Европа е на две скорости и при храните

И козметиката ни е пълна със синтетика, предупреждава проф. Донка Байкова

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Темата отдавна се дискутира и мога да кажа, че в България сме обидени, защото този „двоен стандарт" обикновено е за сметка на хранителната стойност на продуктите и на джоба на българския потребител. Същият проблем наблюдаваме още с перилните препарати и козметичните продукти, които в Германия се правят с биосуровини, а в България най-скъпите кремове са пълни с алтернативни синтетични субстанции. Затова мисля, че ще бъде добра идея да се възползваме от председателството на Европейския съюз през 2018 г. Разчитаме нашият министър да предложи инициатива, към която със сигурност ще се присъединят Словакия, Чехия и Естония, за да се коригира тази несправедливост. Не може един и същ бранд да има различия в съдържанието. Недопустимо е!

Шунката – с  вода

Наличието на повече вода означава, че месният продукт не е преминал завършен технологичен цикъл на производство. Тоест, шунката е седяла в саламурата, в която е трябвало да зрее, и не е имало време да бъде изсушена. За потребителя това означава намалена трайност на продукта и по-бързо разваляне, защото водното съдържание е добра среда за развитие на микрооганизми. Освен това излиза, че купуваме на по-скъпа цена повече вода.

Сиренето – по-бяло и вкусно в Германия

Това е органолептика, тоест окачествяване на продукта по признаците цвят, аромат и вкус. Цветът на млечния продукт обикновено е индикатор за наличието на определени съставки в него. В случая по-жълтото сирене означава, че съдържа повече бетакаротени. Това са жълти пигментни вещества, които в организма се превръщат във витамин А - важен за растежа, важен за зрението и за здравето на храносмилателната и дихателната система, както и на кожата. Би могло да се предполага, че животните, които дават по-жълто мляко, са отглеждани в условия, по-близки до природата, но това са само догадки. В най-общия случай по-белите сирена са по-бедни на бетакаротени.  

Безалкохолните – глюкозо-фруктозен сироп вместо захар

Когато е в дозирано количество, глюкозо-фруктозният сироп не би трябвало да представлява проблем за здравето. Нормално го приемаме с плодове и пчелен мед, но в случая представлява извлек от царевичен сироп с висока калорийна стойност. Използва се като евтин заместител на кристалната захар, при това в доста по-малки количества, тъй като подслаждащата му способност е със 75% по-висока. Рискът за здравето е, че фруктозата не се използва директно за работата на мускулите и на мозъка, а се преработва до глюкоза като източник на енергия в черния дроб, което го натоварва. За сметка на това не се преработва с инсулин и не натоварва инсуларния апарат. Когато обаче с глюкозо-фруктозния сироп надхвърлим 10% от общите калории за деня, организмът ни трансформира този сироп в мазнини, а така повишаваме триглицеридите и всички останали липидни показатели. В това число увеличаваме риска от сърдечно-съдови проблеми, в частност от атеросклероза. При предозиране натоварваме не само черния дроб, но също панкреаса и увеличаваме риска от появата на диабет.

Енергийните напитки – с по-малко кофеин

Това всъщност е за предпочитане, за да не се товарим прекалено много с кофеин. В днешно време хората често предозират приема му с кафе, черен чай и енергийни напитки. А злоупотребата с кофеин води след себе си редица рискови за здравето състояния, сред които свръхвъзбуда, нарушен сън, високо кръвно налягане, учестен пулс и прочие.

Детските храни – разлики в в рапичното олио

Тази мазнина е скъпа. Тя е с добър мастно-киселинен профил и е далеч по-добре в храните да има рапично олио, отколкото слънчогледово. Има по-малко калории и това означава, че децата ни ще бъдат по-елегантни и няма да дебелеят.