„Станфорд“: Бактерия спасява след инфаркт

Радикалната терапия е базирана на фотосинтезата, US кардиолози обаче са скептични

Когато инфарктът „удари“ сърцето, кръвта спира да циркулира в части от него, а липсата на кислород убива клетките. Затова учените от години търсят начин да им осигурят живителния О2, докато хирурзите успеят да възстановяват кръвообращението с байпас. Сега в „Станфорд“ намират такъв. В експеримента си инфектират сърцето с фотосинтезираща бактерия, която по естествен път захранва тъканите с кислород.

Засега методът е приложен само върху лабораторни мишки. И изследователите подчертават, че преди да бъде тестван върху хора ги чака дълъг път на допълнителни проучвания. „Това е наистина радикална идея и се радвам, че вече е проверена – макар и върху гризачи.Въпреки че – ако бях хазартна личност, щях да заложа на това, че при хората няма да се получи“, скептична е пред „Science“ кардиологът от нюйоркската болница „Маунт Синай“ д-р Хина Чоудри.

Цианобактерията, която тестват в „Станфорд“, е Synechococcus elongates . Когато е изложена на светлина, тя синтезира кислород от въглеродния диоксид. Тя отдавна е интересна за биотехнолозите, защото може да се използва при производството на биогорива, уточняват от „Science“.

Какво доказва сега екипът е Пало Алто? Заразяват сърцата на плъхове след инфаркт с цианобактерията с отворена операция. След това оставят сърцето изложено на натуралната светлина в лабораторията. Резултатите са впечатляващи – само за 10 минути нивата на кислород драстично се покачват. 45 минути след инфаркта сърцата на тези мишки изпомпват 60% повече кръв, отколкото гризачите, които не са заразени с бактерията. Ефект има дори при онези, чиито тъкани не са изложени на светлина. Synechococcus elongates дава тласък на сърцата им да изпомпват с 30 на сто повече кръв, отколкото мишките в контролната група.
В първата седмица след експеримента тестовете не показват бактерията да се е разпространила в организма на мишките или да има някакъв токсичен ефект, подчертават от „Станфорд“. Освен това не е известно тя да има патогенен ефект върху хората, допълват от Пало Алто. Въпреки това д-р Чоудри продължава да е скептична, че терапията може да проработи при пациенти. „Най-малко, при човека сърдечният мускул е доста по-плътен и светлината трудно ще проникне достатъчно добре, за да активира бактерията“, коментира кардиоложката от Ню Йорк. Освен това се съмнява, че Synechococcus elongates е безвредна на хората. И определя изследването на екипа от „Станфорд“ върху имунния отговор на мишките като „повърхностно и бегло“.