Неврохирургът със сърце на рокаджия

Д-р Кристиян Нинов е роден през 1988 година в София. Завършва Националната природо-математическа гимназия, а след това и Медицинския университет в столицата. След дипломирането си работи няколко години във Военно-медицинска болница. След придобиване на специалност неврохирургия в УМБАЛ „Свети Иван Рилски" остава в Катедрата по неврохирургия. Има и редица специализации в чужбина – Дания, Германия, Италия, Великобритания и Белгия. „Надявам се да не спра до тук, ще работя да се развивам, да придобивам нови знания и умения", казва д-р Нинов.
Изборът на професията
Макар и да не произхожда от лекарско семейство, професията на родителите му го отвежда отрано в болницата. И двамата – Елена Ковачева и Нинко Нинов, са кинезитерапевти. „Изборът ми да следвам медицина мога да определя като резултат от това, че нямаше кой да ме гледа вкъщи. Като повечето деца, неведнъж и два пъти се налагаше мама и татко да ме водят с тях на работа. Беше ми изключително интересно. Наблюдавах какво правят, как се отнасят с пациентите, слушах с интерес оплакванията на хората от болките. Така, преди да се усетя, вече бяха решил в себе си, че ще стана лекар", разказва за своя професионален избор д-р Кристиян Нинов. Затова и впоследствие, когато започнал да учи в Националната природо-математическа гимназия наблягал най-вече на биологията и химията, защото знаел, че те ще му трябват, за да кандидатства в Медицинския университет – София. Още като студент се насочил към неврохирургията. Работел като доброволец в УМБАЛ „Свети Иван Рилски". „Исках отрано да знам какво ме влече, за какво ставам. Затова и ходех в болницата, наблюдавах. И тогава, и сега, мечтата ми е да разгадая тайните на човешкия мозък. Някой ми каза, че д-р Красимир Минкин, тогава все още само редови лекар, практикува изключително интересен метод – имплантиране на електроди на пациенти, страдащи от епилепсия. Житейският избор човек прави в резултат на хората, които са оказали най-силно въздействие върху него, като личност. За мен такъв човек се оказа д-р Минкин", казва д-р Кристиян Нинов. Не помни колко часове е прекарал, наблюдавайки ювелирните му операции, но по думите му, няма да забрави никога търпението му, както и на всички в екипа, с което отговаряли на въпросите на студента по медицина преди години. Когато дошло време за специализация, дори не му минало през ум, че може да я направи на друго място, освен в УМБАЛ „Свети Иван Рилски".
Как се покорява планина
„С упоритост, добра подготовка и стратегия точно, както и неврохирургията", отговаря д-р Кристиян Нинов. Без да е бил запален турист той някак си се увлякъл по нея чрез колоезденето. Причина за това станали негови колеги от болницата - д-р Недко Каракашев, доц. Красимир Минкин и д-р Стилияна Михайлова. Вече трета година четиримата не пропускат състезание по планински спускания с велосипеди и бягане. Тимът им вече е популярен сред привържениците на този спорт. През 2022-ра те не се побояха да се включат в най-трудния ултрамаратон „Витоша 100" и чакат с триатлона в Приморско „Лъвско сърце". Д-р Нинов определя себе си като екипно настроен човек. Посочва, че това е неизбежно, когато се налага с други медици да спасяваш човешки животи в операционната зала. Затова и никак не му било трудно да заработи в отбор с колегите си на колела. „Чрез спорта се сплотяваме допълнително извън болницата", казва неврохирургът. Когато не тренира с тях, във всеки свободен от семейните задължения час, той е в парка или в планината с велосипеда и кучето Джура, унгарска визла, която като ловна порода изисква много движение. „Тя е моят домашен треньор. Разчитам много на нея, а и тя на мен за поддържане на формата", шегува за лекарят.
Да пътува в чужбина, но без комфорт, а като истински турист е другата мечта на д-р Кристиян Нинов. Посетил е не една и две страни, но от известно време се замисля дали да не предприеме пътешествия с кемпер. Дали това ще се случи, зависи от съгласието на съпругата му. Колкото до дъщеря ми и сина му, на 11 и на 8 години, те са готови отсега на всякакво приключение.
Когато грамофонът свири рок
Колоезденето, бягането и желанието за пътувания не са единствените му любими увлечения. Той е от малкото хора, които предпочитат да слуша винилови плочи точно на грамофон. Подарила го жена му за негов рожден ден. „Бях й споменал, че харесвам това звучене на музиката, а тя ме изненада изключително приятно, като внесе кашона преди да духна свещите на тортата", разказва неврохирургът. Признава си, че предпочита музиката да звучи силно, но за това домашните не му правят проблеми. Има и разбирателството на съседите си, също запалени меломани, като него. Обича да обикаля малките антикварни магазинчета в центъра на София, откъдето и обогатява колекцията си от плочи на стари рокаджийски групи. Пояснява, че това отнема време, но пък след такъв шопинг е в изключително добро настроение. Независимо, че д-р Нинов е човек с не едно и две хобита, разпределя времето си така, че да не лишава семейството си от внимание. Твърди, че ако някое от децата му се насочи след време към медицината няма нито да го поощряла, нито да го отказва. Заявява, че всеки млад човек трябва да бъде свободен да направи сам и мотивирано своя избор в живота точно така, както е сторил самият той. Колкото до спорта обаче, успял е да ги запали по тренировките. Случва се дори заедно да излизат в планината. На 35 години неврохирургът призовава хората да не се отказват от движението независимо на каква възраст са. Надеждата му е, че скоро ще имаме една обновена здравна система. „Време е тя да стане по-добра, сигурен съм, че това ще се случи, защото лекарите в България са отлично подготвени и имаме потенциал да дадем всичко, от което се нуждае пациентът. Колкото до неврохирургията ни, тя е на много добро ниво", заключава д-р Кристиян Нинов.

Колегата на Юнг в расо

Дамата, която стана рицар

Бащата на беналгина

От моряшката фланелка до бялата престилка

Д-р Шенън от Сухиндол

Да те признаят най-добрите в Европа

Жена зад полярния кръг

Призван да спасява

Бардът в бяла престилка
