Създаваме КП, които да отчитат коморбидността

До януари трябва да е готова опцията за известяване със СМС за това, че даден човек е ползвал обществен ресурс от НЗОК, казва доц. Михаил Околийски

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Доц. Околийски, доволен ли сте от крайния резултат на тези дълги и тайни преговори?

- Не мога изцяло да се съглася с твърдението, че са тайни, защото след заседанията имаше стенографски протокол, който беше публикуван. Не е имало нужда да пазим някаква тайна, просто в последната фаза имаше детайли, които трябваше да изчистят между партньорите и беше излишно да ги споделяме.

Като човек, който се вълнува много от промоцията на здравето и профилактиката на болестите, съм много доволен, защото най-голямото увеличение на средствата е в първичната и специализираната извънболнична помощ, в МДД, които също е важно да са добре финансирани, за да може да се следи състоянието на човека и да се вземат навреме решенията. Така няма да трябва да се влиза във втора-трета фаза на болничното лечение, което знаем и колко е скъпо.

Бях приятно изненадан и от културата на събеседниците в Надзорния съвет, от подкрепата, която получихме от пациентските организации, които са като коректив на нашата работа. В противовес на разбирането, че НПО са „кресливи" или пречат на обществените процеси, аз винаги съм имал друго мнение за тези организации, и сега още веднъж тази моя хипотеза беше подкрепена.

- Действително има увеличение на цените в извънболничната помощ, но адекватна ли е цена от 25 лева за преглед при специалист, защо не е пазарна, за да работят лекарите по каса и да няма доплащане?

- Мисля, че с това НРД постигнахме това всички да са по-малко недоволни. Няма някой, който да каже, че е получил голямото парче от пая. Дейността в извънболничната помощ трябва да е по-добре финансирана, но това ще се случи стъпка по стъпка. Знаем по изследванията на СЗО и на други организации, че доплащането у нас е 44%, тоест близо половината пари не се осигуряват от НЗОК, а хората ги дават от джоба си. За да се намали този дял, са нужни огромни усилия. Увеличаването на вноската от 8% е много чувствително тема, но знаете, че в много страни тя е около 12%. Ако тя стане такава в България, доплащането за медицински услуги ще е по-малко, но не това е основният проблем, а че ресурсът се разхищава. Това, което искаме да постигнем чрез пълното интегриране на НЗИС, е да изсветлим всички процеси, за да може във всеки един етап да е ясно кога и за какво се плаща. Защото, както се видя и със случая в Пловдив, хора, които са положили Хипократова клетва, са намерили вратички да източват системата. Смятаме, че колкото повече такива практики разкрием, това ще дисциплинира системата и ще останат повече средства за извънболнична и болнична помощ.

- В тази връзка - отдавна говорим, че най-добрият контрольор в системата е пациентът, няма ли да стане най-накрая задължителна опцията с известяването на услугите, които е ползвал?

- Да, работим върху това всеки човек да има обратна връзка чрез СМС за това, че нещо в момента му се прави и се използва обществен ресурс. Ако това нещо не е факт и не отговаря на истината за съответния човек, той ще може да реагира веднага. Ако е дете, съответно информацията ще се проследява от родителите.

- Кога ще стане това, защото отдавна го чакаме и говорим за тази опция, но все я няма?

- Това ще го направим задължително, защото то не изисква особено значим ресурс и не е голяма иновация, но работим и по други неща. В момента сме в трета фаза на НЗИС и до края на 2023 г. се предвижда изграждането на елементи, групи, номенклатури, бизнес-процеси, правила, така че да се интегрира цялата система на НЗОК. Имаме уверение от „Информационно обслужване", че всичко това ще се случи до януари и известяването на пациентите ще бъде част от тази система.

- Този път нямаше увеличение на цените на КП, защо решихте така?

- Бюджетът на НЗОК се увеличава с огромни средства, за 4 години, мисля че с около 4 млрд. лв., но ефектът е спорен. Това отчасти се дължи на невинаги ефективни интервенции, но по-големият проблем е с непрекъснато появяващи се медицински дейности и контрагенти, затова ще сложим спирачка. В момента МЗ не дава нови разрешения за нови болнични заведения или дейности. Но най-важното нещо е тази Национална здравна карта, която изработваме в момента. Тя ще определи необходимостта от здравни услуги за всеки регион и ще бъде документът, с който всички ще трябва да се съобразят.

Освен това не искаме просто да се наливат едни пари и да се индексират по еднакъв начин всички клинични пътеки, защото голяма част от тях са добре финансирани. В същото време има КП за важни, социалнозначими заболявания, които са недофинансирани и които третират коморбидност, а сега няма никаква функционалност за финансирането й. Затова има работна група към МЗ с експерти, със съветници на министъра, които преглеждат клиничните пътеки и на тези, които търпят коморбидност, т.е при един пациент може да има няколко заболявания, ще се увеличи цената. Друго важно, за което не се говори, е тежестта на заболяването. Има случаи, които са изключително леки и няма нужда да се хаби обществен ресурс и да се държи човека в болница, а при тежките, ти държиш човека в лечебното заведение, но не получаваш нужното финансиране и трябва да правиш еквилибристики и да лъжеш, за да получиш още средства.

- Тези нови КП, които отчитат коморбидността и тежестта на случаите, ще бъдат ли готови за 2024 г.?

- Надявам се, че най-важните промени за пилотни специалности, като ендокринология, вкл. диабета, ще са готови.

- Д-р Маджаров спомена, че ще се бори за 25% увеличение на КП за 2024 г., възможно ли ще е и подкрепяте ли го?

- Надявам се да бъде възможно, но не трябва да забравяме, че министър Асен Василев гони 3% бюджетен дефицит и опитва всичко по силите си, за да спази тази рамка, като едновременно с това влее смисъл не само в нашата област, но и в други, където досега не е имало подкрепа – образование, екология, социална политика. Проблемът в държавните ведомства е огромен и заради липсата на достатъчно експертиза и кадри. Ние се сблъскахме с това по Националния план за възстановяване и устойчивост, където има много дейности за реализиране. Затова увеличихме щатния брой с трима души, защото имаме лошия опит с проекта за Спешна помощ, който няма да успеем да завършим в срок. Някой трябва да предвижда тези капани, за да не се повтори ситуацията. Това, което заварихме като екип беше и лошото изпълнение на националните програми. Все още на места има проблеми, но при някои, взехме мениджърски решения и нещата започнаха да се случват – като тези за ХИВ, Хепатит и т.н.

- Обмисляте ли някакви по-справедливи механизми за разпределение на средствата на НЗОК, така че да не загинат публичните болници, както се опасяват?

- Две са важните неща в тази връзка. Има една Методика за финансиране на отдалечените болници, тя е за всички болници – общински, областни. Заложени са 4 критерия в НРД, за да попадне дадено лечебно заведение в списъка за финансиране – отдалеченост, труднодостъпност, единственост за региона и т.н. Но не е задължително болницата да отговаря на всички тях, за да попадне в списъка за финансиране.

- Да, но са заложени 2 млн. на месец, доколко тези средства ще бъдат достатъчни?

- Към този момент смятаме, че заложените изисквания в НРД ще могат да бъдат покрити от по-големия процент болници. Имам предвид изискванията за синхронизация на заплатите с минималните прагове по КТД. Затова се радвам, че в Надзорния съвет има хора, които са икономически ориентирани като зам.-министър Георги Клисурски, който е и пряката ни връзка с МФ. Имаме уверението на министъра на финансите, че ще се намерят средства, така че в рамките на тези 6 месеца болниците да изпълнят праговете по КТД. Освен това има и вътрешни механизми в болниците тези заплати да бъдат постигнати – например понякога заплатата е ниска, а ДМС-то е високо, затова ще имаме разговори с мениджърите ДМС-то да стане част от основната заплата.

- В НРД заложихте едно много хубаво изискване да се свие ножицата между най-високата и най-ниската заплата до 10 пъти, въпросът е ще устоите ли да влезе в сила след 6 месеца, след като се очакват нови преговори заради бюджета за 2024 г.?

- Ще търсим начините да не правим големи отстъпки, но ще търсим и диалога, защото не искаме да губим доверието, което сме изградили с БЛС и БЗС. В нашите среди се говори за здравна дипломация. В Надзора аз съм изпратен като зам.-министър, не като свободен експерт, а Лекарският съюз също направи много компромиси. Видно е, че има разбиране и мотивация да се срещнем някъде, може да не е по средата, но трябва да се защити интереса на пациентите и колегите, защото е изключително важно да задържим кадрите, които в някои специалности са изчезващи – психиатри, патоанатоми и някои други. Те трябва да бъдат привлечени с по-високи заплати, каквито в частния сектор са налице. Има и млади хора, които искат да се развиват, да работят интересни неща, затова трябва да мотивираме областните и общинските болници да правят правилен мениджмънт, за което говори и министърът на здравеопазването. Видно е сега, че има много директори на болници, които получават високи заплати без да са се справили добре с менажирането на човешките отношения по-надолу, където пък стоят хора, както с много високи, така и с много ниски заплати. Затова искаме да има минимален праг.

- Но, за да се получава тази несправедливост трябва да има очевидно и максимален?

- Да, но колко ще е – 1:10, 1:20, ще стане ясно по-нататък.

- Дали промените за заплатите трябва да са само в НРД, не е ли по-добре да се променят други нормативни актове, като например Закона за публичните предприятия?

- Спомена се това предложение, аз не съм юрист, но наистина не е ролята само на НРД да регулира тези процеси. Има други нормативни документи, в които може да се отрази волята на принципала. Така няма да оставим всички належащи неща на НРД, на който да се гледа като на документ-панацея, способен да реши всички проблеми. Това е невъзможно.

- Фармацевти и мениджъри се притесняват, че текстът в НРД за изпращане на кодовете след верификация до НЗОК е незаконен, а решава важни проблеми. Ще се изчисти ли това?

- Да, предстои да се изчисти, защото верификацията е ключов въпрос от националната сигурност. И към момента има данни, че много медикаменти от сферата на онкологичното лечение не се прилагат на конкретния пациент, а се изнасят в чужбина или се влага намалено количество. Така че стъпките за отчитане на всеки флакон за конкретния пациент, трябва да се случват в реално време.

- Това е така, но има ли техническа яснота как ще се случва този процес?

- Във финална фаза сме по изясняване на конкретните стъпки, но мисля, че нямаме разминаване и с Асоциацията на болничните фармацевти. Трябва обаче да решим и въпроса с финансирането на онкомедикаментите, така че и фирмите да имат интерес да ги доставят. Ние сме в положение, когато липсва централизиран търг и трябва да намерим вариант, по който касата да заплаща по-ниски цени. В закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. остана вариантът с най-ниската цена от предходния месец, но според мен това не е най-доброто решение, защото трудно болниците биха предвидили по каква цена ще им се плаща. Сега има различни предложения.

- Вие как смятате – кой начин е най-удачният за НЗОК?

- Тепърва ще уточняваме, но според мен на фона на това, че непрекъснато се увеличават новите молекули, трябва да се върви в посока на задължителен централизиран търг и то за всички болници – и държавни, и частни.

- Проф. Хинков спомена, че иска НРД отново да стане едногодишно, защо?

- Смятам, че ако е за три години, трябва да се правят много анекси, защото живеем в динамичен свят. Ако е за една, ще има по-голяма гъвкавост и адаптивност и ще може да се справяме по-лесно с кризи, като пандемии например. КОВИД беше опустошаващ, някои страни си направиха правилните изводи, други не разбраха важността на това да бъдат гъвкави и да прилагат един много важен принцип – комуникация на риска. Предишни състави на МЗ не проявиха желание да направят стратегия за комуникация на риска, но сега полагаме такива усилия. Хората имат страхове, които трябва да бъдат адресирани, например ваксината за човешки папилома вирус. Ние сме призвани да говорим със семействата защо тя е важна и когато има такъв диалог, можем да постигнем повишаване на ваксиналното покритие, което сега е 1%. В същото време има държави като Австралия, където е над 90% и проблемът с рака на маточната шийка е изкоренен. Разговорът за здравните рискове у нас не се води, трябва заедно с БЛС, общопрактикуващите лекари и пациентските организации да работим денонощно за това, така че хората да разберат колко важна е профилактиката и какво могат да получат от здравната каса за нея.