95 са украинците с ХИВ у нас

Нужни са мултидсциплинарни екипи за инфектираните пациенти, настояваме лекарите в тях да получават допълнително заплащане, казва проф. Марияна Стойчева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Това беше шестата поред наша среща по актуални въпроси, отнасящи се до лечението на ХИВ. Това, което я различаваше от останалите бе представителството на Министерството на здравеопазването, на Националния център по заразни и паразитни болести и на петте клинични центъра, където се наблюдават и лекуват хората, живеещи с ХИВ. Хубавото на тези форуми е, че осигуряват чуваемост по проблемите на диагностиката и терапията.

Прави впечатление, че за разлика от останалата част на света, в Европа все още има тенденция към увеличаване на инфектираните с ХИВ. Най-голямото предизвикателство в това отношение за България през миналата година беше обхващането на украинските бежанци с терапия. За радост, Министерството на здравеопазването успя много бързо да разреши този въпрос хората да продължат лечението си.

- Колко са инфектираните украинци?

- 95 човека, като повечето от тях са жени, което е обяснимо предвид това, че мъжете са мобилизирани. Подчертавам – терапия е осигурена на всички тях.

- Кои са проблемите през 2023-та, за чието решаване поискахме подкрепа от Министерството на здравеопазването?

- Поискахме да ни бъдат обучени и предоставени сътрудници – здравни медиатори, които да подпомагат клиничните центрове, където инфектираните се наблюдават. Такива хора ще ни бъдат от голяма помощ при подпомагане на диагностика така, че тя да обхване повече лица, както и те да бъдат убеждавани да не прекъсват лечението. Основен въпрос пред нашия център в Пловдив са точно тези, които започват терапия, но след това я спират и изчезват. Те ли заминават на работа в чужбина, или се отказват по други причини. Има и такива, които решават, че вече са добре и нямат нужда от повече лекарства въпреки, макар и да знаят, че трябва да взимат до края на живота си. Така, те се връщат в изходната позиция на терапията. След шест месеца, една година нещата се влошават. Ето затова много искаме и разчитаме да имаме теренни сътрудници, които да са инициатори в своите общности, да обясняват значимостта на лечението и на честите изследвания. За целта обаче Министерството на здравеопазването трябва да осигури щатове и заплащане на тези хора. Те биха могли дори да помагат при издирването на човек, отказал лечение и да го убедят да го възобнови. Освен това, искаме да се облекчи работата на медицинските центрове, работещи с хора с ХИВ. Необходимо е да се създадат условия за създаването на мултидисциплинарни екипи.

- Какво налага такива екипи и с какво ще се занимават те?

- Най-напред искам да уточня, че целта на непрекъснатата терапия е хората да бъдат с неоткриваем вирусен товар при изследванията. Това е много важно, защото спира прогресията на инфекцията и личния живот на пациента се подобрява. Той е заразен, но не се стига до развиване на болестта СПИН. Освен това, самият човек не е заразен за своите партньор. По този начин се стопира разпространението на инфекцията, което е от изключително значение за общественото здраве. Спре ли се терапията, вирусният товар веднага се повишава. Тези, които приемат медикаменти, имат по-голяма продължителност на живота. При тях обаче се наблюдава по-ранно остаряване. Много болести, които са свързани със старостта, при тях се появяват по-рано. Такива са остеопорозата, аериалната хипертония, атеросклерозата – все възрастово обусловени. Те прогресират по-бързо при хората, живеещи с ХИВ. Съвременните медикаменти са с по-малко странични действия, но няма абсолютно безвредно лекарство. Така, това се дължи от една страна на препаратите, а от друга – на инфекцията тези хора са настигани много по-рано от възрастово обусловените заболявания, отколкото останалите. Затова искаме да бъдат създадени мултидисциплинарни екипи, каквито има в много други страни. В тях трябва да има кардиолог, ендокринолог, ревматолог, акушер-гинеколог, психолог и психиатър. По този начин тези пациенти ще бъде осигурена адекватна грижа, защото смъртността не винаги е свързана с ХИВ вируса.

Пандемията се отрази неблагоприятно и в лечението и наблюдението на заразените. По време на нея много по-малко хора посещаваха центровете за диагностика и лечение. Заради блокадите и локдауните хората не можеха да пътуват. Това беше голям проблем. Лично на мен ми се е налагало да изпращам лекарства на някои пациенти, за да не прекъсват терапията си. Същевременно минахме към по-модерни терапевтични решения, които не изискваха предварителни изследвания и можеха да им се приложат веднага. Данните показаха, хората с ХИВ вируса не боледуваха по-тежко от КОВИД-19, но при тях коронавирусът се изчистваше по-трудно зарази имунната супресия. Интересно е, че те понасят много добре ваксините, затова и горещо им ги препоръчвахме.

- Колко са ХИВ позитивните към днешна дата и колко са развилите болестта СПИН?

- Диагностицираните са 3500. От тях 2 116 са на терапия. Проблемът е, че част от установените случаи са в чужбина и по тази причина са прекъснали лечението си, други са починали. Всяка година, около 30-40 човека спират да приемат медикаментите, защото се чувстват добре, което е погрешно. След няколко месеца отново се връщат. Важно е да се знае, че България е страна с по-ниско разпространение на инфекцията, отколкото това в целия Европейски съюз. При нас е 3,4 на 100 000, докато там е 3,7 на 100 000. Само за сравнение, в Руската федерация то е 40 на 100 000.

- След като се знае, че инфектиран на терапия не е заразен, отмина ли страхът не само в обществото, но и сред медиците?

- Първият случай на заразен с ХИВ беше в Плевен през 1984 година. За съжаление, стигмата към хората, живеещи с вируса продължава, макар и да казваме още не студентите, че те не са заразни, когато са на терапия. Обществото, в по-широк план, още по-трудно приема този факт. Човек не може да се зарази от ръкуване, прегръдка, от постелъчно бельо, дори от общи прибори. Затова подчертавам, че това става по кръвен и сексуален път, както и от майка на бебе, ако тя не се лекува. Тъжно е, че част от колегите също се страхуват. По тази причина е много трудно да намерим дентални лекари и хирурзи, които да обслужват нашите пациенти. Много се надяваме МЗ да съдейства за сформирането на споменатите вече мултидисциплинарни екипи, за да не остават хората без медицинска и стоматологична грижа. Ще настояваме те да имат допълнително заплащане за обслужване на инфектираните. Имала съм случай, при който колега пипаше дръжката на вратата на кабинета ми с вестник, защото при мен влизат ХИВ позитивни. Разболее ли се наш пациент, търсим помощ от лекари-приятели или такива, на които сме правили услуги и не могат да ни откажат, да го поемат. Сравнително по-добро разбиране срещаме в университетските болници, но като цяло, остър остава проблема с акушер-гинеколозите, хирурзите и зъболекарите. Много се надявам, че с разяснителна работа обществото ни ще преодолее стереотипите към нашите пациенти.