48 болници на път да разкрият 1752 легла

Сред постъпилите заявления има и за създаването на 4 нови лечебни заведения, заради остарялата здравна карта от ИАМН са предложили на ресорното министерство да одобри почти всички искания

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

За какво са заявленията

От 1 януари до 1 юни в ИАМН са постъпили заявки от 48 лечебни заведения за разкриването на още 1752 легла. Едно от заявленията е за откриването на чисто нова болница за активно лечение в София, а още три за нови многопрофилни болници за активно лечение на нов адрес - в Ст. Загора, Враца и В. Търново. Сред останалите заявления за отделения и клиники най-много са тези за онкология – медицинска онкология, лъчелечение, клинична хематология. Продължава обаче да има и такива за неврохирургия, кардиохирургия и други.

Положителните оценки

Зелена светлина от ИАМН ще дадат за разкриването на 1710 от всички 1752 нови болнични легла.

"Числата на Националната здравна карта (НЗК) и данните, които получаваме от РЗИ, НЦОЗА и НЗОК, обосноваха това да предложим на МЗ да се дадат разрешения за още 1710 легла", обясни Фидел Косев. Според преценката на служителите в ИАМН зелена светлина ще получат и част от заявените нови болнични структури.

Положителните становища за още 1710 легла и 4 нови болници обаче идват на фона на все по-ниската използваемост на леглата в страната, намаляващо население и кадрови дефицит. Официалните данни на здравната каса сочат, че заетостта на леглата в болниците рядко стига 50%. Към 9 юли от всички 49 159 легла за активно лечение, заети са били 22 537, а свободни - 26 622, показва информацията на сайта на НЗОК. Въпреки така според НЗК се оказва, че има потребност от нови структури и легла.

Защо се получава така

Този въпрос става все по-актуален, тъй като всички анализи на авторитетни международни институции като СЗО, ЕК, "Св. банка" показват, че у нас от години има повече болници и легла от нужното. Това е официалната позиция и на държавата ни, изказана в редица стратегии и анализи, включително и в последния - "Национална карта на дългосрочната нужда от здравни услуги" приет от кабинета в края на м.г.
Отговорът защо тогава институциите дават положителна оценка е прост. Както Clinica вече обясни преди година, проблемът за постоянните разрешения се корени в методиката, по която се изчисляват леглата в здравната карта, както и в остарелите данни в нея, които не са актуализирани повече от пет години. Формулата е така заложена, че колкото повече легла се разрешават, толкова по-голяма или поне не малка се оказва нуждата от тях, защото пада процента на използваемостта им. Наличието на математическия парадокс сега официално потвърдиха и експертите от ИАМН.

"Тази карта е създадена с данни от 2014, 2015, 2016 г., най-ранните са от 2017 г., и вече минаха 6 години. Населението намалява, за 6 години със сигурност се е променила заболеваемостта, което също не е отчетено, към това трябва да добавим КОВИД пандемията, която много измени картината, но обяснимо не е заложена в НЗК. Единственото, което се актуализира е броят на новите легла и процентът на използваемостта. Не се актуализира зададената потребност. И тук идва въпросът - ако в регион Х има 100 легла, а процентът на използваемост е 60, какво става с другите 40! Ние ги вадим от сметките, но те реално съществуват и така непрекъснато се увеличават и увеличават леглата в един регион", обясни Фидел Косев (цялото интервю с него четете тук).

Какво ни очаква

Бъдещето зависи единствено и само от волята и интересите на най-големите партии в парламента. Новият здравен министър проф. Христо Хинков вече ясно заяви, че е нужно спешно приемане на здравна карта, която да отчита актуалните потребности на населението, защото и той смята, че сегашната е компрометирана и стара. И обяви, че ще започне да работи по създаването на новата. Ако двата коалицианни партньора - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, не го подкрепят обаче, думите му ще останат поредните добри пожелания, а броят на парламентарните въпроси, в които се пита защо се закриват отделения в областни болници и кой ще обслужва населението, ще растат главоломно. И не само. Ще продължава да се увеличават недоволството на българските пациенти от получената медицинска помощ, бърнаута сред кадрите и последиците в лечението, високия процент на доплащане в болниците, разкарването между различните лечебни заведения, както и медицинските грешки, някои от които водят до инвалидизация или дори до смърт. Ще растат и разходите на НЗОК и държавата за получаването на медицинска помощ с все по-съмнително качество в страната ни, както и тези за лечение в чужбина на български граждани. Всичко това ще се случва в името на задоволяването на определени инвеститорски ламтежи, които са общо известни и които тази година вече делят бюджет от над 3 млрд. лв. обществени средства на касата за болнична помощ. Отделно от тези средства са частните плащания. От това какво ще се случи – дали партиите ще продължат да толерират роенето на болници или ще подкрепят здравния министър в опита му да сложи в сектора, ясно ще се види чии интереси обслужват - на обществото или други.