Лица

Фармацията като съдба

30-06-2017 07:27
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Фармацията като съдбаДнес ценовата война в бранша е убийствена, признава Христо Бургазлиев
„Няма по-голяма отплата от това да направиш добро на човек и да видиш това, което излъчват очите му". Това верую бележи целия съзнателен живот на магистър-фармацевта Христо Бургазлиев – още от бурните 18 години, когато изненадващо решава да направи обратен завой и да се откаже от леката атлетика, до зрелите 50 години, когато за всичките си професионални успехи получава почетния плакет „Фармацевт на годината" за Бургас.

„Да гласуват за теб твоите колеги и да те изберат за „Фармацевт на годината” за Бургас, това е най-високата награда за мен и признание за това, което съм постигнал през годините”, споделя с благодарност магистър-фармацевтът. „Обичам да помагам на хората”, е ключът към всичките му по-големи постижения, а това, към което винаги се е стремял, е било да бъде забележим. „Защото само, когато се отличаваш, можеш да помогнеш по най-правилния начин”, споделя лаконично Бургазлиев.

Съдбата го свързва с фармацията малко изненадващо и

в пълен контраст с намеренията му да се посвети на професионалния спорт

„По онова време баща ми беше дълги години председател на Българския футболен съюз в града и всички усилия на семейството ми бяха съсредоточени да вляза в тогавашния Висш институт по физкултура (ВИФ)”, разказва Бургазлиев. Везните обаче се накланят в друга посока, донякъде под влияние на по-голямата му сестра, която успешно се реализира като лекар. „Може би щях да се насоча към леката атлетика, но съдбата така реши – да стана фармацевт”, обобщава той.

Всъщност съдбата го прави не само фармацевт, а и жив участник в цялостното развитие на сектора в България от 1989 г. до днес. Тогавашната система за разпределение на завършващите студенти го изпраща първо в Обзор, а след това и в Слънчев Бряг, където работи в т. нар. аптечни пунктове. В последствие започва работа в денонощна аптека в Бургас, а не след дълго става един от основателите на първите частни аптечни складове в града. Само седем години след завършването си вече е управител на „Общински аптеки” – Бургас, които ръководи в продължение на 13 години, а

след 2008 г. се посвещава на частния бизнес

и отваря собствена аптека. Понастоящем е управител на аптечен склад в Бургас, а до неотдавна, в продъжение на два последователни мандата, е бил председател и на Регионалната фармацевтична колегия (РФК) в града. Освен това е преподавател по „Социална медицина и фармацевтично законодателство” в Университета „Проф. Асен Златаров” в Бургас и член на Комисията по качество към Българския фармацевтичен съюз (БФС), където основната му задача е продължаващото обучение на магистър-фармацевтите.

 „Едно от най-големите предизвикателства за мен беше приемането на „европейския” закон през 1995 г., който даваше право на общините да разкриват общински аптеки. Тогава в Бургас 18-20 обекта трябваше да преминат в съвършено различна структура, да бъде изградено самостоятелно предприятие, което да снабдява поликлиниките и болницата в града. Помня тези години, защото тогава нямаше никакви финанси, а предприятието трябваше да бъде както социално, така и на печалба. Но все пак успяхме да излезем от страшния обръч и благодарение на нас снабдяването с лекарства в Бургас нито за един ден не беше прекъснато”, спомня си Бургазлиев.


Десет години по-късно следва нов обрат

– въвеждането на прословутия чл. 222 в Закона за лекарствата, който дава право на всяко физическо и юридическо лице да разкрива аптека. Той слага край на модела „един фармацевт – една аптека” и поставя началото на период без всякакви регулации в сектора. Последствията остават нерешени и до днес – свръхконцентрация на аптеки в големите градове, недостиг в малките населени места, вертикална интеграция между производители и доставчици на лекарства, вериги от аптеки и убийствена конкуренция. „В резултат на всичко това фармацията днес не принадлежи на фармацевтите”, категоричен е Бургазлиев. „Личното ми мнение е, че създаването на все повече вериги за сметка на по-етичния модел „един фармацевт – една аптека” (независимо, че и сега по закон един магистър-фармацевт може да работи само в една аптека), нарушава съпричастността към този бизнес. Ставам свидетел на това как колегите, включително младите, работят по година-две при един работодател, след което се преместват. Има хора, които над 10 пъти са сменили работното си място, което не бих казал, че създава същия професионализъм и подхранва желание за бъдещо развитие”, коментира експертът.

Променят се безвъзвратно и интересите на студентите в специалност „Фармация”.

На повечето от тях вече не им се работи в аптека 

и се ориентират към клиничните проучвания и търговското представителство. „Голяма част от завършващите младежи преди 15 години бяха деца или роднини на магистър-фармацевти, които искаха да се реализират в тази сфера и да работят в собствена аптека или в тази на своите роднини. Напоследък обаче болшинството се опитват да получат бялата престилка, без да полагат много усилия и да демонстрират знания”, оплаква се Бургазлиев. Добрата новина е, че младите фармацевти не напускат страната, но лошата е, че все по-малка част от тях успяват да отговорят на разстящите изисквания към тях – всеки ден да научават по нещо ново за съвременните терапии и иновативните медикаменти. „За да имаме модерна аптечна практика, е нужно да се повиши лекарствената безопасност и достъпността до медикаменти. И точно това е ролята на фармацевта – да консултира за правилното използване на продуктите, за да няма нежелани лекарствени реакции и терапията да доведе до подобряване в състоянието на пациентите”, съветва Бургазлиев.

По думите му, фармацевтите могат да играят ключова роля за ранното поставяне на различни диагнози, защото могат да насочат пациентите към съответния специалист или изследване. Могат да участват също така в изпълнението на различни скринингови програми за профилактика на социално значимите заболявания, особено хипертония и диабет, като предлагат безплатно измерване на кръвно налягане или кръвна захар. Не на последно място аптеката е един от най-богатите източници на информация, която в днешно време е изключително важна за пациентите. „Винаги казвам на студентите си, че

щом веднъж облекат бялата престилка, трябва да са готови

да се срещнат с всякакви хора и да отговорят на всички въпроси, които те им поставят. Защото са най-достъпните медицински специалисти”, споделя университетският преподавател.

В момента Бургазлиев довършва своята дисертация, която до края на годината ще му донесе докторска степен по социална медицина. Трудът му представлява правен анализ на всички закони и законодателни документи от 1903 г. до днес. Находката, на която се натъква, е, че още в най-стария санитарен закон от 1903 г., считан за първия норматив, касаещ аптечната дейност, са въведени регулативни стандарти, за които съсловието не може да се пребори днес. Става дума за критериите каква част от населението да се обслужва от една аптека и как да се уреди функционирането на курортните. Любопитен факт е, че само преди век една българска аптека е обслужвала по 8 000 души, а аптеките по Черноморието и планинските курорти са работели от 1 май до 15 септември. В съвременната нормативна база, касаеща обектите, подобни регулации липсват.

„През последните години аптеките придобиха съвсем друг облик. По-големите от тях се разгърнаха на площ от 150-200 квадрата и започнаха да предлагат не само лекарства със и без рецепта, но също хранителни добавки и козметика. По този начин буквално убиват конкуренцията, защото в днешно време маржовете са много ниски, а ценовата война е убийствена. За да се задържи на пазара една аптека, има нужда от нелекарствените средства, защото те й носят много по-голяма печалба от това, което получават от НЗОК”, споделя експертът една от най-негативните тенденции на българския пазар.  

Цялата история на фармацевтичния пазар в България, и по-конкретно в Бургас, Бургазлиев вече е описал в книга.

Трудът му е безценен спомен

за развитието на аптечната система след 1878 – 1879 г., когато възниква първата аптека в Бургаска област.     

Това е и оновната причина да не прекъсва връзката си с университета. След докторската степен планира да защити доцентура, след което да се посвети на преподавателска дейност. „Пред аптеките има много предизвикателства, много неща тепърва ще се променят и ние трябва много правилно да ги обясняваме на студентите”, категоричен е „Фармацевтът на годината”.

 


АБСУРДИ

Само 1 от 97 аптеки в Слънчев бряг работи с НЗОК




Курортният комплекс Слънчев бряг, през който минават милиони туристи, разполага с 97 аптеки и дрогерии, но от всички тях само една има договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Фактът установява магистър-фармацевтът Христо Бургазлиев чрез собствено проучване за концентрацията на аптеките в курортните селища и големите градове на Северното и Южно Черноморие. „Останалите обекти нямат договор с касата, защото законът не ги задължава, но съм убеден, че пациентите имат нужда”, коментира изследователят.

Проблемът е, че всяка аптека в България работи с различни лицензи и разрешителни и не е задължена да изпълнява цялата нормативна база, включително да има договор с НЗОК. Не е длъжна да поддържа денонощен режим на работа или да отпуска лекарства за военноинвалиди, както и такива, съдържащи наркотични вещества.

Аптеките в курортите масово бягат от договор с касата и защото продажбата на лекарства на свободна продажба (без рецепта) е най-бързият и сигурен начин за трупане на печалба. Освен това не се занимават с всички формалности по отчитането на отпуснатите медикаменти и си спестяват солените глоби в случай, че допуснат грешка. Другата причина е, че работят само няколко месеца в годината и не биха могли да изпълняват всички условия по договора си с публичния фонд.




Раждането е най-великото тайнство

Раждането е най-великото тайнство

Акушерката Мая Бонева е превърнала двора си във вълшебна градина, чието вдъхновение пренася и в ежедневието

Липсва ни връзката с родилките

Липсва ни връзката с родилките

Какви са проблемите на кушерките, защо нямат решение, как преминава деня им, броени часове преди Бабинден, попитахме една от тях - Гергана Велева. 

Фармацията като призвание

Фармацията като призвание

Най-важното лекарство е любовта и милосърдието, смята Надя Хаджиева

Една осъществена мечта

Една осъществена мечта

Пациентът не бива да става роб на диабета, казва проф. Цветалина Танкова
Да „опитомиш” диабета

Да „опитомиш” диабета

Хормоните движат света, убедена е ендокринологът проф. Ивона Даскалова
С ритъма на диабета

С ритъма на диабета

Работата ми е много, но е изключително смислена, казва проф. Мария Орбецова
Състраданието лекува диабета

Състраданието лекува диабета

Имаме всички медикаменти, но губим връзката си с пациентите, казва проф. Жулиета Геренова
В лабиринта на правилната диагноза

В лабиринта на правилната диагноза

Ендокринологията е като едно търсене, като разследване в медицината, казва д-р Наталия Темелкова
Посветена на децата с диабет

Посветена на децата с диабет

Те не лъжат, затова да работиш за тях е удоволствие, казва доц. Радка Савова

Диабетът се лекува със сърце

Диабетът се лекува със сърце

Терапията не е само медикаменти за контрол на кръвната захар, нужен е индивидуален подход, казва доц. Живка Бонева
1 2 3 4 5 ... 8 »

 

 

ОНКОЛОГИЯ

ИН ВИТРО

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

 

Кои са болниците, където може да намерите помощ в случай на нужда, може да научите тук. 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Ще бъде ли спасена Националната кардиологична болница?

Февруари 2018