Клонирането на болници води до тежък канибализъм

Нека д-р Румен Велев сам си отговори на въпроса дали е правилен начинът, по който се е вкопчил в позицията на директор, казва доц. Антон Койчев

- Д-р Койчев, приключи изборът на нови ръководства на столичните лечебни заведения, промени почти липсват, означава ли това, че СОС е доволен от работата им?

- За първи път конкурсите бяха проведени по Закона за публичните предприятия. Тази нормативна база дава редица нови възможности, като принципалът разбира се има право на свое мнение кой да управлява лечебните заведения. Като цяло оценката ни е положителна, което се вижда и по резултатите от конкурсите. Всяка година ние имаме годишни финансови отчети, ресорната общинска комисия получава такива и на всяко тримесечие, тоест ние мониторираме строго медико-статистическите и финансови показатели на всички общински дружества, имаме и добър личен контакт, знаем кои са добрите управители, кои имат да надграждат. Като цяло запазихме утвърдените управители, които от години имат не само добър финансов резултат, но и добра удовлетвореност от пациентите, защото периодично пускаме анкети в голяма част от лечебните заведения. Тази обратна връзка е залегнала и в програмите за управление на ЛЗ, а всички сигнали и резултати преминават през нас и познаваме цялата картина.

- Сменихте директорите на двете АГ-болници, защо?

- Ако се върнем назад в годините, всички конкурси на АГ-болниците са били проблемни. Не знам поради какви причини, може би заради спецификата на специалността, но за тези постове винаги имаше големи апетити. В крайна сметка принципалът по закон е в правото си да има виждане кой да ръководи или не едно лечебно заведение. Аз мога да споделя личното си мнение, че когато един директор е начело над 10 години неусетно рутината се настанява, той придобива статут на недосегаем, такава е човешката природа, затова е полезно да има мандатност. Да идват нови хора, с нови идеи, защото дори и най-интелигентният човек, ако се задържи дълго на един пост, няма какво повече да даде.

- Все пак - имаше ли проблеми в двете болници?

- В Първа АГ-болница проблемите са едни, в „Шейново" други. Знаете, че лично аз защитих д-р Велев пред цяла България в казуса с разменените бебета, но след това получихме доста сигнали в частни разговори, както и официални, за проблеми в болницата, заради което се назначиха проверки. Те показаха, че ангажиментите, които бяха поети от него не са изпълнени на 100%.

- Например?

- Имам предвид контрола при изписване и предаване на новородените, професионалната среда и взаимоотношенията между работещите там. Помните, че трябваше дълго време да обясняваме на цялата общественост, а и на СОС, защо това с бебетата се е получило, изобщо не говорим за обезщетенията и травмата, която претърпяха двете семейства. Все пак областният управител върна вписването на новия директор, той е в правото си да го направи, ние ще санираме забележките, които е дал, но аз апелирам към достойно поведение на ръководителите, които СОС гласува да смени. В крайна сметка има принципал, който желае да е управител на всяка цена, може да си направи собствено лечебно заведение.

- Има ли оспорване на резултатите и от страна на д-р Гергана Коларова?

- Знам, че имаше подадени жалби, но това е въпрос на съда. Вписванията на новоизбраните директори вървят, така че СОС не е органът, който ще се намесва в решенията му. Надявам се в гласа на разума, защото д-р Велев винаги е имал подкрепата ни, дори и в много тежката ситуация, когато всички включително и тогавашният здравен министър ни съветваха да го освободим, ние не го направихме. Нека д-р Велев сам си отговори дали начинът, по света който се е вкопчил в директор скрият пост кореспондира с професионалните му качества и реноме на добър лекар

- Имат ли юридическо основание претенциите, че конкурсът за „Шейново" не е проведен правилно?

- Точно това предстои да прецени съда, аз мога само да кажа на юристите на д-р Велев да се запознаят по-добре със закона за публичните предприятия. Всеки разбира се има право да оспорва всяка процедура.

- МЗ прави нова здравна карта, как седи общинското здравеопазване на този фон?

- Излизайки от мандата, със задоволство можем да кажем, че той беше успешен, тъй като работихме в екстремна ситуация, каквато беше пандемията. Столичната здравна система не само, че издържа, но и показа, че без гръбнака на столичното здравеопазване нито първичните прегледи, нито специализираните, нито ваксинационната кампания щяха да се случат в този мащаб. Тоест, тези лечебни заведения бяха гръбнака на 2-годишната битка с КОВИД. Те не само са обосновали своята необходимост – годишно над половин милион граждани търсят за първична помощ в столичните лечебни заведения, но палитрата им е много голяма – имаме болницата за детска церебрална парализа, която е уникална за цялата страна, психодиспансерът ни е единственото място в столицата, където се настаняват хора с остри психози, имаме един много добре оборудван КОЦ, който е и сред трите най-големи в България. Имаме и устойчив приоритет за надграждане инвестициите за апаратура в лечебните заведения, така че осигуреността им е на много високо ниво. Само за последния мандат преди година гласувахме бюджет от 5 млн., която включваше и ремонти, и закупуване на модерна апаратура – ЯМР, КТ и др., отделно лечебните заведени в добро финансово състояние сами инвестират в развитието си. Имаме и лечебни заведения с повишен риск, тъй като демографският профил на района им е такъв и имат доста неосигурени хора, тях продължаваме да подпомагаме чрез общинските програми за финансиране. Така че се надявам, че това ще бъде отчетено при вземане на решения на държавно ниво.

- Какво още показва равносметката в края на мандата?

- Има още положителни неща. Продължихме нашата уникална програма за ин витро с донорски яйцеклетки, от която тази година се родиха 10 бебета, а откакто е стартирала са се родили 47 бебета. Тази година 11-то бебе е на път и според мен това са едни от най-смислено похарчените пари. Разбира се, профилактичните програми за рак на млечната жлеза дават също своя резултат. Не можем да отменим държавата в задълженията й, но в рамките на възможностите си, вършим, какво можем. От 6 месеца по инициатива на мен и председателя на СОС се въведоха клинични психолози в многопрофилните болници и най-вече в тези с онкологични заболявания. Огромно търсене има на тази услуга, а отзивите от респондентите на анкетите, които правим са много добри. Услугата се търси не само от пациентите, но и от техните семейства, тук влизат родители на деца със Синдрома на Даун, на деца с проблеми от аутистичния спектър. Тези програми са от нещата, заради които си струва човек да се занимава с обществена дейност. Искам да благодаря и за работата в комисията на колегите си от всички групи, защото никога не сме допускали различията да попречат на работата ни.

- Имате ли намерения да правите още университетски болници?

- Към момента имаме една университетска болница – „Св. Йоан Кръстител", което се дължи и на активната дейност на директора й проф. Димитров. При създаването си тя стана университетска болница към МУ-Варна. Сега Академичният съвет взе решение тя да стане база на най-големия и реномиран медицински университет – този в София. Надявам се процедурата да бъде извървяна до края на есента, тъй като я стартирахме през пролетта. Има интерес и към Пета градска болница, засега обаче той е на ниво намерение от страна НБУ, който има желание да направи медицински факултет. Предполагам, че ще възникне интерес и към други лечебни заведения, защото базата ни е много добра. Но и в момента ние обучаваме специализанти и специалисти по здравни грижи.

- Общината инвестира в лечебните заведения, а в кадрите?

- Да, разбира се. Знаете, че имаме програми за развитие на специалистите по здравни грижи, където отпускаме стипендии срещу определен успех. Освен това достигнахме нивата на заплатите в КТД. Това донесе известно сътресение на лечебните заведения, но нямаше как да останем настрани. Демографската картина на здравните кадри е доста плашеща и ако не се реши този проблем, трудно можем да се справим. Имаме и доста специализанти, защото болниците ни са привлекателни за младите лекари.

- Вие инвестирате, но продължават да се откриват нови отделения и болници, не се ли притеснявате, че няма място за всички в столицата?

- За столичното общинско здравеопазване не се притеснявам, защото то се е утвърдило и не е подложено на нелоялна конкуренция от скоро, но въпреки това не успяха досега да го изместят от пазара. Притесненията ми като лекар обаче са много големи, за мен това е своеобразна форма на безумие. Постоянното клониране на болници в един момент ще доведе до вътрешносистемен канибализъм в борбата за пациенти. Но това няма как да се спре от общината, този проблем е обект на държавна регулация, на законодателни мерки. Ако има воля, здравната карта е само един от тези инструменти, има и много добри. Закъснели сме вече и е нужно спешно да се помисли за това роене на болници, защото ще се разруши структуроопределящия гръбнак от държавни болници, което вече става и голяма част от населението ще остане без базова медицинска помощ. В Александровска болница, където работя, идват случи от цялата страна, които са много запуснати, с много голям коморбилитет, с много малък шанс да им се помогне. Ние се натъкваме на разпад на здравната система, но общината няма как да реши този проблем, а само да покаже добри примери.