От моряшката фланелка до бялата престилка

Д-р Иван Казмин е основателят на Отделението по ревматология в УМБАЛ-Бургас, обяснява болестите с лошия генетичен фонд и обожава Родопите

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Роден е през 1955 г. в Бургас. Когато говори за себе си, уточнява: „Трето поколение бургазлия, поне за толкова знам". Завършва Военно-морското училище в родния си град, а през 1982 г. и Висшият медицински институт в София, сега Медицински университет. Има придобити две специалности – вътрешни болести през 1989 година и ревматология през 2001 година. Началник на отделението по ревматология е в бившата областна, сега университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) – Бургас от самото му създаване преди тринадесет години досега.

Кръвта на прадедите

С нея д-р Иван Казмин обяснява нетърпимостта си към неясните позиции на другите, на увъртанията и изхвърлянията на думи. Свободолюбието и изказването на собтсвеното мнение, та дори това да не се хареса на началниците е другата му черта, с която го познават в гилдията. И нея той дължи на гените на тези преди него. Дядо му, от когото идва и фамилията Казмин, е белогвардеец от Вранглеровата армия, емигрирал от Русия още в началото на 1919 година. От Крим се установил за кратко в Истанбул, а сетне се заселил в Бургас. Останал в България. В онези години за Франция заминавали предимно дворяните. Надеждата му, както и на повечето руснаци-бежанци в онези години била, че съветската власт няма да е за дълго в страната и ще могат да се завърнат в Матушка Русия. Тя обаче не се оправдала. Тук се оженил за българка, установил дом и семейство. Д-р Иван Казмин почти не си го спомня, но за сметка на това помни негови приятели, съратници, заселили се заедно в България. „Това бяха хора свободолюбиви с чест, достойнство и невероятно честни", казва той. И допълва, че никой от тях не се е възползвал от привилегии, от прилепване към властта. Напротив, не малко от тях не създали семейства и си отишли в самота. Бабата на д-р Казмин се грижела за тях – готвела им, перяла ги, кърпела дрехите им. Лекарят си спомня и руският клуб в Бургас, превърнат впоследствие в галерия. Белоемигрантите имали и руското училище, в което записвали децата си, за да научат езика, историята и руската литература. Своя род д-р Иван Кузмин, поне доколкото знае за него, е описал в електронната платформа „Гени".

Лесно ли се става лекар

„Не, дипломата е само първото стъпало. Практиката те прави такъв", казва д-р Иван Казмин. Впрочем, за него това не е първата и единствена професия. Първоначално записал и завършил Военно-морското училище. Дори е пътувал като втори механик на кораб – част от практическите занятия преди дипломирането. Специалността му от средното образование е именно „специалист по двигатели с вътрешно горене и хладилна техника." Плавал в тренировъчен курс шест месеца с кораб на тогавашното предприятие „Океански риборов". „Бях едва 16-годишен, беше част от задълшителната ни практика. Работехме на пълен работен ден – ловяхме риба, слизахме да си изпълняваме задълженията и в машинното отделение. Събуждаш се сутрин. Пред погледа ти само океан. Невероятна школа, която ни даваше самочувствие, че можем да се справим в трудна обстановка. Сега момчетата нямат тази възможност", разказва д-р Иван Казмин.

Желанието да стане лекар дошло някак неусетно макар и в рода да няма други доктори, които да му повлияят. Само майка му била медицинска сестра, но по думите му, тя никога не му е налагала волята си за бъдещето. „По-скоро се насочих към медицината, защото тя страдаше от астма. Нейната болест беше част от моето ежедневие. Аз четях много за това заболяване и съвсем естествено реших да кандидатствам медицина", разказва за избора си той. Повлияла му и неговата леля – учителка и доброволка в БЧК. Тя записала своя племенника и сина си също за доброволци още, докато били ученици. „Увличаше ме това да помагам, да виждам, как хората се радват на нас, младежите, които им оказвахме помощ по един или друг иначин. Организираха ни курсове по първа помощ. С братовчед ми, който също впоследствие стана лекар, се включвахме във всички дейности, които ни предлагаха. Мога смело да кажа, че точно БЧК ни даде много. Научи ни на човеколюбието да сме полезни. ", казва д-р Иван Казмин.

Предизвикателствата

„В професията на лекаря ги е имало винаги, има ги и сега, но вече са от различен характер", замисля се лекарят. И си спомня първият случай, в който почувствал безпокойство насаме с пациента и неговите близки, но и удовлетворението след това, че се е справил. Случило се в началото на лекарската му практика. И тъй като със 160 лева заплата трудно се изхранвало семейство, започнал работа и в Центъра за спешна медицинска помощ, където плащали по 6 лева на дежурство. Извикали го на адрес за млад мъж с епилептичен припадък. Д-р Казмин започнал да действа така, както го били учили – приложил му фенобарбитал. Резултатът обаче бил нулев. Притеснил се, а телефон на адреса нямало. Изтичал на улицата и от първата телефонна кабина позвънял на шефа на неврологичното отделение. „Вдигнах го посред нощ. Едва ли му е било приятно, но ме изслуша. Каза ми да приложа на пациента първо диазепам, а след това да действам, както са ме учили. Така и направих. Нещата се получиха. Близките му бяха търпеливи.", спомня си за този инфарктен случай д-р Иван Казмин. Помни обаче и първият път, когато разбрал, че нещата в отношенията лекар – поациент вече не са същите. Било в края на 80-те години. Извикали го на адрес в нов жилищен комплекс. „Тъмнина, уличното осветление мижаво. Гледаме с фенерче номерацията на входовете. През това време от горните етажи някой започва да свири пронизително с п ръсти и да крещи: Айде бе, к'во се мотате?! Насам, насам! Посрещнаха ни така, все едно сме им обслужващ персонал", въздъхва специалистът. И признава, че няма обяснение за лошото отношение на пациентите към лекарите, нито защо човешките ценности в обществото се приемат все повече за слабости.

Да направиш отделение за пет дни е също едно от предизвикателствата, което д-р Иван Казмин ще помни цял живот. Случило се през 2010 година. Тогавашният директор на УМБАЛ – Бургас доц. Стефан Станчев решил, че в лечебното заведение трябва да има и Отделение по ревматология. Единственият с тази специалност бил д-р Казмин. Извикал го и направо му наредил, че въпросното отделение трябва да бъде факт от идния понеделник, като го назначил и за негов завеждащ. „За толкова кратко време трябваше да намеря екип, да се съберем, да обсъдим нещата, защото време нямаше. Справихме се и до момента проблеми не сме имали", разказва лекарят. Практиката показала, че доц. Станчев е на прав път. Това и сега е единствената структура в Бургас, която приема пациенти с ревматологични заболявания не само от областта, но и от цяла Югоизточна България.

Независимо от трудностите, той е категоричен, че ако сега лентата на живота му се върне реално назад и трябва да избира професия, пак ще е лекарската.

Защо боледуваме

Отговорът на д-р Иван Казмин на този въпрос е твърде любопитен. „Човечеството е натрупало много тежък генетичен фонд., който дава възможност все по-често да се проявяват заболявания. И не на последно място-продължителността на живота. Голяма част от тях са с дегенеративен характер. И съответно, колкото по-дълго живее човек, толкова по-често ще почне да проявява тези заболявания", казва д-р Иван Казмин. По думите му, основният фактор, който е спасил човечеството и му е дал възможност да прогресира във времето, е естествения подбор, описан от Дарвин. „За съжаление, през последните 4 000 – 5 000 години, този подбор не работи. Ние правим всичко възможно, всичко, което се роди, да бъде спасено и жизнено. Това значи, че то трупа негативни гени, които се предават в поколенията. И оттук смея да твърдя, че човечеството е с много тежък негативен фонд към момента", поясняха твърдението си специалистът по ревматология.

Самият той, независимо от своите 68 години се старае да поддържа здравето си с много ходене пеша и туризъм. Любима дестинация са му Родопите, от които се завърна преди броени дни. И се надява, щом успее да вземе дори само два дни отпуск, да си организира дълъг уикенд и пак да отиде там.