Нужни са работещи стандарти

Финансовият ресурс да се насочи към профилактиката, така ще се спестят средства, казва д-р Александър Симидчиев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Толкова много неща трябва да се случат, че ми е трудно да приоритизирам. Едно от ключовите неща е да имаме стандарти. Това означава да е ясно, какво означава качество и управление на здравния ресурси. Когато ги имаме, да започнат да се прилагат на практика. Ние и сега имаме медицински стандарти, но голяма част от оформянето и писането им е на базата на ситуационни или позиционни предимства за една или за друга специалност. Те не са международни. Аз много често, когато говоря за здравеопазване, се обръщам към авиацията. Тя има една единствена ключова цел и тя е безопасността на превозваните пътници. Понеже е направила това, като приоритет, в глобален мащаб, всички авиокомпании в света се подчиняват на едни общи правила, които са международни. По тази причина в авиацията има изключително ниски нива на риск. В различните държави стандартите могат да бъдат различни. Ако те се хармонизират, можем да имаме много по-смислено, по-безопасно здравеопазване така, както се случва в авиацията в световен мащаб.

- Нима искате да кажете, че сегашните стандарти не вършат работа?

- Някои са добри, други – не дотам. Трети откровено са писани на коляно, колкото да се отбие номерът. Проблемът е, че ние трябва да имаме еднакво качество при всички стандарти, за всички специалности. Не мисля, че това е факт в момента.

- Според Вас, кои са приоритетите, които трябва да се следват ?

-Ясно е, че това, което наистина ще свърши работа, е редовна и качествена профилактика за ранна диагностика и разпознаване на факторите на заобикалящата ни среда и рисковият начин на живот. Това е нещото, чиято липсва в достатъчна степен оскъпява здравеопазването ни. Факт е, че сега то е насочено преобладаващо към лечение на последиците, а не към предотвратяване на причините, и е едно от основанията да смятам, че ресурсите в нашето здравеопазване не винаги отиват там, където да постигат максимален ефект. Ако ние предотвратяваме заболяванията, няма да имаме нужда чак толкова много да харчим за последиците. Редовната и качествена профилактика е един ключов приоритет. На второ място е качеството и гарантирането на достъпа до медицинска помощ, защото в големите градове ние го имаме, но в малките населени места, дори близо до столицата, разликите и недостатъчността на такава помощ не са никак малки. Някъде хората трябва да пътуват 30-40 км, за да стигнат до лекаря. Проблем е дори не толкова разстоянието, а времето, за което то може да бъде преодоляно.

- Какво може да се направи?

- Ако имаме ясни стандарти и номинална отговорност на хората, които са отговорни за спазването им, ако имаме в него отклонение, то трябва да следва и обяснение или виновникът да понесе отговорност за неспазването му. Все още нямаме Национална здравна карта. Всеки път слушам за нея от Министерството на здравеопазването, че аха, аха ще стане, но все нещо се случва е тя пак и пак се отлага. Тя позволява да се обективизира къде и колко ресурси са необходими, за да се планира в бъдеще къде има нужда от повече инвестиции и къде те са достатъчно. Необходимо е да има справедливост в разпределението на здравния ресурс. Подчертавам, справедливостта е много важно качество за здравната система. Тя следва да бъде гарантирана от държавната стратегия.

- Как да се разпределят ресурсите, когато не стигат, така че да има достъп до тях всеки?

- Проблемът с недостига не е в това, че ресурсите за малко. Те не са много, но са толкова, колкото икономиката ни може да отдели. Същевременно, когато те се разходват целесъобразно и отиват на места, където вършат по-малко ефективна работа от други, където биха свършили по-ефективна работа. Това изостря несправедливостите. Подчертавам отново, проблемът е не толкова в малкото ресурси, колкото в това, че те не се управляват по оптималния начин. Ако имаме повече за превенция и профилактика, няма да имаме толкова голяма нужда за лечение на последиците. От това те няма да станат повече, но когато те се преразпределят правилно в правилните направления, които ще осигурят устойчивост на системата и по-добро здраве на нацията, ще вършат повече работа. Те могат да се разпределят с държавна стратегия, като се хванем за ръце и кажем: Трябва да имаме повече, по-качествена и по-редовна профилактика. Ако например, имаме точно по-добра профилактика за сърдечно съдовите заболявания, рака на простата, на маточната шийка, на гърдата, тези заболявания ще намалеят в популацията. Тогава няма да има нужда да се харчат пари за лечението на тези заболявания. Когато не плащаме с тях за последиците, ще имаме повече пари за системата, макар и общото им количество да не е повече. Проблемът е, че не разпределяме ресурса в направленията, където той би бил най-ефективен. То е все едно да караме бензинова кола, като използваме бензина, за да палим дърва и с тях да се опитваме да подкараме мотора. Това не е най-ефективният начин да работим в системата. Ресурсът, колкото и малък да е, трябва да отива на правилните места.

- Кой трябва да определи разпределянето и управлението на недостигащите ресурси?

- Тези неща трябва да определят тези, които разпределят бюджета, тоест депутатите в парламента. С колегите трябва да се съгласим, кои са приоритетите. В момента има много неща, които трябва да се съобразяват, бидейки близо до мястото на война. Затова има приоритизиране за отбраната. В здравеопазването обаче, ресурсът с който разполагаме, трябва да насочим към профилактиката. Ако не го направим, няма да се справим с нарастващата заболеваемост и по-точно от последиците в резултат на липсата точно на профилактика. Всичко това води и до факта, че в системата имаме доста несправедливо заплащане на труда и липса на достатъчно ясно кариерно развитие. Затова и нямаме кадри. Огромна част от нашите медици са над средната и близо до пенсионната възраст, което означава, че имаме предизвестен проблем още след пет – шест години. Тогава половината от общопрактикуващите лекари ще бъдат пенсионери. Отсега трябва да мислим, какво ще правим тогава и как да управляваме тези рискове. Ако в някои случаи можем да имаме заместване с телемедицина, като цяло системата работи от доста дълго време по инерция. Това се вижда много добре в бюджета – какъвто е бил през миналата година, той е почти същият и през тази година. Този факт ни вкарва все по-дълбоко и по-дълбоко в криза.

- За дефицита на кадри се говори от десетилетия. Защо обаче нищо не се прави по решаването на проблема?

- Защото никой няма смелостта да направи няколко неща, които трябва да бъдат направени.

- Кои са тези неща?

- Първо трябва да имаме държавна политика, която да инвестира в икономически най-целесъобразните области в здравеопазването. Например там, където реално се осъществява превенция и профилактика , а именно извънболничната медицинска помощ. Това са общопрактикуващите лекари, като в тях се инвестира по правилният начин така, че те да си свършат работата по превенцията и профилактиката. Случи ли се това, системата ще престане да се задъхва в своя най-скъп край – болничната помощ. Там лекуваме последиците от всичко, което не се е случило в доболничната. Трябва да имаме специфични мерки за повишаване на броя на медицинските сестри. В момента те получават възнаграждение, което е две трети от това на човек, който работи на каса в някоя от големите търговски вериги. Не може в подобна финансова политика професионалистите по здравни грижи, които се грижат за болните да бъдат цял живот на опашката на социалната стълбица.

- Медицински въпрос ли е кой първи има право да получи помощ, когато знаем, че помощта няма да достигне до всички?

- Когато се прави триаж, тоест трябва да се избере оскъдният медицински ресурс между няколко участници в системата, има няколко ключови въпроса, на които трябва да се отговори. Първият приоритет е запазването на човешкия живот. Ако имаме ресурс да запазим само един от няколко, но не и всичките, то трябва да го насочим към този, който има най-голям потенциал в бъдеще. Това са младите, например детското и майчиното здравеопазване, тъй като това предопределя бъдещето на нацията. Слава богу в медицината у нас не се налага на дневна база да правим такива избори, но ако се наложи, първо трябва да приоритизираме съхранението на човешкия живот.

- Какви са добрите практики в тази сфера и имат ли нещо общо с тях прилаганите в България метод?

- Добри практики има в зависимост от системите на здравеопазване в света. Всяка една от тях има и своите особености. Няколко, привидно изглеждащи еднакви, могат да имат много различия. Такива са английската и френската. Ние имаме по-ниска продължителност на живот. Хората в България живеят средно десет години по-малко от тези в Италия или Холандия.

- Оптимист ли сте, че от тук нататък може да се случи нещо градивно в здравната ни система?

- Ако не бях оптимист, нямаше да се занимавам с това, което правя. Човек винаги се надява, че това, с което се е захванал, ще има ефект в близко бъдеще. Не мисля, че в здравеопазването нещо може да се случи бързо. С устойчиво натискане в определена посока могат да се постигнат няколко приоритета – фокус върху превенцията и профилактиката, гарантиран достъп до качествена медицинска помощ и да имаме устойчиво и справедливо заплащане на тези, които се грижат за здравето и живота на другите. За да бъдем народ, който оцелява и няма тежка демографска криза, трябва да имаме нормално здравеопазване.