Трябва ни скрининг за колоректален карцином

В България е една от малкото страни в Европейския съюз, в която няма национална скринингова програма колоректален карцином. Подчертавам - популационният скрининг е нещо много важно. Той трябва да се организира и финансира от държавата така, както се прави в ЕС.

 

Колоректалният карцином се среща

 

изключително често. Заболеваемостта от него прогресивно нараства с напредването на възрастта. Ето защо, повечето организации, включително ендоскипските, гарстроентеорологичните и онкологични дружества препоръчват да се извършва точно популационен скрининг за откриване на тази диагноза. Това означава един пациент, след като навърши дадена възраст да подлежи на съответния преглед.

 

Рискът един човек да развие заболяването

 

е 4-5 на сто, което никак не е малко. При хората над 70 години заболеваемостта от него надминава 200-220 на 100 000, което е много. Същевременно, този рак е много подходящ за отриване, тъй като тръгва от предкурсорни лезии. Те се отстраняват ендоскопски. В държавите, в които има такъв скрининг е доказано, че по този начин се намалява заболеваемостта от колоректален карцином. От друга страна, наличието на такава организирана програма, каквато в нашата държава липсва. Прави възможно при пациентите този вид рак да се установи в много ранен стадий, което позволява той да бъде излекуван, да му се осигури голяма преживяемост. Тази честа болест е много подходяща за скрининг, тъй като стартира от полипи.

 

Установяването и отстраняването им прави

 

възможно значимо да се намали общата заболеваемост от него. Личните лекари имат базата данни на хората, записани в техните листи и знаят, кои от тях навършват 50 години. Ако имаме популационен скрининг те много биха могли да помогнат, като ги канят своевременно на преглед. Проблемът е, че те са заети с какво ли не. Ясно е, че не можем да ги товарим до безкрайност. Те поне имат данните. В случай, че бъде въведен такъв скрининг у нас, има и съответните възможности за изследване. Например, единия е известната колопонскопия. Другият е с тест за окултно кървене с изпражненията. Които имат наличие на такова, се насочват и за ендоскопско изследване.

 

Държавите, в които има такъв скрининг

 

прогресиращо намалява честотата на тази болест. Има дори икономически модели, които доказват, че в практически един пациент излиза много по-евтино, ако заболяването бъде предотвратено, отколкото то да се развие и да се харчат пари за неговото лечение, отсъствие от работното място и скъсена преживяемост. Щом като такъв популационен скрининг работи в другите държави, няма причина той да не работи и у нас, стига да го има. Проблем обаче е, че у нас пациентите, като цяло, слабо участват в профилактиката. В чужбина дори прилагат различни подходи, за да повишат участие на хората, ако то не е достатъчно.