Лобита спъват реформата в спешната помощ
Какво направи държавата?
Преди три години, през ноември 2014 г. Министерски съвет прие концепция за развитие на спешната медицинска помощ. В продължение на две години имаше някаква последователсност в изпълнението на тази концепция – беше приет стандарт по спешна медицина, зад който застанахме всички, защото участвахме в написването му. Той беше подкрепен и от Европейската асоциация по спешна медицина, която препоръча на Министерството на здравеопазването (МЗ) да се придържа към този стандарт и занапред.
Бяха взети мерки за безопасността на екипите. През 2015 г. имаше 350 нападения, а през 2016-а вече бяха 50 в резултат на изказване на министъра на здравеопазването и взети конкретни мерки съвместно с министъра на вътрешните работи.
Довършено беше обучението ни по програма ПУЛСС и стартира изработването на проект за модернизация на спешната помощ.
Какво обаче не направи държавата през последните 7 месеца?
Позволи на лобитата в здравеопазването да стопират Глава 4 от стандарта по Спешна медицина, в резултат на което вече 4 месеца спешните медици работят извън закона. Няма нормативен акт, който да регулира работата на спешните отделения и да ни осигурява юридическа защита, ако случайно бъдем вкарани в съда по обвинение, че сме причинили вреда на наш пациент. Няма и как ние да осигурим качество и бързина на обслужването, след като няма изискване да го правим. Проблемът е, че в държавата има лобита на частни болници, които не желаят да има регулации, правила и стандарти. Частните болници нямат сметка да имат спешни отделения, защото в тях по Конституция не можеш да вземеш и стотинка от пациента. Без диференциация на понятията „спешно състояние” и „спешна хоспитализация” частните болници си позволяват масово да приемат болни под рубриката „спешен пациент”. Когато надхвърлят лимитите си за прием на пациенти, започват да приемат със спешна хоспитализация. По този начин дори плановите пациенти стават спешни, а болниците си осигуряват заплащане за извършената надлимитна дейност.
Другият проблем е с подписания през февруари 2017 г. проект „ПУЛСС 2” по ОП „Развитие на човешките ресурси”. За последните 4 месеца нищо не беше направено по него – нито Национален център за обучение по спешна медицина, нито конкретни мерки да бъдем обучавани. Проекта „ПУЛСС 1” го чакахме 10 години, не знам колко ще чакаме „ПУЛСС 2”.
И не на последно място стартът на проекта за модернизация на спешната помощ беше отложен с 12 месеца – за декември 2017-а. Става дума за проекта по ОП „Региони в растеж” с обща стойност 160 млн. лв. за закупуване на 400 линейки, ремонт на 150 филиала на спешна помощ и на 37 спешни болнични отделения. От сайта на МРРБ разбрахме, че през февруари 2017 тогавашното ръководство на МЗ е изразило становище, че не сме подготвени да стартираме проекта и има нова визия за стандарта по спешна медицина.
Само ще припомня, че по това време зададох пет въпроса на министър Илко Семерджиев. Отговори от него не получих и едва сега разбирам, че той успешно е стопирал проекта за закупуването на новите линейки и за ремонтите на спешните отделения. Съответно платих лична цена – загубих работата си. Сдружението ни беше разследвано от МЗ, беше обявено от него за нелегитимно. Ние не сме създадени, за да се харесаме на МЗ, а за да се борим за правата си и ще го правим докато ни има.
Какво е бъдещето ни? Напускаме!
Преди няколко дни наш колега, завеждащ спешното отделение на гр. Добрич – Бисер Ботев, след поредното нападение над него просто си подаде молбата и напусна. Това беше четвъртата му последна оставка. В кабинета, в който аз работя, в голяма софийска болница, една от медицинските сестри също си подаде оставката по време на деужурство. Ние просто напускаме и въпросът е кога държавата ще премине от думи към дела, когато наистина ще се погрижи за нас, за да останем, за да работим това, което искаме – да оказваме бърза и навременна спешна медицинска помощ.
Тъй като заплатите ни са сравнително добри, при нас не може да се говори за масово напускане, а за жесток кадрови дефицит и текучество. Просто колегите идват, работят няколко месеца (особено младите), не издържат на стреса и след системна проява на агресия решават, че е по-добре да отидат в болницата срещу 600 лв. заплата, отколкото да работят на линейка и да не се приберат живи. Работим под страхотно натоварване, с много извъндредни дежурства, а агресията е ежедневие за нас.
Според нас е необходимо МЗ в спешен порядък да пренапише стандарта по спешна медицина, но съобразявайки се с препоръките на Еврпейската асоциация по спешна медицина и без да занижава стандартите.
Очакваме също повече прозрачност по подготовката на проекта за модернизация на спешната помощ. Защото ако след декември няма подписан такъв проект, за нас бъдеще няма да има.
ВНИМАНИЕ Центровете за спешна медицинска помощ в страната работят с 200 филиала и с още 37 спешни отделения в големите областни градове. Всяка година структурите преглеждат около 2,5 млн. българи, независимо дали са осигурени или не и без значение дали са в спешно състояние или посто се нуждаят от бърза помощ. На територията на страната се движат средно по 300 линейки на дежурство, независимо че системата разполага с 663 автомобила. От тях само 159 са нови и пак не отговарят на европейските стандарти. Изискването да бъдат тип А, В и С, влезе със стандарта по спешна медицина, приет в края на 2015 г., което означава, че нито една от настоящите коли в България не отговарят на БДС (Българския държавен стандарт) и европейските изисквания за безопасност, оборудване и бързина при обслужване на пациентите. |