МЗ с акция „Ваканция”

Ще следят за мръсни води, развалени храни и шумни заведения по морето

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

За да бъдат по-ефективни и да не отнемат много време, проверките тази година ще бъдат комплексни, обяви пред Clinica.bg главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Например, при изследванията на обяда на туристите за болестотворни микроорганизми, Районните здравни инспекции (РЗИ) ще работят съвместно с колегите си от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Нахалните пушачи, които палят цигара на обществено място, ще бъдат глобявани с помощта на полицията, а откритите барове и дискотеки ще бъдат заставяни да свалят децибелите от служители на РЗИ и общината.

Особено внимание ще бъде обърнато на детските лагери, за

да се ограничат случаите на натравяния

и остри чревни инфекции. Най-често това се случва при консумация на храни с изтекъл срок на годност и пиене на замърсена вода. Сред част от хотелиерите, например, битува практиката да връзват водопроводите към нерегламентирани кладенци, каквито сами са си изкопали. Водата в тях обаче не е проверена, не е ясно дали е годна за пиене и крие риск от масово натравяне. В тази връзка най-новата идея на здравното министерство е контролът на детските лагери да се прави още преди тяхното разкриване. Ако се установи, че условията не са подходящи за деца или не са изпълнени базовите критерии за безопасност (сред които хигиенни навици на персонала, медицинско обслужване и възможност за достъп на спешна помощ до почивната станция), лагерът няма да получава разрешение за регистрация.

„Ако трябва да обобщим, не е лошо качеството на водите, напротив. То се подобри значително с приемането на мерките за пречистване на отпадни води”, допълни д-р Ангел Кунчев. Все пак по морето

продължава да има няколко района „под карантина”

където от време на време се появяват отклонения от нормите. Такива са, например, Лозенец и офицерският плаж във Варна, които по всяка вероятност ще бъдат окончателно закрити, ако местните власти не предприемат повече мерки за пречистване на отпадните води.  

„Под око” ще бъдат държани и всички шумни заведения, които не спазват ограниченията за работно време и нарушават комфорта на туристите по малките чакове на нощта. Проблемът е, че общините все още не са създадали свои звена за контрол на шума, затова замерванията за неговите нива се правят от РЗИ. Освен това местните власти често правят компромиси с правилата и разрешават на барове и дискотеки по плажовете и крайбрежните улици да работят с удължено работно време да 24 часа вечерта, а това неминуемо създава дискомфорт сред почиващите, коментира д-р Кунчев.

Другият проблем е, че шумните заведения обикновено бълват пияни туристи, които колабират по малките часове на нощта след алкохолен делириум. Не са малко и пострадалите при сбивания, случаите на травми и наранявания, които изискват намесата на спешна помощ. В центровете й по Черноморието обаче не могат предварително да се запасяват с персонал, тъй като имат фиксиран щат, който не могат да надвишават. „Не сме подготвяли предварителен график, но при нужда и при поискване от спешните центрове министерството има готовност да командирова допълнителни екипи във вътрешността на страната и по Черноморието”, коментираха за clinica.bg от здравното ведомство.

Миналата година подобни мерки бяха предприети, след като трима души починаха на плажове край Бургас в рамките само на един ден. Тогава се оказа, че

единствената линейка в района не може да се отзове на две повиквания

които съвпадат по време, затова МЗ командирова два допълнителни спешни екипа в Царево и Приморско.

По официална информация, понастоящем ЦСМП-Бургас разполага с общо 31 екипа, разпръснати в 12 филиала, които по данни на самия център покриват територия от 7745 кв. м. и обслужват 413 438 души население. Линейките и специалистите са сравнително равномерно разпределени, като в почти всички филиали задължително има по два екипа – стационарен, състоящ се от медицински специалист и санитар на място в спешния център, както и лекарски (лекар и шофьор с линейка) или долекарски екип (с медицински специалист и шофьор). С една единствена линейка и долекарски екип е само Приморско, а Несебър, Карнобат, Средец и Айтос разполагат с по три. Единствените два реанимационни автомобила за целия бургаски регион се намират в ЦСМП-Бургас, но могат да реагират при нужда в рамките на максимум 20 минути, информира на сайта си самият спешен център. 

По същия начин са разпределени и линейките в ЦСМП-Варна, което отговаря за северното Черноморие. Понастоящем морският град се обслужва от 2 реанимационни и 6 лекарски екипа, а отделно още 19 обслужват 8-те филиали в региона. С най-много екипи (общо три) са центровете в Девня, Долни Чифлик и Провадия, а всички останали (Вълчидол, Белослав, Бяла, Дългопол и Аксаково) разполагат с по два.  „Миналата година пак работихме с толкова екипи и се справяхме с работата. Засега сезонът не е в пълния си разгар и нямаме необслужени адреси”, коментира заместник-директорът на варненския спешен център д-р Кацарова.