Прототип на съвременните болници е в Одрин

Külliye Sultan Bayezid II е един от първите комплекси, в които е заложен холистичния подход в медицината, а появата му изпреварва Запада

Едноименният медицински комплекс е построен от Султан Баязид II през XV век в Одрин – втората столица на Османската империя. Синът на Мехмед Заевователя бил образован човек и се славел като обществено ангажиран и щедър управник, който често се занимавал с благотворителност. С нея е свързан градежът на Медицинския комплекс в Одрин, превърнат днес в музей. Идеята била да се направи място, което да отговори на нуждите на лекарите, техните пациенти (включително тези с психични заболявания), както и за близките им придружители с идеята за въвеждане на холистичен подход в медицината.

Така се родил Комплексът Султан Баязид II.

Той е бил изграден за 4 години – от 1484 до 1488 г. За негови архитекти се спрягат две имена: Хайретин, който е изградил и много други проекти на султана, и Якуб Шах. Ансамбълът се състои от медицински университет и болница, които са сърцето му. Останалите части са джамия, къща за гости, аптека, административен и стопански блок, направени да подсигурят социалния, културен и финансов живот на комплекса. На практика повечето от тези части изграждат съвременната структура на една болница. 

Според изследователите Комплексът на Султан Баязид II е значима стъпка към конституирането на сегашните лечебни заведения именно, защото в него лекарите могат да проследяват своите пациенти лесно. Освен това тук се въвеждат модерни техники на лечение и се развива медицинска наука и образование. Оптимална се оказва и централизираната организация на самата болница с нейната шестоъгълна форма, в която са разположени стаите за лечение. По-късно – през 1718 г., в този комплекс в Турция се развива и идеята за превенция на заразите чрез поставянето на ваксина срещу шарка, която носи английската писателка и аристократка лейди Мери Монтагю.

Комплексът играе важна роля като болница и медицински университет в продължение на векове. Той става образец за холистичния подход в медицината, при който на пациента се гледа като на цялост, включително като на единство от тяло и душа. Комплексът дава пример за посрещането на всички нужди на пациента – не само здравните, но и социо-културните, така че да се върне отново успешно в обществото.

Кадрите

В комплекса при основаването му някога са работили 167 души. Според историческите архиви през 1617 г. в болницата вече е имало 228 специалисти, сред които лекари, офталмолози, библиотекари, сестри, ходжи и имами, готвачи, чистачи, болногледачи и производители на халва. Султан Баязид се грижи комплексът да се издържа финансово и в него се стичат пациенти от различни части на страната.

Извънболничната помощ

В тази част се намират 6 кабинети за извънболнична помощ и сервизни помещения: склад, кухня, пералня. Също така там е имало лаборатория и аптека – стаите им са разположени една срещу друга в първия двор, който е с четириъгълна форма. Храната за пациентите и персонала се е приготвяла разделно заради лекарския контрол и различната диета за всеки болен. Хранителният режим е бил част от лечението и е целял да балансира 4-те флуида на тялото. В тази част на комплекса се е намирала и администрацията.

Болницата (Darüşşifa)

Болничната част от комплекса се нарича "Къща за лечение". Там има поредица от стаи, които опасват двор като шестоъгълник, в който има вода и канализация, заради което е построен под наклон. Таванът на сградата е под формата на поредица от куполи, издигнати над отделните помещение. Всяка стая служи за различни цели. В някои се извършва лечение, в други са настанени медиците и студентите, в трети се правят консилиуми, в четвърти се преподава, в пети са настанени самите пациенти. Има и аптека. Всички дейности обаче са свързани с медицината.

Методите на лечение

В болницата се практикуват различни терапии, сред тях – лекуване чрез катеризация. Правят се различни операции, включително на мозъка при хидроцефалия, като лекарите тогава описват лечението като пробиване на отвор в главата, за да изтече ненужната течност. Има АГ-сектор за раждания, където акушират жени, също така УНГ-специалист, зъболекар и много други сектори. Правят се опити за откриване и на нови терапии – описан е експеримент с намирането на противоотрова за ухапване от усойница и т.н.

Психиатрията

Това е едно от най-впечатляващите отделения в болницата. Докато Западът масово крие и изолира своите психично болни в корабите или затворите на "лудостта", както разказва Мишел Фуко, то в Одрин се опитват да ги лекуват. В болницата за тези пациенти се практикува ароматерапия и музикотерапия и с тях се прави опит да се излекува душата им.

Медицинското училище

По време на империята то се е осъществявало под опеката на болницата – на принципа на взаимоотношенията между майстора и чирака. В него учениците са имали свои стаи, където да учат. След успешното завършване на теоретичното си обучение, те са можели да продължат практическата му част в болницата. На тяхно разположение е била и Библиотеката с много ръкописи, сред които ''Kanun'', ''Minhacü'l Beyan'', ''Müfredat-ı İbn-i Baytar'', ''Şerh-i Aylaki'', ''Kitab-ı Adab el-Tıp'', ''Zahire-i Harzemşahhi'', ''Şifaü'l eskam ve Devaü'l alam'', ''Kitabu Edebü't-Tabib''.

Паралелите

Моделът на Комплекса на Султан Баязид II е бил характерен и за други турски болници от това време, той може да се открие и в болниците от други страни. Централизираната организация на лечебните заведения е била търсена и в Западна Европа по времето на Ренесанса и Ранния Модернизъм. През 1457 г. в Милано е построена болницата Ospedale Maggiore и е възприета като повратна точка в архитектурата и философията на лечебните заведения за западните общества. Тя притежава кръстовиден план, който наподобява тези на ислямските народи.

Шестоъгълните форми от Комплекса на Султан Баязид продължават да се използват и през XVIII и XIX век. Те се отркиват в Johns Hopkins Hospital в Балтимор през XIX в., в Stuivenberg Hospital в Антерпен, Presbytarian Hospital във Филаделфия, Bradfort Pediatric Hospital и Seafort Military Hospital в Ливърпул.