Спасител във въздуха
Д-р Димитър Шандурков е роден през 1983 г. в Габрово. Завършил е Медицинският университет в София през 2008 година. След няколкогодишна практика на редови лекар в Центъра за спешна медицинска помощ – София-област става началник смяна. След сливането на центъра с този за София-град преди седем години започва работа като шеф на екип в Драгоман. За кратко е бил и в УМБАЛ „Лозенец". Няколко години е работил и за фармацевтични компании, където заплащането е несравнимо по-добро. Предпочел обаче да се върне към пряката си работа на лекар. Когато го попитат, защо е направил този избор, отговаря с въпрос „Честно ли да си кажа или да бъда политкоректен?!" Решава обаче да е искрен. „Най-напред обичам професията си. Избрах Драгоман, защото там почти няма роми и, като цяло, спешността там не е толкова натоварена, тъй като районът е малък. Там няма много инциденти. Когато обаче ги има, те са тежки, тъй като минават магистрали. Турските гастербайтери, особено през лятото, шофират много изморени и лошо, стават катастрофи", казва д-р Шандурков.
Да гониш дивото
Изборът му да работи в Драгоман искрено изненадал близките му. Приятели дори му подхвърляли, че скоро ще се върне в София, в някоя от големите болници. Занасяли го дори, че се е пресилил в дивия запад. Опровергал ги. Вече четири години е там. „Не ми е омръзнало. Има интересни ситуации, вдигаш адреналина. Някои от тях са дори като сюжети за филми на абсурда", разказва д-р Шандурков. Като всеки габровец, и той има изключително чувство за хумор. Нещо повече, твърди, че точно то, чувството му за хумор го е спасявало в конфузни, че и драматични ситуации. При него, както казва той, дали заради работата му на спешен лекар или заради някаква особеност, с която ги привлича, те не са никак редки. „Определено не е скучно да се работи с трънчани, с драгоманчани, все хора със сложен характер, но много добри по душа", казва още д-р Шандурков за своите пациенти.
Говориш ли трънски
Когато заминал за новата си месторабота през 2018 година, въобще не помислил, че освен английския и немския, ще трябва да научи и тамошния „език". Защото, по думите му, без него трудно ще се разбереш с хората. „В началото, като им слушах местното наречие, имаше моменти, когато въобще не разбирах, какво ми казваха. При едно от първите ми отивания на адрес там беше за човек с инсулт. Преди да отида обаче на адреса,подробно се опитах да разпитам роднините му за неговото състояние. Аз ги питам, а отговорът е един и същ: Не мъца. После разбрах, че да не мъца означава няколко неща, да не даваш признаци на живот, да не отговаряш, да не правиш нищо", смее се при спомена за онзи пациент д-р Шандурков. За четирите години в района на Драгоман той вече разбира идеално местните, че и им подхвърля по някой техен израз за разведрняване на атмосферата, но и за да предразположи пациента. „Това е най-трудното в работата на един лекар, да вдъхнеш доверие на човека. Направиш ли го, той ти съдейства при лечението – нещо от изключително значение", пояснява той. По-трудно от това да разбереш какво ти говорят трънчани обаче е да спасяваш мигранти. „В началото на бежанската вълна беше страшно. Не бяха се научили да идват екипирани с по-топли дрехи през есента и зимата. Намирали сме починали в преспите при минус 20 градуса по маратонки и сандали момчета и млади мъже. Имахме случай с такива хора, но при ниските температури, в снега линейката закъса. Заседна и автомобилът на следствената група. Дойде снегорина, но и тя потъна в снега. Трябваше да се катерим с носилките по върховете и да сваляме хората един по един. Тъжна картинка. Това са моменти, които никога не мога да забравя", споделя едни от най-тежките си спомени спешният лекар. Някои от историите д-р Димитър Шандурков дори е описал в кратки разкази.
Абсурдите и инатът да останеш
Между разказите за комичното и драматичното лекарят споделя, че абсурдите в българското здравеопазване са прекалено много. „Ако човек не започне да гледа, понякога, откъм хумористичната страна, при сблъсъка със системата, може да превърти, казва той. Заради това и голяма част от младите колеги не се задържат в България. Едва на второ място идва мотивът заплащане, когато те решават да заминат", допълва той. Споделя, че най-трудно му е било по време на пандемията. И не крие, че е имало моменти, в които му се е искало да спре линейката и да си вземе междуградския автобус за София. „Нагледах се на неща, които в никоя бяла държава не биха се случили. Действително, че КОВИД-19 не е обикновено грипче, както някои твърдяха, но у нас от него починаха толкова много хора заради пробойни в здравната ни система, а не заради сложността на заболяването или неумението на лекарите", убеден е д-р Шандурков. Независимо от трудностите и от неудобството да си „доктор на колела", както сам казва, той е убеден, че ще остане в спешната помощ и в България.
По въздуха
Нещо повече, д-р Димитър Шандурков очаква с нетърпение първите медицински хеликоптери да стигнат у нас. И не крие, че отсега вдига адреналина, как ще придружава с тях спешни пациенти. „Винаги съм мечтаел за въздушни линейки. Още от 2010 година се говори за такива неща у нас, но едва сега се очертава те да станат реалност. Затова и бях от първите, които се записаха за курса по ХЕМС. Одобриха ме, изкарах го и се надявам, че хеликоптерите ще решат не малка част от проблемите на спешността", казва той. Твърди, че е наясно с предизвикателствата, които по думите му са доста, но точно те го и амбицират да е един от първите в спешността по въздуха. И обяснява, че при медицинската помощ с хеликоптер всичко трябва да се планира предварително до невероятна точност. Според него, точно това ще е един пореден тест за здравната ни система. Годеницата му, която е юрист, не се изненадала от решението му да работи с ХЕМС, познава добре характера му. Не се изненадали и родителите му – лекари. Нещо повече, близките му го подкрепят в това негово решение. „Точно това е и ценното в семейството, да ти дадат кураж и да те вдъхновят да правиш неща за пръв път", обобщава д-р ДИмитър Шандурков.