превенция

Болна тема е липсата на скринингови програми

27-06-2023 06:12
Нямаме за карцином на маточната шийка, диагнистицирането му е късно, а лечението е по-трудно, казва доц. Надежда ХинковаБолна тема е липсата на скринингови програми
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Първият национален уебинар „Общопрактикуващият лекар в опортюнистичния онкологичен скрининг" бе проведен преди дни в София. На негo, за скрининга за колоректален карцином говори доц. Надежда Хинкова от катедрата „Акушерски грижи" в Медицинския университет – Плевен.
Проведеният на 17 юни национален уебинар „Общопрактикуващият лекар в опортюнистичния онкологичен скрининг", определено ме впечатли с информацията която получих относно дейността на общопрактикуващите лекари в провеждането на скринингови програми за значими за нашата страна онкологични заболявания.

Това са ракът на маточната шийка,  

на простатата, на белия дроб и дебелото черво. Провежданите профилактични прегледи определено изпълняват изискванията за скринингови програми за онкологични заболявания, които са подходящи за вторична профилактика. Стана ясно, че колегите по обща медицина са добре организирани и запознати с тези програми, но за съжаление не съществува ефективен механизъм, чрез който българския гражданин да бъде убеден и задължен да провежда профилактични прегледи.

Здравната просвета сред населението

е недостатъчна и е необходимо да се работи в тази насока в различните възрастови групи в риск от развитие на дадено онкологично заболяване. Като онкогиниколог смятам, че един от основните проблеми при скрининга на гинекологичните онкологични заболявания е липсата на такива програми. За да говорим за прилагането на един или друг вид скрининг, трябва да има точно разписани правила. За нас онколозите болна тема е липсата на скринингова програма на карцинома на маточната шийка. Липсата на програма, свързана с неговата профилактика води до откриване на заболяването в по-напреднали стадии, по-ниска преживяемост и качество на живот на тези пациенти.

Скринингите в България не са достатъчно

известни на населението и нямат задължителен характер. В една такава програма трябва много добре да се обмислят кои са целевите групи, тоест кое е рисковото население, трябва да отговарят на изискванията за такива програми и да бъдат провеждани съвестно, качествено и дългосрочно, за да има реален ефект върху здравето на населението. Липсата на програма за скрининг на карцином на маточната шийка води до късното му диагностициране и съответно до по-трудното лечение. Последните данни, с които разполагаме от Националния раков регистър и Европейската информационна система за рак са за 2020 година.

От тях става ясно, че България се нарежда

на едно от първите места по заболеваемост от тази локализация. Делът на диагностицираните жени е изчислен на 26 на 100 000, което се равнява на 1009 нови случая. През 2020 година данните от Националният център по обществено здраве и анализ отчита нови 844 регистрирани с рак на маточната шийка, което е 23.6 на 100 000 българки. Това показва показва плавно намаляване на новооткритите пациенти, но разликата е незначителна. Данните, получени от GLOBOCAN (Global cancer observatory) показват, че смъртността за 2020 година е 7,3 ‰, в света, а в Европа – 3,8 ‰.

В страната ни смъртността за същата

година е изчислена на 5,2 на 100 000 от населението и на 10,2 на 100 000 жени.

Имайки правилно структурирана скринингова програма, тези данни биха намалели значително, особено показателят смъртност. Българката не ходи на профилактични прегледи. Относно причината, бих казала, че това е народопсихологията ни. Трудно в България се свиква с новите неща, дори и те да са правилните и да са насочени към Общественото здраве.

 

Българската жена има разбирането,

 

че на преглед се ходи само, когато има проблем, а целта на профилактиката не е тази. Тя е да се открият предракови или ранни стадии на онкологичните заболявания, което би довело до пълно оздравяване. Тук трябва да отбележим, че като част от третичната профилактика се явява диспансеризацията и проследяването на пациентите с онкологично заболяване цял живот. Първичната профилактика навлезе в нашата страна след предлагането на пазара на ваксини за човешки папиломен вирус. Относно причината, бих казала, че това е народопсихологията ни. Трудно у нас се свиква с новите неща, дори и те да са правилните и да са насочени към общественото здраве.


Все повече млади хора са с разширени вени

Все повече млади хора са с разширени вени

Расте делът на новодиагностицираните между 30 и 50 години, причини са масовото обездвижване и наднорменото тегло, казва доц. Димитър Петков
Болница „Тракия

Болница „Тракия" обучава на BULENDO 2024

Гастроентеролозите от лечебното заведение показаха наживо високотехнологични манипулации пред 350 свои колеги от страната

Повишеният тропонин не е синоним на инфаркт

Повишеният тропонин не е синоним на инфаркт

В тези случаи времето е ценно, след втория час 50% от засегнатия миокард некротизира и след това пациентите може да развият сърдечна недостатъчност, казва проф. Арман Постаджян

Все повече млади пациенти с кожен меланом

Все повече млади пациенти с кожен меланом

15.4% от всички регистрирани в българския регистър, са под 45 години, обясни доц. Ива Гаврилова
Азбуката на кръвта

Азбуката на кръвта

За българите най-голяма е честотата на група А - около 43%, следвана от О – 32.5%, казва д-р Елисавета Грънчарова от ВМА

Прегряването при децата често се бърка с вирус

Прегряването при децата често се бърка с вирус

Генетично сме подготвени за подобни горещини, но не и през юни, когато по-високата влажност на въздуха може да доведе до бронхоспазми, предупреждава д-р Рада Прокопова
Алергията към полените е до октомври

Алергията към полените е до октомври

Ежегодна имунотерапия облекчава проявите, ангеодемът може да блокира дишането и доведе до задушаване, казва доц. Анна Валериева
Алцхаймер засяга 30% от хората над 80 години

Алцхаймер засяга 30% от хората над 80 години

Диагнозата трябва да се приеме не само като неврологично, но и обществено, социално-икономическо заболяване, казва д-р Филип Алексиев
Кашлица над 8 седмици е признак на болест

Кашлица над 8 седмици е признак на болест

Тя трябва да се уточни от специалист, казва доц. Владимир Ходжев от УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив
Над 90 000 българи страдат от ХОББ

Над 90 000 българи страдат от ХОББ

В повечето случаи пациентите са пушачи над 40-годишна възраст, които се оплакват от хронична кашлица, задух и храчки, казва д-р София Ангелова
1 2 3 4 5 ... 60 »
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ