Подсладителите стимулират апетита до вълчи глад

Трябва да има субсидия от държавата за качествени храни за обяда на детето и за подкрепителната закуска в училище, казва проф. Донка Байкова

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Това означава, че 30% децата в тази група са със свръхтегло, от които 15% са със затлъстяване. Откакто България е с отворен пазар, ние унифицираме храненето с всички останали страни - новите храни, и новите тенденции. Навлязоха и веригите за бързо хранене, а т.н. „фаст фууд" са високо калорийни с много въглехидрати, надвишаващи потребностите на учениците, с много мазнини, за да са вкусни и с много малко пълноценни белтъци. В същото време нашите ученици по-малко спортуват, разчита се двигателната активност да бъде поета от семействата, но това струва пари. Ако има спортни занимания, те се доплащат, а голяма част от българските семейства са с нисък социален статус. Проблемът с наднорменото тегло при децата се задълбочава, защото до училищна възраст, децата се хранят здравословно под закрилата на семейството и здравните власти в детските заведения. Тоест всичко е програмирано. За родителите е оставен ангажимента, спрямо това, което е сложено на таблото в детските заведения, да допълнят с вечерята. Но изведнъж, тръгвайки на училище, става така, че улицата поема изхранването на същите тези деца, метафорично казано. Родителите нямат време, бързат за работа, дават пари и казват на детето да си купи нещо от бюфета. За съжаление само в една трета от училищата у нас има столове, те много намаляха. А дори и да ги има, особено за по-големите ученици, е въпрос на престиж да не се хранят там. Много е важно да се има предвид коя група обсъждаме едно е децата в предучилищна възраст, друго в началния курс от 7 до 10 години, в прогимназиалния от 10 до 14 г. и големите ученици от 14 до 19 г. В гимназията девойките, които вече са в пубертета започват да следят теглото си и тогава колкото са момичетата със свръхтегло, толкова започват да бъдат и тези с поднормено тегло. Те развиват анорексия, гладувайки, за да се вталят. Момчетата пък започват да мислят за бодибилдинг, тренират и правят мускули.

- Какво показват числата у нас, какъв дял са децата с наднорменото тегло в България?

- Според статистическите данни на НЦОЗА 29.8% от момченцата и 27% от момиченцата в началния курс са със свръхтегло. Делено на две - тоест 15% са със затлъстяване. Положителното, което се установява е, че от 2016 г. поне се задържаме тези цифри, не се надвишават. Но, за съжаление, по този показател сме като другите европейски страни. По много други показатели изоставаме, но по процентът на свръхтегло и затлъстяване сме еднакви. Имаме програма „Училище плод" и „Училищно мляко", финансирани от европейските фондове, но тъй като отчетността затруднява голяма част от училищата, много малко от тях се включиха в нея. Има няколко елитни учебни заведения в София, които въпреки затрудненията, имат човек в ръководството, който отговаря за отчетността. Когато фондовете на Европа дават пари, отчетността винаги е строга. Това затруднява българските училища и те се отказват. Тогава остава програмата на социалното министерство в колаборация с министерството на образованието. Децата ядат безплатни тестени закуски – засищащи и с мазнини, и с нищожна хранителна плътност или пълноценни компоненти. Ако има някакъв млечен компонент, той е нискокачествено имитиращ млечен продукт, а зеленчуци и плодове липсват. Тази закуска се доставя заради привличане на децата в малцинствата. След това обаче децата пак ще огладнеят и излизат на улицата, откъдето си купуват еднотипни дюнери, пица на парче и прочее и на вечеря майката вместо да направи нещо, което е пълноценно за децата, приготвя аламинут като паста или картофи или поръчва нещо.

- Обобщено кои са най-големите ни проблеми в културата на хранене?

- Висококалорийните мазнини, които са най-енергийният източник в храната на човека, един грам мазнини има 9 килокалории. Също така и въглехидратната компонента, злоупотребата със захар-съдържащи напитки и изделия са проблем. Същевременно пълноценният белтък не е достатъчно застъпен, имам предвид натуралния – млечния и месния, не става дума за колбаси. Проблем е и нищожното количество зеленчуци и плодове. Освен това децата има ниска двигателна активност. Те седят над 2 часа на ден пред таблета, пред джиесема и малко се движат.

- Споменахте, че затлъстяването и наднорменото тегло не е толкова разпространено, когато децата навлязат в тийнейджърска възраст. Обяснете по-подробно защо?

- И там има проблеми, но лека полека започват да утихват. В тази възраст децата стават жестоки към себе си, развиват депресии. Всички започва от това, че съучениците им ги обиждат, тогава потърпевшите деца или плачат или се затварят и ако родителите не вземат мерки, те започват от ранна възраст да прилагат силни ограничения и да гладуват. Вече има подмладяване на анорексиите. Това е много голям и много сериозен проблем, заболяването е трудно лечимо.

- Какво трябва да се направи, за да се възпрепятства затлъстяването сред децата?

- На първо място това е споделена отговорност на цялото общество. Тя тръгва от родителите, които трябва да дават пример със здравословни храни, а не да предозират с въглехидратни, тестени изделия и с аламинути. На второ място в училище трябва да има образователни програми. Това преди беше мечта, а сега наблюдавам, че вече се прави. В часовете по СИП се изучава хранознание, здравословно хранене в рамките на темата за здравословния начин на живот. На трето място е двигателната активност, за която трябва да се отделя време и да бъде много достъпна, а не всичко да р платено. Важно е и да се спазват указанията на специалистите. Ние правим най-различни наредби с указания, примерни менюта, напътствия какво да има в бюфетите. Храната трябва да е разнообразна, два пъти в седмицата да има зеленчукови сандвичи, а не само със салам и мазен кашкавал, да има плодове и зеленчуци и в бюфетите, а не само кифли и пици. Трябва да има и субсидия от държавата за качествените храни, за обяда на детето и за подкрепителната закуска. Не може едно меню да стане съвсем здравословно, ако храната струва много скъпо. Тази закуска, за която говорих по-рано от тестени изделия, преди години струваха минимални стотинки. Сега може да са увеличени с малко и да са станали 70 ст. например, но пак с тези пари не може да се купи нищо съществено.

- А какво мислите за някои мерки, обсъждани и на световно ниво като данък „вредни храни" като ограничаване на рекламите?

- С рекламите сме абсолютно наясно – не бива вредни храни да се рекламират на децата и мисля, че до някъде има съобразяване. На второ място в много голяма близост до училищата не бива да има храни, които са неподходящи за децата. Това са щандове за улични пици, също така в бюфетите се продават снаксове, чипсове и енергийни напитки. Би било добре там да се предлагат измити плодове и зеленчуци продавани на брой, а от сладките неща шоколад с висок процент какао – около 70%.

- Наскоро СЗО излезе с препоръка да не се използват незахарни подсладители за контрол на теглото. Защо те не са ефективни?

- Тук ще засегна и данъка „вредни храни". Когато тази тема се обсъждаше бях поканена при д-р Петър Москов, който тогава беше министър, заедно с още специалисти като педиатри, ендокринолози и др. За да е вкусна храната, като се махне захарта, трябва да има изкуствен подсладител, иначе детето няма да я приеме. Какво се случва, обаче когато приемаме подсладители. В устната кухина се усеща сладък вкус, организмът подава веднага на командните си центрове в мозъка, че ще дойде сладка субстанция. Той бърза да секретира инсулин, защото за сладка субстанция организмът има единствено средство – хормона „инсулин", който произвежда инсуларния ни апарат. Инсулинът е отделен, защото той очаква глюкоза, за него подсладителят е глюкоза или фруктоза. Към фруктозата той няма отношение, тя се метаболизира в черния дроб и става глюкоза. Организмът има отношение към глюкозата. Уви, обаче той е излъган, защото в аспартам, в захарин, в цикламат – няма глюкоза. Така инсулинът е излят, a каква е неговата негативна роля в случая? Той има няколко неблагоприятни ефекти, които друга субстанция не притежава. Първо намалява максимално нивото на циркулиращата в кръвта глюкоза, кръвната захар пада и се получава хипогликемия. Организъм реагира със спонтанно желание да хапне истински нещо сладко иначе ще получи припадък или хипогликемична кома. На второ място стимулира апетитът до вълчи глад, човек отваря хладилника и консумира – хляб, сирене, каквото му попадне пред очите, но нещо концентрирано. Така се увеличават приетите калории. И на трето място към периферните клетки се насочват белтъчните компоненти, които в момента циркулират в кръвта – аминокиселините и ги трансформира в мазнини. Друга такава субстанция не притежава такъв ефект – от белтък да направи мазнини. Ето това е негативното от изкуствените подсладители. И тогава на същото това обсъждане аз казах, че откакто американците пият zero напитки все по-дебели стават.

- Също така се казва, че освен, че не са негативни при отслабване крият и някои нежелани ефекти. Какви биха могли да бъдат те?

- Когато попаднат в стомашно чревния канал, те правят проблеми на лигавицата, дали възпаление, диария, газове или друг проблем. И второ като всяко химическо вещество те минават през черния дроб, за да се доразградят и излъчат като разградни продукти, тоест, ако човек има чернодробен проблем, той ще се утежни. Също така се стига до изтощение на панкреаса и след време с високия инсулин, който се секретира, може да се стигне до инсулинова резистентност, а след това и диабет. Инсулиновата резистентност винаги е преддиабетно състояние.

- Какво препоръчвате на хората, които искат да отслабнат. Ако не използват подсладители, какво да правят?

- Усещането за вкус към сладко и солено се възпитава – например можем да намалим с по една гама дозата. Вече никой не прави компот с 8 лъжици захар, а с четири, три или две. Тоест намалява се и човек свиква с това усещане. На второ място добре е да подслаждаме храните с натурален подсладител като пчелния мед. Той има 400 биологично активни вещества все полезни, богати на глюкоза, но и на фруктоза, която не натоварва инсуларния апарат. И пак е въпрос на количество. Феновете на здравословно хранене си подслаждат сладкишите с фурми със сухи плодове.

- А какво смятате за кокосовата захар?

- Кокосът е екзотичен плод, много ароматен и с много възможности за приложение в хранителната промишленост. Но, имам пациенти, които развиват алергични състояния, защото при него няма ензими. Той не е храна, с която по принцип се е хранила нашата популация, нашия народ. Но, сега я внасяме. Затова бих препоръчала на хората да внимават и с кокосовата захар и с кокосовото мляко. За всичките тези алтернативни млека нямаме наблюдения в продължителни изследвания и ние не знаем дали няма да алергизираме хората.

- Смятате ли, че на база тази препоръка на СЗО да не се ползват подсладители за отслабване, трябва да има нова държавна регулация относно употребата на подсладителите да се помисли върху този въпрос – за тяхното съдържание в храните и изобщо предлагането им?

- Те са отделна група от т.н. „Е-та". Това са добавките в храните. Щом са допуснати на пазара за използване, значи са разрешени. Само, че всичко е въпрос на доза. Да, имат регулация и на този етап. Европа има орган по безопасност на храните, който е ситуиран в Парма, Италия и той отговаря въз основа на много сериозна научна аргументация за всяка добавка в храните – дали е безопасна. Само, че никой никога не е направил нито проучване, нито имаме информация, ако ги свръхкомбинираме и свръхдозираме какво ще стане в човешкия организъм. Мога да приема малко подсладител, но и три оцветителя, както и консервант и оксидант. И какво ще стане тогава? Естествено реакция на имунната защита, откъдето може да се развие и някое автоимунно заболяване. А в момента има бум на автоимунните заболявания.