Поставянето на намордник е рефлекс от комунизма
Миналата седмица известният анестезиолог и реаниматор от ВМА д-р Мирослав Ненков напусна болницата заради цензура. Защо и как се стигна дотук, за какво е симптом това и има ли надежда в здравеопазването и страната ни, разговаряме с него специално за читaтелите на clinica.
- Д-р Ненков, има ли цензура в момента сред българските лекари или тя е само във ВМА?
- Не мога да отговоря толкова общо. Този тип опит за поставяне на намордник на хора, които имат мнение по някакъв въпрос е стар, дълбоко вкоренен очевидно в нас рефлекс от светлото време на мръсния комунизъм , който толкова много ни мъчи. Явно тези рефлекси при някои ръководни кадри си стоят било по наследство, било някакъв долен човешки рефлекс. Не мога да кажа, но явно го има.
- Кога вие се сблъскахте с този проблем - сега или от години се броите с него?
- Аз не го възприемах като проблем преди години, когато ми беше намеквано, че не бива много-много да си отварям устата, не с тези думи, разбира се. Това беше по времето, когато ГЕРБ се вихреха с всичка сила и се посаждаха растенията на сегашните плодове, които берем, но тогава въпросът не бе толкова остро поставен и с ултиматум, поне пред мен. Очевидно е настъпила някаква промяна – било то обществена, било то властова, не знам. Но последната среща с г-н Генерала беше много остра от негова страна,с ултимативен тон, което за първи път ми се случва.
- И какво ви беше казано?
- Ако не спра да ходя по телевизиите, ще ме махне от клиниката, в която работех 13 години. Това, което считам като най-голяма загуба, са колегите ми анестезиолози и гастроентеролози, с които работех всеки ден. Всички са прекрасни и това, че се разделих с тях за мен е много, много голям проблем.
- Тоест вашето напускане вече е факт, така ли?
- Да, вече нямам нищо общо с ВМА.
- Наясно ли сте накъде ще продължите?
- Не, остро стана, изведнъж стана, нямах запасен план в това си действие.
- За какво според вас е симптом опита за цензура?
- Този малък частен случай, всъщност показва една много ужасяваща тенденция, която ни връща много, много години назад в мракобесното време на комунизма, когато хората имаха право да изразяват само позицията на партията и никаква друга. Само че тогава, ние още не сме стигнали дотам, те са били физическите малтретирани, с изселване, побоища в килиите на ДС или пращани в лагер. Ние не сме стигнали дотам, но след още няколко служебни правителства може и дотам да стигнем.
- С какво си обяснявате този лош завой – с политическата криза?
- Трудно ми е да отговоря, защото няма сигурни данни, всичко, което ще кажа оттук нататък е допускане или „обосновано съмнение", термин, който едно време се опитваше да ползва първият-вторият човек в ГЕРБ. Натрупа енергия президентската администрация, зачервиха ушенца мишоците в там и понеже аз не искам да повярвам, че това, което ми се случи идва директно от ген. Мутафчийски, което е възможно, но аз не искам да го повярвам, затова смятам, че някой нещо него го натегна. Докато си мислех много по този въпрос, видях как президентът връчи мандата на втората политическа сила и думите, които използва пред тях. Това беше толкова, ако не и по-срамно от записа, който публикува един смел младеж. Рекох си, че може да има връзка, да не дава Господ.
- Ако това са плодовете на политическа криза в обществен план, какви са те в здравната система?
- Пряка връзка ми е трудно да намеря, но ето, при мен, като една малка брънка в здравната система, това се случи. Не знам на какво са подложени директорите в другите държавни болници, макар че за моя много приятна изненада получих предложения за кафе от директори на държавни болници. Когато има натиск, въпросът е дали ще устоиш или ще се поддадеш. Политическата ситуация влияе на всеки един от нас – и на продавачите на краставици, и на журналистите. В страна, където зам. главният прокурор го е страх да не го убие главният прокурор, как няма да се притесняват хората и как ще работят с пълния си капацитет, каквото и да е. Ужасна история.
- Смятате ли, че скоро ще има лъч светлина в тунела?
- Не, няколко пъти нашето общество гласува по един и същи начин, значи то иска да става това и няма защо да се сърдим на депутати, те как са отишли там, как така остава без реакция поведението на президента при връчването на втория мандат, а вътре имаше опитни политици. Имаше бивш генерал, мълчаха като момиченца. Вместо да кажат – Давай папката и отивай да си лягаш.
- Ако се върнем в медицинската стилистика, каква е диагнозата на нашето общество и лекарството, от което се нуждаем?
- Имаме нужда от медикамент, който да е различен от ракия, защото тя притъпява паметта и забавя рефлексите и реакциите, имаме нужда да си припомним близкото минало и когато отидем пред урните, да дадем гласа си премислено, не срещу 50 лв., не срещу кебапче, не заради корпоративна принуда. Това е лечението, а то е много трудно и изисква много време.
- Това е лечението, но какво е името на болестта?
- Кретеноидна дегенерация. Много лошо ни се отрази тази пандемия с китайския вирус, хората се уплашиха, изолираха се и сякаш взеха много-много да не гледат в перспектива. Живеят и трудно хората. Тези, които биха могли да направят нещо не ходят и да гласуват. Хубаво е да се гласува, все пак има избор – 65 партии са. Не гласуват разумни, интелигентни хора, които могат да обърнат всичко, ако искат.
- Политическата криза ни остави без нов бюджет, това отразява лис е по някакъв начин на лекарите, на пациентите?
- В ежедневната работа – не. Това създава проблем на хората с ниски доходи. Онзи ден една дама казала на личния си лекар – аз ще почна лекарствата от 1, защото сега нямам пари. Там е много големият проблем, иначе колегите работят. Не смятам, че страда здравната система от това, а и се надявам, че тези хора, когато спрат да се щипят около трибуната наистина ще направят нещо с бюджета.
- Има ли нужда направят и нещо като промяна в самата здравна система или така си е добре?
- О, нужна е дълбока промяна. Сега нашата система удовлетворява един много малък процент – аз ги наричам кърлежи, които я смучат, и много малка част доктори. Нито пациентите, нито лекарите, нито сестрите са добре в така структурираната система. В здравната система има много пари, близо 6 млрд. са бюджетите на МЗ и НЗОК, адски много пари са, но се разходват не както трябва. Но тази реформа няма как да се осъществи с хората, които гледаме в парламента, трябва много сила, политическа воля, дългосрочно планиране, което в този край на света е проблем, защото всеки новопоявил се лидер смята, че от него почва всичко, а то нее така, нито с него ще свърши. Дълбока крещяща нужда има да се промени нашата система, но не очаквам да стане. Както каза бившият премиер Борисов – Направихме правната реформа и почнаха проблемите. Коя точно правна реформа направиха! Горе долу така ще стане и в нашата система – сега ще направим една реформа и още някой кърлеж или два ще се залепят за здравната система, за да смучат пари.
- Ще ви пречупи ли това като лекар и човек?
- Не, да отида да продавам краставици ли! Няма да ме пречупи, но гледам кадрите в парламента и ме е срам. Дърпат си очилата, един с вратовръзка се изплю, синът ми завърши трети клас и знам, че в училище не се плюят. Това не са хора, които могат да представляват, който и да е. Това е много срамна история, но сигурно трябва да минем през една такава серия от изброи и нещата ще се оправят, но ще трябва време. Това е гной, която се е трупала много време.
- В този смисъл какъв е съветът – какво да направим, за да изтече по-бързо гнойта?
- Няма какво. Трябва първо да се пробие цирея и след това търпение и лечение, за да се оправи. Умно гласуване с премислен избор. Ако хора, като тези, които не гласуват, отидат да го направят, нещата ще се променят още на следващите избори. Но вече се намериха разбирачи, които започнаха да обясняват как на хората им е писнало и те няма да отидат да гласуват. Не е вярно, че хората са изморени от избори, те губят повече време за прически, смяна на масло, значи на 4 години веднъж или както е в нашия случай – 5 пъти за 2 години, могат да отидат и да си пуснат гласа. Плашат хората и правят така, че този президентът да ни управлява още. И сякаш е организирано. А то като е бяло, като кряка като гъска и като лети като гъска, най-вероятно е гъска. Да, страшно много изглежда да е точно така.
МЗ не се е отказало от протонния център
До 20% от смъртните случаи в онкологията са от недохранване
МЗ на финала с търга за строук-центровете
МЗ си търси нов дом
Здравната каса влиза в дългова спирала
За първи път от години, през тази бюджетът на здравната каса няма да стигне, защо се стигна дотук, какви мерки са нужни, за да се сложи ред в системата, попитахме проф. Петко Салчев.
1/3 от надлимитните приходи са в София
Повече са минали профилактичен преглед
През полугодието на тази година броят им е нараснал със 103 хиляди в сравнение със същия период на миналата година