Доста специалисти избират да останат в България

Изглежда, че няма интерес за промяна на системата, което за съжаление няма да доведе до нищо добро, казва д-р Слави Яков

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- За да се защити дипломата, се преминава през европейски изпит по кардиология, на който в последните години се явяват и колеги от България. У нас по инициатива на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) се избират колеги, най – често такива, които скоро са взели специалност по Кардиология и дружеството ги препоръчва.

От България тази година за първи път има толкова много кандидати, като сме общо шестима успешно преминали. ДКБ поема и таксата за участие в изпита, което е практика в други държави от много време. Там има и специални курсове за въпросния изпит, тук ни се предоставят онлайн материали. Стремежът е той да се популяризира сред младите колеги в Европа, което се и случва, и може би в един момент да стане и задължителен в практиката на всички кардиолози. Но, за момента той носи по-скоро престиж, нямаме някакъв конкретен дивидент. Има държави, в които този изпит е задължителен, тоест след завършването на следването по кардиология, е необходимо да се положи. Целта е да се проследят знанието и спазването на препоръките за лечение на пациенти за държавите, които са част от Европейското кардиологично дружество. Изпитът реално е базиран именно на това - върху препоръки за правилно поведение и лечение на пациенти, като той е изцяло клинично насочен.

- Трудна ли беше подготовката?

- Да, самият изпит е доста различен от тези, които сме свикнали да полагаме тук в България. Просто нашата система е доста по-различна, набляга се на устната форма, а изпитът представлява тест, като от пандемията насам, се полага онлайн, което беше улеснение. Материалите, с които разполагахме, бяха онлайн лекции, които наистина бяха добри. Самият изпит включва 120 въпроса за три часа, като всеки един въпрос представлява реален клиничен случай и времето в общи линии, е на ръба.

- Защо избрахте да станете лекар?

- Моите родители са лекари и винаги съм мислел в тази насока. Много, много не съм гледал настрани, винаги това ми е била целта.

- Вие сте се насочил към кардиологията? Защо?

- Кардиологията много ми хареса. Първо, много ми допадна още като студент, най-вече заради стажа. Но ми хареса също, защото е много всеобхватна и всяка друга система в човешкото тяло, по някакъв начин е свързана със сърдечно-съдовата. Самата специалност има доста подспециалности. Никога не е скучно.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Има какво да се подобрява, но мисля, че е на доста добро ниво, макар и различно спрямо европейското, но си има своите плюсове и минуси.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Със сигурност дойде малко като шок преходът от студент към лекар, сега тепърва ще навлизам в този от специализант към специалист. Има доста неуредици, които се надявам в бъдеще лека полека да се изчистят.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- На първо място може би е достъпността, което всъщност понякога за съжаление се оказва и проблем. Много лесно човек може да стигне до различни специалисти, до второ, трето мнение – нещо, което българинът много обича да прави. Освен това смятам, че макар да се казва постоянно, че лекарите намаляват, доста специалисти избират да останат в България и има много млади колеги, включително в нашата болница. Струвам ми се, че тече едно обновяване на поколенията, което е само плюс.

- А кои са минусите ?

- Може би основният минус е липсата на комуникация между отделните звена – както на локално ниво, между отделните отделения и структури, така на вертикално ниво – между лекари и сестри, специализанти и специалисти, както и по-висшестоящи структури. Има административни норми, дори и пречки, които не винаги са измислени в полза на пациента. Тоест вместо да се набляга върху болния и лечението, повечето пъти трябва да се спазват някакви административни изисквания, които може би не са наложени от правилните хора.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Надявам се и все още мисля, че това е така. Доколкото виждам отстрани по-скоро ми се струва, че пациентът е в центъра, защото, ако не той е там, то няма смисъл.

- Бихте ли останали да работите в България, още повече сега, когато европейската ви диплома отваря още по-широка врата за работа в ЕС?

- За момента този изпит не е задължителен, за да се работи в Европа. И без него това може да се случи. Винаги съм искал да практикувам в България, така че за момента мисля да остана тук. Има какво да се види, какво да се научи, с какво да се допринесе. На този етап не мисля за работа в чужбина.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Винаги има, да. Ако има желание, човек винаги може да върви нагоре. Особено в нашата сфера има възможности.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Имаше едно увеличение на заплатите миналата година, което не бих казал, че е кой знае колко адекватно, спрямо финансовата обстановка в страната. За съжаление, ако искаш да получаваш добро заплащане, трябва да работиш на няколко места. Има как да се постигне, но е свързано с малко повече усилия.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Специално в нашата клиника има достъп до апаратура, разполагаме с нови и съвременни апарати. Разбира се, не винаги могат да се сравняват с някои европейски болници, но като цяло оборудването е съвременно. По-скоро проблемът, не само при нас, но и навсякъде, е с медицинските сестри, които, за съжаление, в последно време доста понамаляха. Като тук определено трябва да се наблегне, защото здравеопазване без тях е невъзможно.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- До момента не съм бил свидетел или потърпевш от агресия. Може би, защото все пак работя в клиника, а не на първа линия като в спешна помощ. Със сигурност агресията звучи плашещо и не трябва да я има. Това наистина е проблем и е редно да има сериозни наказания. Не мисля, че ако един лекар ходи с полиция, е мярка, която би могла да е решение, по-скоро трябва нещо по-сериозно да се промени. Иначе не знам с какво да си я обясня, надявам се да са отделни случаи, а не нарастваща тенденция.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Трудно ми е отговоря, все пак от скоро имам специалност и тепърва ще се сблъсквам със здравната каса. Но определено има нужда от промени.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Промени със сигурност не биха били излишни. Трябва да се работи в посока най-вече на това, за което вече говорихме - пациентът да е в центъра на системата, да се набляга на адекватни грижи, а също е много важно да се работи сериозно и за профилактиката, така че да се намали броя на хоспитализациите, особено излишните такива. Освен това трябва да се върви в посока да се задържат младите кадри, да не се концентрират само в големите градове, а да има и в по-малките, постоянно се чува, че доста болници са пред затваряне. И проблемът, който също вече засегнахме, с останалия медицински персонал, като сестри, санитари, защото всъщност там са по-големите липси.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Това вече не мога да коментирам.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Да, така е - има обещавани промени, но изпълнението не се случва. И аз не мога да си го обясня, може би няма интерес да се работи в тази насока. Не знам какви са причините – чисто финансови или други, но изглежда, че няма интерес за промяна, което за съжаление няма да доведе до нищо добро.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- От съответните управляващи органи на високо ниво, но със сигурност и от всеки един участник в тази система, включително санитари, сестри, лекари. Всеки има своята роля по някакъв начин. А какво бих им казал – може би да се мисли навреме и да не се оставят нещата да стигнат до някаква критична точка, защото тогава вече може и да е късно.