Реекспортът у нас леко намаля

Около 600 лекарства са обект на легален износ, делът на незаконния не знае никой

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

644 са били търговските марки на лекарствата, които са станали обект на легален паралелен износ у нас през миналата година. За тази цифрата е 520, показват данните на Изпълнителната агенция по лекарствата. Намаление има и при уведомленията за износ, които търговците на едро са подали - през 2016 г. те са били 566, а до момента броят им е 244. Още по-показателни за намалението на легалния реекспорт обаче са заявените количества, които биха могли да се изнесат. Въпреки че посочените цифри не отразяват реалния реекспорт, а намеренията на търговците, които биха могли и да са завишени, все пак са показателен ориентир. Така, ако за миналата година заявените количества стигат до 244 678 570 опаковки, през тази година те са намалели няколко пъти – до 56 967 522. Тенденцията обаче може да се дължи и на по-прецизираните количества, които дистрибуторите са решили да декларират на база опита си досега, както и заради все по-силния обществен натиск.

Най-голям е реекспортът на 80 лекарства,

показват още данните на ИАЛ. Дори сред тях обаче има понижение на заявените намерения за износ от страна на фирмите. Най-голям за 2016 г е бил заявеният износ на продукта Seretide discus – 7.1 млн. опаковки, срещу 1.8 млн. за първите близо шест месеца на тази. На второ място се нарежда Torbadex – 5.1 млн. опаковки за 2016 г., срещу 1.4 млн. за тази. На трето място по намерения за износ за 2016 г. е бил Cavinton с 4.5 млн. и 1.2 млн. опаковки досега.

Въпреки опитите на ИАЛ да мониторира реекспорта, точни данни за него у нас няма. Причината за това са законодателните празноти, които не дават право на институциите да изискват нужната им информация от производителите и търговците. Според ориентировъчните оценки на различни експерти от години финансовото изражение на легалната част на тази търговия е около 10% от фармацевтичния пазар или 270 млн. лв. за миналата година. Почти на още толкова обаче са съмненията, че възлиза и нелегалният реекспорт или общо това прави около 500 млн. лв.

За засиления интерес към паралелнта търговия през последните години

сочат и данните на НАП и „Митниците" в секторния анализ на КЗК от края на 2016. Според тях най-много са лекарствата, които заминават за Германия, Румъния и Полша, а броят на фирмите, които ги изнасят е станал 68 през 2015 г. Сред тези търговци са както по-малките дистрибутори, специализирани предимно в тази дейност, по данни на Българския фармацевтичен съюз такива са „Беста Мед", „Рацио лек", „Маймекс", „Файмекс", „Глория Интернешънъл", „Макте", така и най-големите ни дистрибутори, като „Софарма трейдинг", „Стинг", „Фьоникс" и „Фармнет". Повратната година за засилване на интереса към паралелната търговия пък се оказва, че е 2012. „Забелязва се, че в периода 2013 - 2015 г. в сравнение с предходния период 2010 - 2012 г. паралелният износ нараства многократно", се казва в анализа на КЗК. Оттам добавят, че близо половината от изследваните паралелни износители като „Рацио Лек", „Трейднет България", „Беста Мед", „Динерас България", „Ремеди Трейдинг", „Рекс Фармасютикълс", „ББ Фарм", „Акта Фарма" и „Стинг" стартират тази дейност през и след 2012 г.

Тъй като законодателни промени в страната ни така и не се осъществиха,

единствена причина за отчетеното намаляване на легалния реекспорт в момента са проверките, които извършва основно Изпълнителната агенция по лекарствата. Тласък им беше даден по времето на служебния кабинет на Огнян Герджиков, но те продължават и в момента, като институциите имат намерение да ги задълбочат, привличайки в тях „Медицински одит" и увеличавайки числеността на инспекторите в ИАЛ. В момента агенцията подготвя нужните промени в устройствения си правилник, които предстои да се приемат.

Тази година агенцията по лекарствата е осъществила 28 тематични проверки. По време на тях контролните органи са видели наличностите във всички складове на упълномощените дистрибутори за лекарствата, за които има данни, че са предмет на паралелен износ. След това служителите в НАП са извършвали документална последваща проверка на фактурите за тях. Освен до намаляването на реекспорта, проверките са довели и до редуциране броя на паралелните дистрибутори. След инспекциите четирима търговци са заявили, че преустановяват дейността си, а други трима се оказало, че вече са го направили и то без да уведомят органите.

По време на проверките очаквано са констатирани и случаи на нелегален износ

Такива са били продажбите на лекарства от аптека към търговец на едро, като обикновено в тези случаи става дума за малки количества - една до три опаковки. Установени са и случаи на търговци, които извършват реекспорт без изобщо да са уведомили за това ИАЛ. Поради наличието на криминални елементи в паралелния износ агенцията си сътрудничи и с органите на МВР. Съвместно със СДВР е задържан човек, който изкупува лекарства от аптеки и същевременно предлага медикаменти с опаковка на чужд език, което е недопостиму според законите ни. Тези методи на търговия са незаконни, но не могат да доведат до толкова големи количества на реекспорт, че да няма лекарства за българските пациенти. Те обаче не са единствените практики на нелегален износ от страната ни.

Според лекари онкомедикаменти се изнасят организирано то болниците

Съмненията са, че в някои случаи това се прави дори през отделенията по химиотерапия, като косвено доказателство за това са и огромните разлики в стойността на терапията на пациентите в отделните клиники – 10 пъти по официални данни на касата. В други случаи дори не се стига до отделенията, като се сторнират фактури за определени доставки няколко дни, след като са направени, а медикаментите заминават за чужбина. Онколекарствата заемат не малък дял сред търговските марки, които стават обект на износ у нас. Въпреки че те не са сред най-предпочитаните в списъците на ИАЛ, сигнали за недостига на 20 иновативни молекули за болнично лечение имат във фармацевтичния съюз. В тези случаи освен проблемите за лечението на пациентите, при нелегален реекспорт остава и съмнението за източване на здравната каса, тъй като фондът ги заплаща. Аналогично е положението и с други продукти, които са за домашно лечение, до които пациентите също не могат да достигнат винаги.

Едни такива са инсулините, които често стават обект

на легална и нелегална паралелна търговия и за които периодично се появяват сигнали за недостиг. От фармацевтичния съюз отчитат, че тази година имат ръст на обажданията около 3 процента за градовете София, Силистра, Севлиево, Русе, Бургас, Сливен, В. Търново, Плевен, Свищов, Велинград, Г. Оряховица. В същото време проверките на ИАЛ показват, че има липса на продукта в определени аптеки, както и наличие на количества в други. Агенцията е установила, че немалки количества от продуктите седят в търговците на едро, като същевременно определени аптеки твърдят, че получават откази за доставки. Доказателства за отказите обаче няма, тъй като се оказва, че не са документирани по надлежния ред, а са правени по телефона. Според някои специалисти понякога причина за появата на сигнали за липса на определени продукти в обществото може дори да е инспирирана от желанието на определени субекти за увеличаване на доставките от страна на производителите, за да има повече количества за реекспорт.

Законен или не паралелният износ е явление,

което няма как да става без знанието на самите производители и търговци. Те пък са склонни да толерират големите му размери по чисто икономически причини. Задлъжнялостта на болниците към дистрибуторите – над 500 млн. лв., е един от проблемите, който стимулира реекспорта. Изпилените цени на лекарствата и съответно надценки и отстъпки по веригата са сред другите причини за него. Всичко това заедно с липсата на възможности за контрол над паралелната търговия поставя на дневен ред въпроса с нуждата от законодателни промени.

Новият екип на здравно министерство вече работи в тази посока. Въпросът е да се стигне и до адекватни решения, които няма да паднат при едно обжалване от страна на индустрията, както стана преди няколко години. Засега обаче не е ясно дали това ще се случи. Последните идеи за промени бяха на екипа на Петър Москов. С тях се предлагаше ИАЛ да изготвя списък на лекарства, за които има постъпили заявления за износ, а Експертен съвет да подготви друга листа с лекарствата, за които може да се забрани износа, ако в момента има дефицит. Не е сигурто дали тези промени пак няма да бъдат съборени в съда.

Реекспортът е проблем и за много други европейски държави,

които обаче успяха да го решат чрез въвеждане на електронен контрол над тази търговия. В Словакия например от 2017 г. всички участници във веригата – производители, търговци ан едро и дори аптеки са длъжни да поддържат информация за всяка доставка и покупка на медикаментите, които са обект на засилен реекспорт. Достъп до нея имат властите и могат във всеки един момент да видят всеки флакон къде е отишъл. Подобна е системата в Испания. Там до 24 часа от вноса на медикаментите, които са обект на реекспорт, притежателите на разрешението за употреба са длъжни да попълнят в електронната система колко лекарства са вкарали и на кого са ги дали. Аналогични са задълженията на търговците ма едро. Така отново всеки медикамент може да с епроследи до крайния клиент. Безспорно сред другите положителни мерки би било засилването потенциална на контролните органи като ИАЛ, „Медицински одит" и по-голямата подкрепа от страна на останалите институции като НАП и МВР.