЛЗ не може да поеме наплива, затова и сега в НРД се прие болниците да могат да преструктурират определена част от леглата. Но като цяло броят пациенти за финансиране не е свързан с броя легла. Това, което се случва в България обаче е, че се изграждат две паралелни системи на болнична помощ – публичната и частната. И тъй като няма достатъчно ясна регулация, те се създават като две паралелни системи, които не си комуникират много добре, а една здравна стратегия и карта би трябвало да интегрира всички елементи, независимо от вида на собственост. В този смисъл, тъй като досега във всички документи и анализи основата е броят легла, преходът към друг показател трябва да бъде постепенен и не може да се изключи критерия брой легла.

- Броят легла не кореспондира ли и с качеството на здравната система, защото, за да върши работа, едно легло трябва да е кадрово обезпечено, а ние сме в кадрови дефицит?

- Да, напълно съм съгласен, за броя легла у нас отдавна се появи този афоризъм, че леглото само по себе си не лекува.

- Да, но тогава можем ли да си позволим да разширяваме легловата база в страната?

- Ако погледнем данните грубо, в момента здравната карата е надвишена с около 30%. Това говори, че сега тя не е никакъв показател и никой не се съобразява с нея. А това означава няколко неща - първо, че нормативната уредба не е достатъчно ясна, така че да бъде задължителен фактор и второ, че се заобикаля. Тоест, тя трябва допълнително да се регулира.

- Какво ще се случи оттук нататък, след като имаме тази методика, ПВУ, политическите обещания?

- Оттук нататък трябва да се направи динамична здравна карта и промени в ЗЛЗ. Моето лично мнение е да се елиминират тези неясни критерии за откриване на ЛЗ, защото знаем, че това е въпрос и на национална сигурност. Аз съм убеден, че органите следят тези процеси, но те трябва и законово да се уредят. Всички трябва да са спокойни, че на никого няма да бъде отнето получено разрешено за дейност или държавата да му ограничи правата. Въпросът е това, което вече се е получило, да бъде вкарано в някакви ясни рамки за в бъдеще.

- Как може това да стане - едновременно да променим системата и да я запазим?

- Ние ще я променим без да отнемаме правото на дейност, а като го преструктурираме на база анализ, който се изисква по ПВУ. Например при строук-центровете - заложени са 10, но сега можем да ги намалим на 7, защото нямаме нужда от толкова. Но тук им и друг проблем, не само за откриването на нови ЛЗ, а и за финансирането им с публични средства. Концепцията от години е, че може да се откриват нови ЛЗ, но НЗОК трябва да направи анализ на потребностите дали да сключи нов договор, има и наредба на МС с критерии, по които да се прави този анализ.

- Да и всеки път крайният резултат е, че има нужда, точно като със здравната карта. Как ще се промени това?

- Да, аз също не знам как всеки път има нужда, още повече, нещо, което със сигурност ще искаме да залегне в ЗЛЗ, е да се спазва бизнес-плана, който се представя от новите болници при кандидатстване за финансиране. Защото сега той не се спазва – представя се план за бюджет от 100 000 лв., а се оказва, че много скоро реално отчитаните дейности стават за 1 млн. Тоест, ще искаме този бизнес-план да е обвързващ.

- Скоро да очакваме промени в ЗЛЗ, така ли?

- Да, но тук активната роля е на МЗ, така е заложено и в програмата за управление. За мен обаче на този етап буди леко недоумение новата методика каква част от пътя е. Предполагам, че проф. Хинков ще ни разясни и тази методика може да претърпи и промени.