Болници намалили разходите за заплати
.jpg)
Част от държавните болници са намалили разходите си за възнаграждения на персонала. Това показва справката с финансовите показатели на 61 лечебни заведения за първото тримесечие на т.г. в сравнение със същия период за миналата. Тя е публикувана на сайта на МЗ.
Общо 278.58 млн. лв. са дали всички държавни болници за първото тримесечие на м.г. за заплати на служителите си, а за тази сумата е 269.36 млн. Намалението обаче не е за всички лечебни заведения. На практика изцяло държавните болници, повечето, от които са университетски, са увеличили леко сумата за възнаграждения – от 135 млн. на 148 млн. При областните болници обаче тенденцията е обратната – те са намалили средствата от 137 млн. на 115 млн., показват данните. В същото време се оказва, че делът на сумата за заплати при тях е по-голяма като част от всички разходи – 62%, а при университетските – 42%.
Приходите
През първите три месеца на годината постъпленията в държавните болници възлизат на 563 млн. и са повече с 59 млн. в сравнение със същия период на миналата. Докато при университетските болници обаче средствата се увеличават – от 290 млн. на 353 млн. сега, то при областните намаляват – от 204 млн. м.г. на 201 млн. тази. Това обаче не се дължи на по-малкото лекувани пациенти, напротив. През трите месеца на тази година през областните болници са преминали 112 хил. души срещу 97 хил. през миналата. В университетските също има ръст на пациентите – от 104 хил. м.г. на 127 хил. сега. Вероятно обаче там приходите по КП са по-големи заради определени диагнози и по-доброто им остойностяване.
Разходите
Те също се увеличават, макар и слабо. През трите месеца на м.г. всички държавни болници са похарчили 548.764 млн. срещу 553.332 млн. сега. Най-голям дял сред тях имат тези за персонал – 48% от всички, следван от харчовете за лекарства и медицински изделия – 185 млн. срещу 173 млн. през м.г., и за издръжка – 60 млн. т,г, срещу 58 млн. миналата.
На преминал болен
На фона на увеличаващите се разходи за лекарства и издръжка в болниците е интересна тенденцията за намаление на средния харч на преминал болен. Той е паднал на 2 247 лв. или е по-нисък с 392 лв. в сравнение с м.г. Намалението е по-голямо в областните болници – с 558 лв., а в университетските – с 277 лв. Част от редукцията се дължи на намалението на разходите на единични болници, които имаха много по-големи харчове в сравнение с останалите. Сред тях са „Лозенец", „Александорвска", областните болници в Перник, Благоевград, Разград и други.
Дълговете
Към края на първото тримесечие на т.г. те възлизат на 589.945 млн., като основната част от тях – 413 млн., са на университетските, а 167 млн. на областните болници. Размерът на просрочените задължения обаче е намален почти наполовина – 58 млн. лв., като разликата с тримесечието на м.г. е 53 млн. лв. От тези дългове 30 млн. са за държавните и 26 млн. за областните болници. С най-големи просрочия са СБАЛХЗ – 12 млн., Лозенец – 6 млн., НКБ – 3.9 млн., „Хр. Ботев" – Враца – 9 млн., „Св. Анна" във Варна – 7 млн., МБАЛ-Ловеч – 6.5 млн., МБАЛ-Търговище – 1.8 млн. , „Александровска" и ИСУЛ с по 1.9 млн.
Персоналът
Промяна в тенденциите тук няма. Лекарите продължават леко да се увеличават, а сестрите да намаляват. За първото тримесечие м.г. в държавните болници са работели 7 771 срещу 7 955 сега, а при сестрите кадрите са намалели от 12 162 м.г. на 11 915 сега. Редукцията на специалистите по здравни грижи е за сметка на областните болници, показват данните. В тези лечебни заведения персоналът е оредял от 6 355 души на 6 082, докато в университетските има незначителен ръст.
На един специалист по здравни грижи се падат по 7 пациенти, а на един лекар – по 10, показват още цифрите. Използваемостта на леглата пък е 60%, а средният престой е близо 5 дни.

Половината българи пропускат профилактиката

След новия бюджет - 279 млн. за болниците

20% от епилептиците са резистентни към лекарства

Дефицит на сестри и в ИСУЛ
Клиниката по детска клинична онкология и хематология няма достатъчно персонал, което пречи на работата й, става ясно от парламентарен въпрос

Къде е моралът в „Майчин дом“

Държавните болници с 563 млн. дългове

За 14 години се родиха над 15 000 деца ин витро
Тази година бюджетът на Центъра за асистирана репродукция бе увеличен. Защо се налага повишаването и достатъчно ли е то, колко бебета са родени досега, попитахме д-р Мария Георгиева.

Чилова академия

ГЕРБ пак внесе проекта си за онколекарствата
С него обаче се отваря по-широко вратата за увеличението на цените им при реимбурсирането от НЗОК в сравнение с предложението на ПП-ДБ
