Без стандарти няма оценка на качеството

Не е нормално в страната да няма такива документи по 7 специалности, особено по Анестезиология, Пулмология и Кардиология, казва проф. Златица Петрова

Стандартът е дефиниран като ясно формулирано очакване, определено от компетентна институция, което описва допустимо ниво на представяне на една организация. Той е документ, регламентиращ набор от правила, норми и изисквания към обекта на стандарта. В Закона за здравето основният залегнал принцип за качеството на медицинската помощ е спазването на медицинските стандарти и зачитането на правата на пациентите.

В здравеопазването стандартът е нормативно

определена съвкупност от приоритетни изисквания за качествено предоставяне на здравна услуга (условия, средства, процеси, резултати) и за професионално поведение на нейните изпълнители. Стандартите за качествена медицинска помощ се разработват и определят на базата на общоприети правила и принципи, утвърдени чрез консенсус от експерти, или посредством научно-медицински доказателства, описани в специализираната литература, или на базата на получените резултати от емпирични изследвания.

В широката рубрика на стандартите се разбира:

практически ръководства или клинични протоколи, включително и клиничните пътеки, административни процедури или стандартни оперативни процедури, продуктови спецификации или стандарти за представяне. В разработването на ръководства и в създаването на стандарти, трябва да участват медицински специалисти от всички нива. Тяхното приложение служи като "предпазна мрежа" при организационни и случайни фактори увеличаващи заболеваемостта и смъртността. Те отразяват научно обоснования баланс между силно нарастващите технологични възможности на съвременната медицина с присъщата и висока цена и винаги ограничените финансови и кадрови ресурси. Необходимостта да се защитят на нормативна (научна) основа медицинския персонал от необосновани нападки.

Наличието на "писани правила" е адекватният начин за идентифициране на действителни "лекарски грешки». Стандартите са и част от нормативната основа, използувана от здравноосигурителната система или друга финансираща система за анализ, оценка и заплащане на медицинска дейност. Стандартите са разумният начин да се очертаят "териториите" на различните медицински специалности.

Тяхната цел е да доведат до осигуряване

на стандартно качество на профилактичната, диагностичната и лечебната дейност в резултат на което, да способства за намаляване на смъртността и заболеваемостта на населението в България. Също така да създадат предпоставки за подобряване на качеството и ефективността на медицинските услуги и предостави научно обоснована нормативна база за анализ, оценка и финансиране на медицинската дейност в интерес на всички здравноосигурителни системи (т.е на всички осигуряващи се лица).

Акредитацията е официален процес, чрез който организация, по-често, оценява и отчита, че определена здравна организация покрива предварително определени и публикувани приложни стандарти и потвърждава компетентността за извършване на дейности.

Разработването на стандартите е динамичен

и изключително трудоемък процес. Медицината, технологиите непрекъснато се развиват и стандартите следва да са адаптирани към тези процеси. През 2019-2020 г МЗ започна процедура по обновяване на всички стандарти. Беше изготвена структура по която да се разработят, да следват определен алгоритъм, таблица за съпоставимост и по нива на компетентност. Участници в процеса бяха експерти от МЗ, БЛС, научните дружества, Бордовете по специалности.

Извършена беше огромна работа.

В съдържанието бе заложено характеристика на специалността, квалификацията, човешките ресурси, организация на дейността, обем дейност (особено в хирургическите специалности по нива), апаратурното обезпечаване, координацията между отделните специалности и т.н. Независимо, че в стандартите се разработват изисквания за качествено предоставяне на здравна услуга (условия, средства, процеси, резултати) и за професионално поведение на нейните изпълнители, тук отново имаше основно количествени показатели, организация и много малко показатели за качество.

Голяма част от „новите стандарти" бяха

публикувани в наредби в началото на 2021 г , но в средата на годината бяха коригирани в посока намаляване изискванията за човешки ресурси, по искане на частните и общинските болници. Лично мое мнение е, че това не бива да става, защото страда достъпа и качеството. Не може в една болница да има 1 дежурен лекар през нощта или в събота и неделя и дежурни да бъдат специалисти без квалификация и т.н.

Друг недостатък е и изискването

по клинични пътеки за специалистите да бъдат на трудов договор. Така много квалифицирани лекари, хабилитирани лица (пенсионери), могат да работят само като консултанти и да нямат право да участват в диагностично лечебния процес. Проблем е и изискването на определен брой лекари със специалност в наредбата за акредитация на лечебните заведения за обучение, въпреки че е известен факт за застаряване и намаляване на медицинските специалисти и поставяне на странни критерии. Например правото на рехабилитатори да обучават, само ако имат квалификация по „Управление на здравни грижи". Дори тези които имат „Здравен мениджмънт" не могат, въпреки че са в едно направление.

Не е нормално в страната да няма

стандарти по 7 специалности, особено по Анестезиология, реанимация и интензивно лечение, по Пулмология и Кардиология. България е на едно от първите места по заболеваемост от ССЗ. Независимо, че с развитието на инвазивната кардиология много голяма част от хората с инфаркти бяха спасени през последните 15 години, тези заболявания остават водещи за смъртността в страната. Белодробните заболявания и особено ХОББ са на трето място у нас по честота, което е резултат от замърсения въздух и тютюнопушенето. Не е логично по тези специалности да няма стандарти.

В Европа и в света има доста качествени

показатели за оценка на изпълнението на тези стандарти, които също трябва да бъдат спазвани при нас. Последствията от липсата на стандарти е, че не можем да оценим качеството, че се влошава достъпът до медицинска помощ, както и самата своевременност, адекватност при приложението й.