за първите пет месеца

48 болници на път да разкрият 1752 легла

17-07-2023 06:30
Сред постъпилите заявления има и за създаването на 4 нови лечебни заведения, заради остарялата здравна карта от ИАМН са предложили на ресорното министерство да одобри почти всички искания48 болници на път да разкрият 1752 легла
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Въпреки намаляването на населението, липсата на кадри и пациенти, апетитите за откриване на нови структури от болниците не спират. Само за първите пет месеца на тази година в ИА "Медицински надзор" (ИАМН) са постъпили заявки от 48 лечебни заведения за още 1752 легла, стана ясно от думите на Фидел Косев, зам. директор на ИАМН в интервю за clinica. Новите заявления идват на фона на опитите на здравния министър да сложи ред в сектора и да ограничи роенето на болници. Намеренията му обаче не могат да се реализират без политическа подкрепа. От това дали партиите ще му я дадат, ясно ще се види чии интереси обслужват - на обществото или други.

За какво са заявленията


От 1 януари до 1 юни в ИАМН са постъпили заявки от 48 лечебни заведения за разкриването на още 1752 легла. Едно от заявленията е за откриването на чисто нова болница за активно лечение в София, а още три за нови многопрофилни болници за активно лечение на нов адрес - в Ст. Загора, Враца и В. Търново. Сред останалите заявления за отделения и клиники най-много са тези за онкология – медицинска онкология, лъчелечение, клинична хематология. Продължава обаче да има и такива за неврохирургия, кардиохирургия и други.


Положителните оценки


Зелена светлина от ИАМН ще дадат за разкриването на 1710 от всички 1752 нови болнични легла.

"Числата на Националната здравна карта (НЗК) и данните, които получаваме от РЗИ, НЦОЗА и НЗОК, обосноваха това да предложим на МЗ да се дадат разрешения за още 1710 легла", обясни Фидел Косев. Според преценката на служителите в ИАМН зелена светлина ще получат и част от заявените нови болнични структури.

Положителните становища за още 1710 легла и 4 нови болници обаче идват на фона на все по-ниската използваемост на леглата в страната, намаляващо население и кадрови дефицит. Официалните данни на здравната каса сочат, че заетостта на леглата в болниците рядко стига 50%. Към 9 юли от всички 49 159 легла за активно лечение, заети са били 22 537, а свободни - 26 622, показва информацията на сайта на НЗОК. Въпреки така според НЗК се оказва, че има потребност от нови структури и легла.


Защо се получава така


Този въпрос става все по-актуален, тъй като всички анализи на авторитетни международни институции като СЗО, ЕК, "Св. банка" показват, че у нас от години има повече болници и легла от нужното. Това е официалната позиция и на държавата ни, изказана в редица стратегии и анализи, включително и в последния - "Национална карта на дългосрочната нужда от здравни услуги" приет от кабинета в края на м.г.
Отговорът защо тогава институциите дават положителна оценка е прост. Както Clinica вече обясни преди година, проблемът за постоянните разрешения се корени в методиката, по която се изчисляват леглата в здравната карта, както и в остарелите данни в нея, които не са актуализирани повече от пет години. Формулата е така заложена, че колкото повече легла се разрешават, толкова по-голяма или поне не малка се оказва нуждата от тях, защото пада процента на използваемостта им. Наличието на математическия парадокс сега официално потвърдиха и експертите от ИАМН.

"Тази карта е създадена с данни от 2014, 2015, 2016 г., най-ранните са от 2017 г., и вече минаха 6 години. Населението намалява, за 6 години със сигурност се е променила заболеваемостта, което също не е отчетено, към това трябва да добавим КОВИД пандемията, която много измени картината, но обяснимо не е заложена в НЗК. Единственото, което се актуализира е броят на новите легла и процентът на използваемостта. Не се актуализира зададената потребност. И тук идва въпросът - ако в регион Х има 100 легла, а процентът на използваемост е 60, какво става с другите 40! Ние ги вадим от сметките, но те реално съществуват и така непрекъснато се увеличават и увеличават леглата в един регион", обясни Фидел Косев (цялото интервю с него четете тук).


Какво ни очаква


Бъдещето зависи единствено и само от волята и интересите на най-големите партии в парламента. Новият здравен министър проф. Христо Хинков вече ясно заяви, че е нужно спешно приемане на здравна карта, която да отчита актуалните потребности на населението, защото и той смята, че сегашната е компрометирана и стара. И обяви, че ще започне да работи по създаването на новата. Ако двата коалицианни партньора - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, не го подкрепят обаче, думите му ще останат поредните добри пожелания, а броят на парламентарните въпроси, в които се пита защо се закриват отделения в областни болници и кой ще обслужва населението, ще растат главоломно. И не само. Ще продължава да се увеличават недоволството на българските пациенти от получената медицинска помощ, бърнаута сред кадрите и последиците в лечението, високия процент на доплащане в болниците, разкарването между различните лечебни заведения, както и медицинските грешки, някои от които водят до инвалидизация или дори до смърт. Ще растат и разходите на НЗОК и държавата за получаването на медицинска помощ с все по-съмнително качество в страната ни, както и тези за лечение в чужбина на български граждани. Всичко това ще се случва в името на задоволяването на определени инвеститорски ламтежи, които са общо известни и които тази година вече делят бюджет от над 3 млрд. лв. обществени средства на касата за болнична помощ. Отделно от тези средства са частните плащания. От това какво ще се случи – дали партиите ще продължат да толерират роенето на болници или ще подкрепят здравния министър в опита му да сложи в сектора, ясно ще се види чии интереси обслужват - на обществото или други.


Решението на КС обслужи икономически интереси

Решението на КС обслужи икономически интереси

Преди дни КС отмени лимитите на болниците по здравна каса. Какво следва оттук нататък, има ли рискове пред фонда и пациентите и кои са те, попитахме адвокат Мария Петрова.

Има ли чадър над (избрани) болници

Има ли чадър над (избрани) болници

Или защо МЗ и ИАМН отказват да кажат какви са потребностите от създаването на нови лечебни заведения в страната и има ли кадри за всички

Протест на зелените пред парламента

Протест на зелените пред парламента

Природозащитниците са срещу подготвяните процедури за ОВОЗ, които ще разрешават строеж без оценка, при изтичане на срок
Кадрови дефицит затрудни детските операции на сърце

Кадрови дефицит затрудни детските операции на сърце

Заради липсата на сестри те бяха временно спрени, започват на непълен оборот от понеделник, съобщиха от НКБ

Приеха здравната стратегия до 2030 г.

Приеха здравната стратегия до 2030 г.

Преработеният вариант се състои от малко над 50 страници общи насоки, той мина с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС

Зъболекари се събират на конгрес в Пловдив

Зъболекари се събират на конгрес в Пловдив

Той ще се проведе в Медицинския университет в града на 19-20 април, в понеделник отново там ще се състои форум за ваксините
Слонът в стаята е липсата на превенция

Слонът в стаята е липсата на превенция

Тази седмица Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) навърши 50 години. Малко или много са те, какво бе постигнато за половин век и какво предстои. Това попитахме проф. Иван Груев. Той е научен секретар на дружеството.

Невъзможното обръщане на пирамидата

Невъзможното обръщане на пирамидата

Клиничните и амбулаторните процедури не намалиха дела на болничното лечение, само го дублираха

Проф. Момчил Мавров поема НЗОК

Проф. Момчил Мавров поема НЗОК

Депутатите гласуваха оставката на Станимир Михайлов, въпреки че той я оттегли

ИСУЛ иска безплатна генетична диагностика

ИСУЛ иска безплатна генетична диагностика

От нея се нуждаят деца с хематологични заболявания, сега тя струва 2000-4000 лв., малцина могат да си я позволят и това пречи на терапията, казват от болницата
1 2 3 4 5 ... 499 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ