Болниците усвоили увеличението си в аванс

Средно по 268 млн. на месец са получавали лечебните заведения за първите седем месеца по НЗОК, за оставащите пет имат по 246 млн., но без резерва

Актуалното състояние

Общо 1.880 млрд. лв. е платила здравната каса до 31 юли на лечебните заведения, средствата включват дейността им декември - юни. Това означава, че средно месечно касата е плащала на болниците по 268 млн. лв. Това е повече, отколкото приходите им през м.г., показва касовото изпълнение за 2022 г. Според него средно месечно болниците тогава са усвоявали по 237 млн. лв.

Бюджетът на фонда за 2023 г., който бе приет едва в края на миналия месец определи 3.109 млрд. лв. за болничните до края на годината. Тоест, за оставащите пет месеца (за дейност юли-ноември) касата разполага с 1.229 млрд. лв. за болниците или с близо 246 млн. лв. на месец.

Има ли резерв

Здравната каса разполага с резерв от 205 млн. лв., който тепърва ще се разпределя. Ако темпът на разходите за болнична помощ се запази и не се увеличи през идващите по-студени месеци, е достатъчно да се пренасочат 107 млн. лв., за да се запазят досегашните плащания към лечебните заведения. Вероятността да се увеличат разходите на болниците обаче е доста висока не само заради отминаването на летните отпуски и настъпването на зимните месеци, но и заради финансирането на нови дейности. С приемането на бюджета на касата за 2023 г. се разшири и пакета й, като се добавиха заболявания като Полицитемия вера, различни ортопедични процедури на коляно и др. Също така здравната каса продължава да увеличава броя на леглата, за които е сключила договори заради разширения в самите болници.

Къде отиват средствата

Данните към момента показват, че касата финансира 376 болници с 49 319 легла за активно лечение или със 731 повече в сравнение с декември миналата година. Най-голяма част от новите легла са в София – от 12 010 през декември м.г., сега те са 12 333, като сред болниците, които са увеличили най-много броя им в договорите си с НЗОК са „Св. София" (с над 170), „Софиямед" (с над 40). Сред другите региони са Русе, Плевен, Бургас. Съответно сред лечебните заведения са „Медика" (с над 80), „Сърце и мозък" (200), „Бургасмед" (60). Болниците, които разширяват дейността си, логично усвояват и все по-голям ресурс от средствата на касата и надхвърлят лимитите си, докато областните и общинските лечебни заведения редовно се оплакват, че не могат да ги достигнат. Това пък води до преразпределение на средствата от едни към други болници, заляга във формирането на новите лимити и увеличава риска от капитулация на публичните лечебни заведения, тъй като палиативни мерки от рода на субсидиране по определени методики очевидно няма как да компенсират проблема. Още повече, че до момента няма яснота какъв ресурс ще се задели от МЗ за допълнителното финансиране на държавните болници, нито от НЗОК за отдалечените (предимно общинските) - на този етап в проекта на НРД за последните са заложени 2 млн. месечно.

Какво означава всичко това

Цифрите навеждат на няколко основни извода:

1. Първият е, че средства за по-високи заплати в болниците, които досега не са достигнали стойностите в КТД няма как да дойдат занапред чрез парите по КП.
2. Здравната каса едва ли ще има средства за ново увеличение на цените на КП в болничната помощ през тази година.
3. Преразпределението на средства от публичните болници към частните продължава.
4. Без да се въведе равнопоставеност и ефективен контрол над дейността на болниците и финансирането им, рискуваме да останем без обществена здравна инфраструктура.