Очакваме ръст от 7 процента на пазара с лекарства

Чрез 250 млн лв. от отстъпки за три години, индустрията осигурява лечението на всеки осми, казва Зоя Паунова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-жо Паунова, вече сме средата на годината, какви са очакванията ви за фармацевтичния пазар – ще отбележи ли традиционния си ръст и през 2017 г.?

- От началото на 2017 г. фармацевтичният пазар има добър здравословен ръст, като прогнозата е да се запази това темпо и в края на годината да завърши с ръст от порядъка на 7-8 процента.

През 2017-та стремежът е да запазим устойчив растеж, като залагаме на иновативните и персонализирани подходи в лечението, които допринасят за отбременяване на публичните фондове и оптимизирането на разходите за здравеопазване.

- Вече минаха два месеца от последните избори, бизнесът чувства ли се спокоен, за да работи нормално?

- Имаме работещ Парламент и Правителство, икономическите показатели за страната са стабилни и извеждат България сред най-добрите 4-5 страни в Европа по ръст на икономиката от 3,5%, брой безработни - 6,8%, нисък дълг, което дава сигурност на бизнеса. Фармацевтичната индустрия е в активен и открит диалог със здравните институции. По този начин, със съвместни усилия търсим работещите решения, които да имат положителен ефект върху системата на здравеопазването и осигуряването на достъп на българските пациенти до иновативно лечение.

В представено наскоро проучване за бизнес климата в България, проведено от Business Sweden, с участието на 16 шведски компании 94% от респондентите възнамеряват в краткосрочен план да разширят дейността си в България, като наемат и нови служители. 28% посочват, че в България е офисът, от който се управляват и други страни в региона, а 30% от екипите у нас, координират и дейностите на съответните компании в Близкия изток и Африка.

- Какви са очакванията ви от новата власт в сферата на здравната политика?

Усилията на индустрията и през 2017 г. ще бъдат да работим в партньорство с институциите, за изграждането на механизми, които да гарантират достъпа на пациентите до иновативна терапия и лечение при условията на устойчив здравноосигурителен модел. Също така очакваме приоритетно въвеждане на електронното здравеопазване, повишаване заплащането и възможност за развитие на младите лекари.Друг важен приоритет, който ще бъде във фокуса на внимание на здравните институции е увеличаването на средствата на публичните фондове чрез намаляване броя на неосигурените лица, както и спешно решение на проблема с недостиг в аптеките на животоспасяващи медикаменти за българските пациенти.

- Финансирането на здравеопазването отново е най-обсъжданата тема у нас, има ли преразходи или средствата са малко?

Ежегодните инвестиции на фармацевтичната индустрия в клинични изпитвания у нас се изчисляват на над 300 милиона лева, което включва както прякото финансиране на изследователска дейност, така и предоставянето на съвременна медицинска апаратура, изследвания, лекарства и съпътстващо лечение. Фармацевтичните компании подпомагат здравната система и с програми за компенсация на доплащането от пациенти на някои частично реимбурсирани от НЗОК медикаменти, както и с финансирането на генетични тестове. В допълнение иновативната индустрия чрез възстановяване на близо 250 млн лв. в бюджета на НЗОК за последните 3 години под формата на отстъпки, осигурява лечението на всеки осми здравноосигурен обърнал се към системата.

Ще продължим активния диалог със здравните институции и през 2017 г., като фокусът ще бъде как да се обективизира процесът на заплащане на медикаменти от фондовете срещу терапевтичен отговор. Фармацевтичната индустрия ще сътрудничи активно за въвеждане на механизма чрез обединените усилия на здравните власти, медицинското съсловие и фармацевтичната индустрия. Надяваме се на бързо решение за създаване на платформа за събиране и анализ на качествени данни за проследяване ефекта от лечението.

Фокусът върху устойчивите резултати е от основно значение. Необходимо е да измерваме дейностите в сферата на здравеопазването. Имаме нужда от въвеждането на интелигентни системи, вземане на решения, основаващи се на установени здравни резултати, от повече и качествени данни, включително и регистри.

Политиките, които се основават върху краткосрочни мерки за икономии, ще ограничат възможностите за подобрения и реализирането на достиженията на науката и подобряване перспективите за пациентите в дългосрочен план.

Здравето е приоритетна политика, в която трябва да се инвестира. Иновативната индустрия през 2015 г. възстанови към НЗОК 43 милиона лева, за 2016 г. близо 90 милиона лева, а за 2017 очакванията са предоставената от фармацевтичните компании компенсация да надхвърли 100 милиона лева. Важен аспект от финансирането на здравеопазването е, че бюджетът на НЗОК съществено изостава от реалните разходи. За 2017 бюджетът за медикаменти е 800 млн лв, докато реалните нетни разходи за 2016 г., след всички предоставени от индустрията отстъпки е 920 млн лв.

Иновативната фармацевтична индустрия е в активен диалог със здравните институции у нас, с декларирана готовност за участие в търсенето на работещите решения, установяване на законодателни промени и добри практики от страните в ЕС.

- Властта обсъжда два варианта за промени във финансирането на онколекарствата - да се договарят централизирано от НЗОК или МЗ. Кой от тях е по-добър според вас?

- За момента има много незивестни и в двата алтернативни подхода. ARPharM категорично желае и ще участва в процеса за постигане на най-доброто, работещо решение, което е консенсусно и между институциите.

- Нормално ли е съотношението на разходите за медикаменти и за болници на здравната каса според вас и съпоставимо ли е с другите европейски държави?

- През последните години в България, както и в други държави, назрява проблема с нарастващите плащания за здравеопазване, поради застаряването на населението в следствие на удължаващата се продължителност на живота и усъвършенстваните методи за диагностика и лечение на заболяванията. Тази тенденция изисква активна политика, която има за цел по-ефективно разходване на средствата за здравеопазване. В перспектива разходите за здравни интервенции трябва да се разглеждат в контекста на резултатите, до които ще доведат, и на влиянието, което ще окажат върху здравната система и обществото като цяло, а не единствено с оглед на плащанията, които държавата ще направи. Публичните разходи за лекарства представляват една пета от общите публични разходи за здравеопазване в България, което съответства на средните стойности в Европа. Добавянето на ДДС увеличава разходите на НЗОК за лекарства с още 20%, което е сериозна тежест. В 25 от 28-те страни - членки на ЕС, лекарствата са с диференцирана ставка на ДДС.

- Безспорно онкологията е една от най-иновативните области в медицината, защо?

- Десетилетия наред онкологията бе терапевтичната област, която създаваше сериозни предизвикателства пред учените. Новите терапии допринесоха за значително намаляване на смъртността от рак в целия свят след пика през 1991 г. Днес 2-ма от всеки 3-ма диагностицирани с рак преживяват поне 5 години. "АстраЗенека" прави силна заявка за лидерство в онкологията чрез разработката на многопосочни иновативни концепции като имуноагенти и комбинации от имуноагенти и медикаменти за персонализирана терапия. Концепцията за персонализирана медицина се развива не само в областта на раковите заболявания, а и в редица други терапевтични области. От десетилетия учените прогнозират, че един ден геномните изследвания ще преобразят процеса на създаване на медикаменти, както и грижата за пациентите. Преди година в Кеймбридж "АстраЗенека" обяви мащабна геномна интегрирана инициатива, която ще доведе до значими промени в разработването на нови медикаменти чрез технологичния напредък на следващо поколение геномно секвениране.

Екипът ни в България прегръща новостите, които компанията-майка ни предлага и с постоянство, и посвещение ги реализираме у нас в името на по-доброто лечение на българските пациенти.

- Колко молекули се разработват в нея в момента, а колко лекарства бихме могли да очакваме в следващите години?

- Амбицията на "АстраЗенека" в глобален мащаб е до 2020 година да подобрим живота на 200 милиона пациенти по целия свят. Съществена част от тази заявка са всъщност медикаментите от онкологичното ни портфолио. Само в тази терапевтична област в момента компанията разработва 5 нови медикамента.

- Кои са другите области на медицината, в които скоро можем да очакваме нови терапии, които да променят живота на пациентите?

- Революционни терапии, такива, които променят парадигмата за лечение на пациентите, освен в онкологията, се разгръщат и в областта на пулмологията, в лечението на диабета, на сърдечно-съдовите заболявания. Всяка една от тези терапевтични области е със социално-значим ефект и създаването на нови поколения терапевтични подходи е съществен напредък в областта на медицината, за което принос имат, както науката и иновацията в технологиите, така и подобряването на експертизата на медицинските специалисти, на материалната база на лечебните заведения и достъпът до иновативно лечение.

- Ще бъдат ли те достъпни за българските пациенти с оглед на финансовите възможности на държавата ни?

- България е част от Европейския съюз и медикаментите представители на най-модерните терапевтични класове за лечение на социално значими заболявания получават едновременно одобрение във всички страни-членки. Достъпът на пациентите до иновативна терапия, обаче на практика става реалност минимум година по-късно. В случаите, когато става дума за наистина животоспасяващи медикаменти, които са без алтернатива, е необходимо да бъдат създадени истински работещи механизми, които да осигуряват по-бърз достъп на българския пациент до ефективно и своевременно лечение. Добър пример от световните и европейски практики е одобрението на Американската Агенция за храни и лекарства на медикамент от ново поколение за лечение на недребноклетъчен рак на белия дроб, постигнато за рекордно кратък срок. По този начин достъпът на пациентите до нови медикаменти значително се подобрява. България е на едно от водещите места в Европа по брой провеждани клинични изпитвания. Това е една допълнителна възможност за българските пациенти да получат достъп до нови терапии, така както и програмите за ранен достъп до иновативно лечение.

- Притеснява ли ви размера на доплащане в България, съпоставим ли е с другите европейски страни? Какви промени в тази посока смятате, че са удачни да се направят?

- Доплащането в България е на едно от най-високите нива в Европа, средно между 40% и 50%, спрямо 20%-30% в Западна Европа. По данни на Евростат за 2014 г. България се намира на предпоследно място в ЕС по вложени средства за здравеопазване на глава от населението - 504 евро, като на последно място е Румъния с 388 евро на жител.

Най-високи разходите за здравеопазване сред държавите-членки на ЕС са в Швеция (5 хил. евро на жител) и Люксембург (5,6 хил. евро на глава от населението) през 2014 г. Финландия, Франция, Белгия, Австрия и Германия отчитат съотношение в рамките на 3,5 хил. евро - 4,0 хил. евро на жител. 

Индустрията, в желанието си да участва в процеса подобряване на достъпа за пациентите, предоставя отстъпки. Това е сериозно предизвикателство за фармацевтичните компании предвид ценовата регулация у нас и множеството ограничения, с които компаниите се сблъскват, но е и израз на отговорност към обществото. То от своя страна отключва друг проблем впоследствие - недостигът на медикаменти до българските пациенти. В тази връзка едно от предложенията, които индустрията декларира към институциите е отстъпките да се предоставят на НЗОК.

- Притеснява ли ви размера на реескпорта на медикаменти от страната? Чия е отгворността според вас за да има дефицити на лекарства за българските пациенти и какво може да се направи?

- В Европейския съюз действа принципа на свободно движение на стоки. Цените на лекарствата у нас са сред най-ниските в Европа и затова икономическите субекти, участващи във веригата на лекарственото снабдяване, реализират по-високи печалби от износ на доставените им лекарствени продукти, отколкото от продажбата у нас. Компаниите доставяме количества, които надвишават нуждите на българския пазар, но въпреки това понякога лекарствата не могат да бъдат намерени в аптечната мрежа. Ако тези дефицити застрашават живота и здравето на българските граждани, според Договора за функциониране на ЕС, държавата може да се намеси и да ограничи свободното движение на лекарствата, които не достигат. В тези случаи държавата трябва да въведе ефективни мерки за контрол на износа на лекарства, за да бъдат защитени животът и здравето на българските пациенти. Лекарственият регулатор трябва да разполага с ресурс да мониторира наличността на медикаментите в страната и да анализира евентуалния риск от недостиг на препарати при експорт. В началото на 2017 г. бе сключен Меморандум с МЗ за сътрудничество за справяне с този проблем. В хода на проведената наскоро среща с новият екип на МЗ иновативната индустрия декларира желание да сътрудничи в процеса на подготовка на законодателни промени и споделяне на добри практики със страни от Европа , които преодоляват предизвикателствa от този характер.