Олигархията владее и здравния сектор

Мисля си, че в обозримо бъдеще – година-две, единствената работа на новия министър ще бъде да крепи системата, така че да не се разпадне, казва д-р Петър Москов

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Москов, защо здравните министри не успяват да реализират плановете си, едва ли е въпрос само на техните качества?

- Безкрайно забавно ми е да слушам сегашните разговори за съставяне на правителство – експертно. Министърът е политическата фигура, която налага и защитава целите на промените, той трябва да ги обясни, трябва да може да поеме и ударите, това не става от хора, които имат някаква експертиза в някаква сфера, а от хора с ясната задача и смелост да приложат това нещо. Това едно, втори път - трябва да има политически сили, които са там заради нещо друго извън това да могат да ги изберат следващия път. Това означава политически сили, откъснати от финансови, икономически и всякакви други зависимости от Олигархията, която командва, владее включително и сектора на здравеопазване. Много ми се иска в близко бъдеще това да стане така. Защото противното означава да продължаваме да живеем в ситуацията, в която сега живеем, а тя е свързана с това, че държавата е напуснала същностните си функции в здравеопазването, образованието, публичната сигурност и се е наела да дава данъците ни не в тези сектори, а на бизнеса, който винаги има имена и ние ги знаем.

- Смятате ли, че има политическа партия, която да е извън тази олигархична структура?

- В момента в парламента не.

- А смятате ли, че има надежда да се появи такъв субект?

- Много се надявам и това е философският разговор, защото знаете, че аз твърдо седя зад тезата, че разделението не може да бъде за и против ГЕРБ или Кирил Петков, или който ви хрумне, а за и против ляво и дясно. Едно от престъпленията на българската Десница по време на прехода беше невъзможността да разбере, че публичните системи не са функция на пазара, а на държавна политика, която включва пазара, но само през призмата на изпълнение целите на държавната политика.

Това, ако щете отчужди голяма част от хората от позициите на дясното. Защото, ако си оставил икономиката в ръцете на червената олигархия и едновременно с това обясняваш, че здравеопазването и образованието са пазар, ти си идиот и унищожаваш идеята за дясно.

- Къде е мястото на лекарите в конструирането на здравната система, както и на лекарите-политици?

- Повечето от тези, които наричате лекари-политици, ги познавам и част от тях са изключително качествени хора и като лекари, и като възможност за политическо действие в сферата. За добро или лошо няма нещо като единно становище на медицинска лекарска гилдия, тя е разпарчетосана на конкретни интереси по специалности, на възможността някой да вземе по-голямо парче тортата, това е и съдбата в сегашната легитимност на лекарския съюз и на начина, по който цялото съсловие реагира на всичко, което се случва. Всеки един някъде по специалността си е оборудвал нещо като кученцето в каручката и всяка промяна от стана на държавата се посреща на нож, агресивно, с желание да бъде бламирана.

Аз мога да разбера голяма част от колегите си, които в последните 30 години преминаха през какво ли не и им стигна дотук от разкази за реформа. Още веднъж повтарям – реформата не е каква част от финансирането щяло да е в болничната или доболничната помощ и кой щял да вземе повече. Реформата е в това държавата да каже какви са й целите и да наложи структурата и методиката за постигането им, а парите да не отиват другаде освен в изпълнителите на тези цели.

- Какви са последиците за специалистите и за пациентите от (не-)случването на тази здравна реформа?

- Последиците са влошеното ни здраве - и на специалистите, и на пациентите. Аз имам честа да работя в една от малкото болници в цялата държава – „Св. Анна", която се държи като болница, има 24-часов прием, няма избор на пациенти и се опитваме да отворим себе си за всяка една възможна болка на пациентите. Резултатът за болницата обаче е прегаряне на персонала и напускане на хора заради свръх натовареност, защото държавата и касата, министерството, парламентът дават на 50-200 метра от нашата болници да има други болници, които не правят същото, където животът на моите колеги е по-лек, но след 14.00 часа те са затворени за вашата пациентска болка. Резултатът е прегаряне на колегите ми, напускане, бърнаут, невъзможност дори с финансов стимул да посрещнеш натоварването, ако това продължи така, означава унищожаване на гръбнака на здравеопазването, на двайсет и няколкото големи болници, в които още се работи медицина, а не се следва търговския план, който е дал собственикът в началото на годината.

- Мислите ли, че рано или късно ще се стигне до намаляване на болниците у нас?

- Ролята на министъра и екипа му е важна, но много по-важно е наличието на ясно, силно парламентарно мнозинство, което да застане зад това. Аз разбрах, че сигурно ще имаме парламентарно мнозинство, което да реши проблема с домашното насилие, но не чух, който и да е от моментните политици да кажат как да решат проблема в здравеопазването. Не виждам такива, защото това е тежко, неблагодарно, коства разлюбване с олигархията и временно недоволство от всички, защото системата започва да се съпротивлява. Когато имаме краткосрочен хоризонт на политиците, няма как да имаме залагане на смислено действие, така че системата да започне да се чисти и подобрява заради здравето на всички нас.

- Какви са вашите реалистични очаквания?

- Те са песимистични. Мисля си, че в обозримо бъдеще – година-две, единствената работа на бъдещия здравен министър ще бъде да крепи системата, така че да не се разпадне. И интересите да продължават да бъдат такива, за да не бъде сменен и това няма нищо общо с начина, по който се чувства пациента и дали системата може да му го предостави.

- Колко време може да оцелее така системата?

- Една кочина може да се крепи безкрайно дълго време, вътре става по-олющено, по-такова, но основната си функция я върши, има ли болница, има. Ето, сега предстоят местни избори, ще видите как всеки кмет ще каже, че няма да допусне болницата в неговия град или село да бъде затворена и няма да видите нито един кандидат, който да ви каже – Аз предлагам, да има местна такса, с която да гарантираме привличането на такива и такива специалисти и апаратура, за да се лекувате тук, а не на 100 км. Усилието е политическо, разказът не е – Сега ще пренастроим бюджета, така че 100 млн. да отидат тук, а не там. Или имаш политическото виждане, че тази система не може да бъде следствие на прекия търговски интерес на някакви мушмороци, а трябва да следва определени цели и те са здравните цели на нацията, или правиш някакви неща на парче.

- Колко време и средства ще струва на българския данъкоплатец липсата на подобна воля за промяна? Докога той ще трябва да бъде стриган без да получава качество?

- До момента, в който политическият избор на българския данъкоплатец не е свързан с ясно решение на тези проблеми, а с някакво отмъщение за миналото. Защото ние гласуваме така - за отмъщение, а не за дневния ред за бъдещето си. ОК, тогава тези хора ще продължат да са същите и да смучат по същия начин, включително и в здравеопазването.

- Но партиите обещават всичко по време на избори?

- Разказът - ще направим системата по-достъпна, ще увеличим възнагражденията, е витиеват, като този за „дълбоката съдебна реформа", каквото и да значи това. Има ясни неща и те трябва да бъдат направени – не може да има 340 болници, трябва да бъдат 100, точка. Има критерии, по които те стават 100 и те са обективни, след гратисен период от една година този процес започва да се случва. За тази цел трябва да имате поне един пълен мандат, който седи зад това. Защото в момента, в който го заявите мушмороците започват да рушат възможността това да се случи.

- Кога ще се случи това?

- Реформа означава обновяване на системата, защото сега политическата цел е задоволяване интересите на играчите в системата, всяка една реформа се разказва като повече пари. Аз съм управлявал системата с 3.5 млрд. в касата, сега е 7.6 млрд., твърдя, че всички българи не са получавали по-лоша услуга, отколкото сега. Това означава, че за тези 5-6 години едни 4 млрд. са измъкнати от нашите джобове, срещу които ние не сме получили нищо различно отпреди това и някой трябва да зададе въпроса – защо дами и господа и къде са отишли тези пари. Докато няма кой да го направи, а въпросът е: Кой е виновен за общото положение, и едни олигарси се бият с други политически формирования, няма да се случи. Аз знам кои са тези хора и къде са отишли тези пари, както и как се променя това. Но аз не съм част от решенията, които се вземат сега, трябва да отидете при другите и да им зададете този въпрос – къде отидоха тези 4 млрд., при положение, че здравните показатели са влошени – на нас и на нашите родители.

- Този, който трябва да зададе този въпрос, не е ли вече Прокуратурата?

- Прокуратурата е.

- Смятате ли, че здравеопазването ще бъде нейн дългогодишен клиент?

- Това е общият разказ, но какво е Прокуратурата в момента. Докато тя е функция на нечия политическа сила, няма да стане, в момента е ясно, че тя е зависима от ГЕРБ и ДПС, но и разказът на ПП не е свързан с това тя да стане независима, а с това да стане зависима от тях. Мен много малко ме вълнува дали Пеевски или Прокопиев ще определят на прокурора кой да наказва. Гешев никога няма да стане добър герой, но в ситуацията, в която е притиснат до стената, той може да бъде този конник на Апокалипсиса и да покаже на хората за какво става въпрос. Надявам се да има силата да го направи, ако не, ще продължим към „дълбока конституционна реформа".

- Гешев ли се оказа лъчът надежда? Няма ли и други?

- Това е первезно по начина, по който го казвате, но може би да. Друг лъч е да започнем да оценяваме с главите и разума си, а не с емоцията си, с мисъл за бъдещето си, а не с мисъл за реванш.

- Може ли реформата да мине през шляпването през ръцете от някой „голям брат", защото ние винаги гледаме към чужбина?

- Не мисля, а и съм убеден, че всеки голям брат специално в тази сфера е гонил и ще гони съвсем легитимно бизнес интересите на собствената си държава. Аз съм човека, който е молил учтиво американския посланик да напусне кабинета ми, защото беше забравил, че е в чужда институция и беше решил, че може да се държи като у тях си. Съюзници е едно, а господари е друго. Разказът ни за националната идентичност и за това, че само ние можем да си извоюваме собствените си цели е валиден. Не харесвам подлагането, в която и да било посока, спасението на даващите се е дело на самите давещи се. Иначе ще се удавим..