Призван да спасява

Д-р Едмонд Йорданов дели времето си на личен лекар с това на доброволец в планинската спаснителна служба

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Едмонд Йорданов е роден през 1964 г. в Германия, по майка е германец. През 1992 г. завършва медицина в Медицинския университет в София. Започва практиката си на лекар в поликлиниката на БАН, впоследствие в хирургичен кабинет в Студентска поликлиника, а от 2000 г. е общопрактикуващ лекар. „Медицината ми е по наследство. Не съм помислял за нищо друго още от малко момче. Баща ми беше лекар и си знаех, че и аз ще облека бялата престилка един ден". Така без какъвто и да е патос д-р Йорданов разказва за избора на професията. Когато обаче заговори за планината, тонът му става по-особен. Вълнува се, говори за нея като за любима.

По горските пътеки

Научил ги с все опасностите, които крият още като дванадесет-тринадесет годишно момче. Оттогава помни и излетите, преодоляването на набелязаните маршрути, по които го водел баща му – заклет планинар.

В квартала живеел прочутият на времето планински спасител Кирил Чувиков, който освен с уменията си да извлича закъсали под лавини сняг и да намира изгубени сред шубраците лете, бил и ненадминат сладкодумец. „Когато се запознах с него току що бях завършил медицина.Обичах да се срещам с него – човек с опит, който може да те научи на много неща чрез увлекателните си разкази. Веднъж ми каза, че в Планинската спасителна служба на БЧК имат нужда от лекар. По-възрастните вече се отказваха, а нови каниддати нямаше. Така, неусетно заех едно от свободните места на доброволците", разказва д-р Едмонд Йорданов. Още месец и ще се навършат 30 години, откакто той е рамо до рамо със спасителите в акции за спасяване на изгубени в планината. От тогава досега се е натъквал на какви ли не случаи, защото там горе няма леко пострадали. За доброволческата си дейност, някак си, се смущава да говори. Смята, че е нещо съвсем естествено – щом човек може да помогне с нещо и го прави, няма какво толкова да се говори. Не крие, че не е лесно в петък вечер едва що съблякъл бялата престилка и седнал да вечеря със семейството у дома, да звънне телефона и едва що хапнал надве-натри, да облича екипа и с раница на гръб да потегля неясно за колко часове или дни извън дома. „И трудно е, но е и лесно, защото носиш ли нещо в сърцето си, няма как то да не стане, да не се осъществи с успех", казва д-р Йорданов. Подчертава, че Планинската спасителна служба му е дала и му дава много в живота. „Запознал съм се с много интересни хора, обединени от една обща идея – да помагат. Доброволните планински спасители са 650 човека в цялата страна. Голяма част от тях познавам. Колкото и различни да са по професия, всички те са обединени от едно – благородството да се жертват за другите. Само едно такова познанство е достатъчно на човек, за да го направи по-добър, да запали у него желанието да е като тях", говори с възторг за своите колеги по добротворство лекарят. И посочва, че като се има предвид това, дори да е много уморен след работа, не чувства тегота да поеме пътя към планината. Вече е натрупал много добър опит. Затова и от осем години от БЧК са му гласували доверието да води обучителни курсове за доброволци. От дистанцията на времето сега, като го попитат медицината или доброволчеството би избрал, ако трябваше да започне пътят си отново, отговаря с откровеността на дете: „И двете!" Допълва, че това съчетание му дава пълнотата на живота, дори в семейството му.

Първата мисия

Не си я спомня, но пък помни в детайли тежките случаи, за които се е налагало да помага като лекар в планината. Няма да забрави една от първите акции, в които участвал. Наложило се да вадят затрупани от лавина под връх Алеко. И макар тя да не завършила трагично като в едноименния роман на Блага Димитрова, някои от попадналите под снега се разминали на косъм от бялата смърт. Няма да забрави и младеж в планината, срещнал усойница. Решил да й приложи хватка с улавяне за опашката, както бил видял в едно популярно предаване по Discovery. Последствията били ужасяващи. Само професионалната намеса на лекаря доброволец спасили живота на злополучния „звероукротител". Не един и два са случаите, в които едва що приключва дежурството му в планината, но още преди колегата от другата смяна да е пристигнал, да се наложи да остане и поеме още една акция. „От една страна е изтощително. От друга обаче се чувстваш окрилен – извършил си нещо, което има смисъл", казва д-р Едмонд Йорданов и погалва кучето си, което се е свило до крака му. Впрочем, то не е спасително, а традиционен домашен любимец – шнауцер джудже. Той е от хората, които не може без животинка у дома. Разбира се отлично и с четириногите спасители на колегите си. Акциите в планината са различни по вид, но по думите му най-тежки са тези по издирване на изгубени. Тогава се изразходва най-голям ресурс на хора за търсене и на техника. Още по-тежко е, когато те се наложат в делнични дни, когато повечето планински спасители са на работа и малцина от тях могат да кажат на работадателя си „Чао, отивам да спасям човек в планината". Впрочем, това е и основният проблем на доброволчеството в България, тъй като в страната ин няма закон за него, както е в останалите страни от Европейския съюз. БЧК настоява от години за приемането на такъв нормативен акт.

Опасностите през лятото

В планината те не са никак малко. Затова и д-р Едмонд Йорданов държи да ги посочи, за да са наясно хората, че тя може да бъде както приятел, така и враг, ако не знаем как да подходим към нея. Най-напред туристът да се информира предварително за маршрута, по който има намерение да тръгне. Да не поема сам и да предупреди близките си къде отива, като залреди телефона на макс. Независимо от горещините, планината изисква топли дрехи и карта. Змиите не са за пренебрегване. Затова трябва да сетръгва на туризъм с подходящи затворени обучки, дълги крачоли на панталоните и чорапи. Усойницата е най-страшният вид в България. Преобладава във високите части на планините и по характер е нападателна дори без причина. За разлика от нея пепелянката живее в по-ниските части. Тя не е агресивна и има ли път да отстъпление, ще предпочете да избяга. Важно е да се знае, че човек не може да си купи инжекция от аптеката срещу змийскои ухапване и да си я сложи при нужда. Тя се поставя само в болнични условия. В аптеките се продават т. нар. Екстрактори, които се поставят на мястото, подобно да вендуза. Целта е чрез тях да се извлече част от отровата, докато бъде осигурена медицинска помощ. Д-р Йорданов категорично посочва, че изрязване на мястото, където змията е впила зъба си са легенди, към които не бива да се прибягва.

Съмишлениците у дома

На всички тези практични неща за туризъм в планината лекарят е научил и хората в своето семейство още преди години. Всички у дома също са запалени по височините, както и по карането на велосипеди. Съпругата му Елизабет Йорданова е учителка. Големият им син д-р Мартин Йорданов също е лекар. Специализирал е анестезиология и също като баща си разделя времето между болницата и планинското спасяване. По-малкият, който носи името на баща си – Едмонд е студент по компютърни системи и технологии и е стажант за планински спасител. Желаещите да се отдадат на тази мисия, по правилана на Планинската спасителна служба при БЧК, трябва да излмизат в продължение на поне една година с някой от отрядите при неоходимост, за да усвояват уменията за спасяване на човешки животи. „Аз съм един много щастлив съпруг и баща. Повече от това, което имам у дома, не сме да мечтая. Радвам се на разбиране, а какво повече му трябва да човек, за да е доволен и благодарен за живота, който му едаден", заключава д-р Едмонд Йорданов.