Времето е за пионерски проекти

Ако човек няма много вътрешна енергия и иска по-бързо да печели, е по-добре да отиде в Западна Европа, казва доц. Красимир Минкин

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Неврохирургията е съвсем нормална медицинска специалност. Подобно на останалите лекари, ние се сблъскваме със същите въпроси – как може да бъде помогнато на даден пациент с всички съвременни методи без да поемаме определени рискове. Аз нямам високомерно мнение по отношение на една или друга специалност, било то неврохирургия, кардиохирургия или дори математика. Всяко човешко познание има своите характерни особености. Смятам, че неврохирургията е една много интересна медицинска специалност, тъй като патологиите, с които се занимаваме са много и разнообразни.

- Какви са предизвикателствата пред Вас в 21 век, където и да е по света?

- Предизвикателствата са свързани с навлизането на високотехнологични интервенции, които изискват инвестиции не само в хирургична техника, но и в апаратура, която е много скъпа. Съвместно с усъвършенстването на знанията и техническите умения – сръчност и пространствена ориентация. Ние отделяме време за писането на проекти и търсенето на финансиране, за да може интервенциите да се случат по възможно най-добрият начин. За щастие, в УМБАЛ „Свети Иван Рилски" имаме пълно разбирателство с ръководството в лицето на д-р Дечев. Имаме доста големи проекти, които бяха финансирани през годините.

- По-различни ли са предизвикателствата в България?

- Две години и половина от специализацията ми бяха извън България. След преминах много специализации не само във Франция, но и Германия, Англия, Япония, Италия. Имам досег с много от водещите западни клиники. Не смятам, че има съществена разлика. В миналото имаше, тъй като достъпът до технологии и литература беше по-малък. В момента в България има доста голяма инвестиционна политика в техника, а достъпът до литература е абсолютно свободен. Така сме информирани по отношение на всичко, което се прави по света. Ние сме част от развитата неврохирургия в световен мащаб. Отдавна вече не сме догонващи.

- Какви са плюсовете и минусите за пациента от системата у нас?

- Системата на здравеопазване в България е интересна. Не бих я нарекъл лоша, тъй като има много по-лоши здравеопазни системи в Европа. Например, достъпът до неврохирург в Англия е многократно по-труден, отколкото у нас. Имали сме много пациенти, включително и англичани, които са страдали в продължение на месеци. Не само, че са имали проблем с гръбнака, но са били и с мозъчни тумори, и не са имали достъп до неврохирургия. Там е много затруднено получаването на консултация от специалист. От друга страна, има и много по-добри системи, като например френската. Финансирането за здравеопазване обаче там е грандиозно. Данъците за него бяха 14 процента от БВП, докато за България е 8 на сто. При това, там средната заплата е многократно по-голяма. Много повече пари се отделят не толкова за заплата на лекарите, колкото за консумативите, тъй като основният разход по време на неврохирургичните интервенции е свързан с тях. Бих казал, че нашата здравеопазна система се намира някъде по средата. Дофинансиране се постига било чрез здравни фондове, в които доста пациенти вече се осигуряват, или чрез доплащане, ако те нямат такова допълнително здравно осигуряване. От гледна точка на неврохирургията, нивото е много над средното за Европа. Достъпът до високоспециализирана хирургична помощ е също много над средното за Европа. Доплащанията са един недостатък, който с въвеждането или на допълнителни здравни осигуровки, или на увеличаване на данъците в здравеопазването биха получили решение.

- Какви са плюсовете и минусите за специалиста?

- Плюсовете са, че това е част от света, където се намираме в подем. Бих направил сравнение със САЩ, но от преди 30 – 40 години, когато е имало възможност за развитие на различни инициативи. Време с възможности за много пионерски проекти. Сега вече не е така нито в Западна Европа, нито в Америка. В България сега е отворено за млади хора. Има място за развитие на нови проекти. Има и финансиране, стига те да са достатъчно добри. Бих казал, че нашата страна, като една много силна развиваща се икономика в някакъв смисъл, но и система на здравеопазване, е много интересна за млади и ентусиазирани хора. Финансово има минуси, които са особено валидни точно за по-младите, които още нямат утвърдени практики и не чак толкова валидни за тези, които са се утвърдили като специалисти. Мисля, че минусите са многократно по-малко от плюсовете за ентусиазираните млади лекари. В същото време, ако човек няма много вътрешна енергия, ако иска по-бързо да печели, да има достойно заплащане, ако не иска да стане ръководител на даден център, да създаде нещо смятам, че е много по-добре да отиде в Западна Европа, където пътят е добре утъпкан. Скоростта на развитие не може да бъде по-висока от средната, тя е строго определена. Там не могат да се прескачат стъпала. Човек, без много усилия, може да има задоволително качество на живот. Специално за мен чуденето дали да остана в Западна Европа или да се върна в България никога не е било много голямо. Смятам, че тук възможностите са многократно по-големи за хора, които имат енергия да развиват нови проекти.

- Какви са иновациите по света в областта на неврохирургията?

- Иновации има във всяка област. Ако тръгнем от класическата неврохиругия, например аневризмите, тя се развива в насока те да бъдат поети от ендоваскуларните специалисти, като всичко се осъществява чрез артериите, а не чрез отваряне на главата. В онкологичните заболявания пробив прави радиохирургията, която навлезе много в България. Всеки ден ние имаме няколко пациенти, които лекуваме без интервенция, а чрез насочено облъчване. Има много големи развития в инструментацията на гръбначните заболяваяния, тъй като голяма част от населението страда от тях. Има импланти, които се появиха през последните години и могат да стабилизират дегенаритивен или травматичен гръбнак. Във функционалната неврохирургия се развиха най-различни устройства, които стимулират мозъка с цел преодоляване на заболявания като Паркинсонова болест, епилепсии, хронична болка. В годините успяхме да намерим финансиране от НЗОК. Една голяма част от функционалната неврохирургия сега се финансира напълно от нея независимо, че използваните импланти струват десетки хиляди лева.

- Достъпни ли са тези иновации за пациента у нас?

- По отношение на функционалната неврохирургия – да. Те са безплатни. Пациентите с Паркинсонова болест и импланти за епилепсия не плащат нито лев. По отношение на някои други импланти финансирането не винаги е пълно. Ако човек има допълнително здравно осигуряване, то те му се покриват изцяло. Ако няма, то има доплащания в рамките на няколко хиляди лева в зависимост от това за какво става въпрос. Повечето са досъпни за голяма част от пациентите. Най-скъпите са и най-достъпни, тъй като иначе биха се оказали недостъпни за мнозинството от хората.

- Какво предстои във Вашата специалност и в медицината, като цяло?

- Това, което предстои е навлизането на все повече устройства, все повече малки компютърни системи, които да заместят нарушена функция на мозъка. Навлизането на компютри вече има и при пациенти с параплегия с цел да бъде прескочена тази част от гръбначния мозък, която не работи. Така, с тяхна помощ могат дори да ходят. Второто голямо направление в развитието на медицината е с минимална инвазивност да опитаме големи интервенции да станат малки, да бъдат много по-полезни за пациентите. Тази тенденция е не само в неврохирургията. Третото е, че там, където може, да бъде направена профилактика, заболяванията да бъдат откривани рано благодарение на различни образни изследвания или лабораторни тестове, а не да се правят късни диагнози, които в една част от заболяванията влошават и крайния резултат от лечението.

- Какво ни очаква като лекари и пациенти?

- Очаква ни същото, което е било и досега – преценка на ползите и рисковете от всяко решение било то даването на хапче или интервенция. Тези избори ще са все по-трудни поради факта, че ще имаме все повече информация. Лесно е човек да реши какво да си поръча в един ресторант, в който предлагат три неща. Ако обаче има даден проблем и има сто възможности, които във времето се увеличават, става много трудно решението коя от тях да изберем. Най-напред е трудно на кой кой лекар да се спре човек. После възниква въпросът, какво от предложените лечения да се избере, тъй като няма такова, което има само плюсове или само минуси. Информирането на взимане на решение във времето ще е все по-трудно както за пациентите, така и за лекарите точно поради увеличаване на броя на възможностите.

- Какво ни очаква като общество?

- Това е нещо, върху което аз разсъждавам често, тъй като ми е интересно да наблюдавам обществото. Не виждам признаци за нещо добро, макар и като цяло да съм оптимист. Липсва един съществен елемент от образованието на хората. Той е оставен на самообразоването. Ние имаме уроци по математика, литература, химия, биология и т.н., но няма уроци по човечност. Например въпросите за гнева сред нас, завистта, ревността, любовта, жаждата да бъдем първи в това, с което се занимаваме не се учи никъде. В същото време най-елементарният конфликт на улицата е породен от това, че човек не може да контролира гнева си. Не може да разбере, че някой го е засякъл, може би, защото е бил разсеян. След това може да се стигне до грандиозен проблем, включително и загуба на човешки животи, заради това, че ние не разбираме изпитваните от нас емоциите и не изпитване достатъчно уважение към другия човек, с който непрекъснато се сблъскваме. Ние не можем да живеем в общество, в коетэ интересите на всички да съвпадат. Винаги има и някакви пресечни точки. Според мен, трябва да се отделя специално внимание в образованието. В училище да бъде по-задължително и от матурите, да бъдат разбирани човешките взаимоотношения. Това означава толерирането на различния, разбирането на гнева на другия, но и на нашия гняв, за да можем да го контролираме. Ревността да не води до убийства, а до дискусии. Смятам, че обществото много силно се разви икономически. Човек вече може да си позволи много повече – да пътува, да се грижи за здравето си, но в никакъв случай не се разви в морална посока Това доведе до такъв регрес, че имаме войни, загуби на човешки животи. До неотдавна си мислехме, че точно войните са отживелица. Всичко това е ярко доказателство, че светът не върви напред по отношение на морала за разлика от науката. Непрекъснато се докладва икономически растеж на развитите държави. Колкото до грижата за бедните обаче не съм забелязал някакъв прогрес. По отношение на неравенството между хората има регрес. И в Русия, но и в САЩ над 90% от богатството е концентрирано в под 10 на сто от хората, който е още по-изразен в някои други държави. Това е голям проблем в обществото, за който обаче никой или малко се говори. И още, когато се говори за здравеопазване, не съм чул политик да говори за огромното му недофинансиране. Много непопулярно е да кажем, че 8% са много ниски данъци за здравеопазване. Абсурдно е човек да плаща по-малко за здравеопазване, отколкото за пълно каско на колата си макар и едното да е доста по-ценно от другото. Говорят се други, различни неща дори от новата вълна политици. За човечност и грижа за по-слабите не съм чул. Има много добре развити неща в неврохирургията. Като общество, сме хубаво общество за мащабите на света, в който живеем. За съжаление, това не е достатъчно. Трябва да бъдат въведени много уроци по човечност, които да са преподавани с примери от биологията, историята, литературата, за да бъдат обяснени човешките взаимоотношение. Българското общество е частен случай, то не може да повлияе на световното. Световното общество, ако може обаче, да стане по-човечно, а не да се отчитат резултатите само на основата на икономически и социални, или пък на продължителността на живота, за да се отчитат по тях неговото благополучие.