Станахме донор на кадри за западните страни

Проблемът с ТЕЛК-овете е много голям, около 2000 са забавените решения само за София, казва д-р Веселин Милев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- На срещата бяхме със столичния кмет г-жа Йорданка Фандъкова, със зам. кмета г-н Дончо Барбалов и доц. Цветомир Димитров, директор на Първа градска болница. Говорихме в няколко направления – лимити, кадри, каква е дейността ни, както и възможностите за участие по европрограми за апаратура и ремонти, тъй като до момента нямаме подкрепа в това отношение. До конкретни решения не сме стигнали, но поставихме началото и при следващата среща ще обсъдим по-задълбочено проблемите в общинското здравеопазване, вече с конкретни въпроси и решения. Защото общинското здравеопазване е неразделно от националното здравеопазване. Например, за 2016 година през общинските ни заведения в столицата са преминали 47% от населението на София. Също така, много пациенти от страната идват в общинскте здравни заведения. Това, че столична община дофинансира с 9 милиона на година дейността на здравните си заведения, не означава, че държавата в лицето на МЗ не трябва да има ангажименти.

- Какво е положението с лимитите при общинските болници ?

- Проблемите с лимитите са големи. Бюджетът на болниците е намален средно с 20% процента за последните 3 месеца, като най-интересното е, че най-голямо намаление има при най-добрата ни болница – Първа градска. Така че сега ще поискаме да се увеличат лимитите на лечебните заведения, както и да се изплати надлимитната им дейност досега. Ще се борим за тези средства, защото здравните ни заведения играят много важна социална роля. Освен това имаме проблеми и с направленията,които се отпускат за колегите -специалисти, работещи в ДКЦ – ако лекарят, който трябва да ги усвои е болен и не е на работа и няма специалст който да го замести, в броя направления за следващия период има промяна.

- Новата формула, която се прие за изчисляване на лимитите за болниците с 14-месечна база и надлимитната дейност в нея, удачна ли ще е?

- Да, защото ще се отчетат и натоварените и ненатоварените месеца. Но все пак очакваме да видим конкретното разпределение на средствата по болници.

- Какво обсъдихте като решения със здравния министър за проблемите с кадрите?

- Проблемът с кадрите наистина е много сериозен. Заради това цялата общинска здравна комисия направихме среща с представители на всички ДКЦ-та и болници. Трябва да има много добро взаимодействие между управителите на лечебните заведения и да знаят, че, ако в някое ДКЦ например няма кардиолог, колегите трябва да се обадят по телефона в Първа градска болница например и да попитат – доц. Димитров, може ли да дадете специалист? Това е едната страна. Другата е средният медицински персонал, където проблемът е още по-тежък.

- В тази посока какво ще е решението?

- Средната възраст на медицинските сестри в Пета градска например е 43 години. Но няма как да предложим по-високи заплати. Отговорът на този въпрос може би се крие в това да поемаме медицинските сестри в процес на обучение, както вече правим в Първа и Пета градска болници. Плащаме таксите и други стимули, като имаме идея срещу това да подпишем договори с тях поне за година-две да работят при нас и после поне 3-4 от десетина да останат тук.

Но проблемът с медицинските сестри е огромен и ще се задълбочава. Доколкото знам, при лекарите има намаление на удостоверенията, които се издават от БЛС за работа извън страната и от 500 на година вече са станали около 300. Но при сестрите те са около 1000 на година. Тоест, България се превърна в донор на обучени кадри за други страни и трябва да има много ясна държана политика, защото все повече ще губим.

- Проблемът за това текучество определено е финансов, защо казахте, че не може да се вдигнат заплатите им?

- Защото всичко е свързано с лимита на финансирането и дейността. Когато ти намалят бюджета и не ти платят надлимитната дейност, няма как да стане. Едно медицинско лице трябва да работи определени часове на месец, но като дойдат неосигурени пациенти, които няма как да върнем, работата за същото заплащане автоматично се увеличава като време и финансов ресурс. Кой ще остане да работи при такива условия?

- Имахте идея да преструктурирате лечебните заведения в столицата, докъде стигнахте?

- Вече предприехме конкретни действия. Тази година ще променим статута на пет структури. Закриваме два медицински центъра. Единият е „Банкя 1", а другият е МЦ 16 и се намира около министерство на земеделието. В едната структура има двама специалисти и един управител. А в другия център има двама общопрактикуващи лекари, на които сме предложили други работни места. Основният принцип, който ни ръководи при преструктурирането, е първо да намерим и предложим други работни места на хората в близост до съответното заведение. Освен това закриваме и три отделения. Първото е гинекологичното във Втора градска болница, тъй като е изключително нерентабилно. На персоналът от там ще му бъдат предложени работни места в „Шейново", „Тина Киркова", Първа градска и Пета градска. Апаратурата от тези отделенияще бъде разпределена в други отделения, клиники или приемни кабинети или по другите болници. Няма смисъл да поддържаме губещи структури. На мястото на това отделение във Втора градска обаче ще разкрием две други – нефрологично и ендокринологично, защото смятаме, че има потребност от тях.

- Кои други структури ще преобразувате?

- Другото отделение, което ще закрием е кардиологичното отделение на Четвърта градска болница. То се намира в „Овча купел" в една сграда, на която вторият и третият етаж са наши. През зимата отоплението и поддръжаката им са изключително скъпи, а пациентите вътре са твърде малко. Затова смятаме да направим сградата хоспис. Имаме още 4-5 места, където, освобождавайки ги, можем да направим такива заведения. Все още те не се дотират добре, но се надяваме това да се промени, защото голяма част от дейността на общинските заведения е свързана със социални функции. Затова ще обсъдим тази идея с г-жа Фандъкова, но въпросът е и дали ще имаме пари. Ако нямаме, ще ги пеализираме под формата на публично-частно партньорство. Ще се плаща наем на общината, а услугите ще са на по-ниски цени за хората, отколкото на другите места. Това, че се раждаш в България не означава, че държавата трябва да абдикира и да не поема поне един минимум от социални мерки, които да подсигури. Особено при население, което застарява.

Последното отделение, което ще преструктурираме е неврологията в Пета градска болница. Там обмисляме варианта с откриването на отделение по ортопедия, защото нямаме такова в общинските болници, а и в цялата северозападна част на София.

- Плановете за преструктуриране ще продължават ли и занапред?

- Да, планираме да направим две сливания – искаме да слеем 17-то ДКЦ и „Св. Лука". Също така болницата ни за пневмофтизиатрични заболявания, ще пребазираме във Втора градска, където има и такова отделение. Целта е да оптимизираме мениджмънта и да минимизираме разходите. Пак повтарям, на работещите в тези структури ще бъдат предложени работни места.

- В тази връзка какво се слчува с конкурсите за управители?

- Миналата година пуснахме конкурси за една много голяма част от ДКЦ-та и болниците. Сега останаха много малко центрове и двете АГ-болници. Вече стартирахме процедурата, моето желание е през юли да мине първия етап – подаване на документи и прегледът им. А до средата на октомври да има и реално избрани директори.

- Докъде стигнахте със „зелената вълна" за спешна помощ?

- Това е въпрос който се разработва съвместно от няколко дирекции в Столична община, но обмисляме да открием и спешни кабинети в някои ДКЦ-та в покрайнините на София, където няма много лечебни заведения. Искаме там да се базират и линейки от Спешна помощ. Така ще се подобри достъпа до медицинска помощ.

- Има ли проблеми в ТЕЛК?

- Да, проблемите в ТЕЛК са много големи. Първо, това е една много сложна социална сфера, където идват хора в неравностойно положение. Трябва много добре да се измисли начинът, по който се оценява степента на загубената работоспособност. Лично моето мнение е, че специализираните комисии не трябваше да се махат. Както и, че в тази система не трябва да се правят тежки преструктурирания. Трябва да се промени наредбата – за мен това е основното - например човек не може да си сгъва коляното, трябва да има ясен процент, който се дава според градусите, които не може да сгъвате. Сега повечето заболявания са с проценти, които лекарят трябва да определи от диапазона между 20 и 50%. Това дава възможност за голяма доза субективизъм . Този субективизъм трябва да бъде минимизиран – да се въведат примерно три степени от 10 до 20 процента, от 20 до 30 процента и т.н. Говоря за конкретика.

- А липсата на наредба един месец отрази ли се на комисиите?

- Да, настана правен вакуум. ТЕЛК преглеждат пациентите, а не се издават решения. В момента всички са на изчаквателна позиция. Сега, като обнародват наредбата в „Държавен вестник" трябва да издадем решения. Но не знам дали ще стане бързо, защото броят им е много голям. В София на година минават 23 000 пациента през ТЕЛК, за един месец са се натрупали около 2 000 молби. В интерес на истината има известен спад в броя на хората, които се явяват. Мисля, че причината за това е застаряващото население - повечето хора са в пенсионна възраст.