Технологиите отместват фокуса от човека

През 19-и век лекарят е бил високопоставен слуга, през 20-и век преживява своя апогей, а днес става служител,който, ако не е предприемчив, ще живее скромно, казва проф. Михаил Боянов

- Проф. Боянов, липсва ли човечност и духовност в днешната медицина?

- Мисля, че да. Причините са двояки: човечността в момента не се преподава в медицинските университети, нито е добре описана в учебниците. Човечността е и черта на характера, която, ако човек я има по рождение, може да бъде развита, но, ако я няма, трудно се създава. Никой не обръща внимание на продукта на медицината, а той е добруването на хората, тъй като здравето е част от добруването. Днес продуктът е заменен с финансовата част на дейността, а както добре знаем, финансите нямат емоционален израз, тоест не могат да бъдат човечни.

Духовността в известен смисъл също липсва, защото с нарастването на възможностите за работа и информираност, лекарите четат много тясно специализирани четива. Приема се в общия случай, че заниманието с общохуманитарни книги, филми, музика и други подобни неща е губене на време, време в което могат да се преглеждат пациенти и правят пари или други свързани с медицината дейности.

- Винаги ли е било така, защото отзивите за проф. Чилов например са напълно различни?

- Не мисля, че в миналото е било така. Наистина ние сме склонни да придаваме на миналото позлатени окраски, но истината е, че тъй като животът е бил много по-бавен, много по-малко технологичен, много по-задружен, за да могат хората да оцеляват в една неблагоприятна среда Всъщност човекът е бил в центъра му чрез контактите с другите хора и съвместните дейности. Технологията, цифровизацията отместват за съжаление фокуса от човека към някакви други резултати.

- Кога според вас стана това изместване?

- У нас то става сравнително късно – в последните 15 години, с появата на търговските дружества, с регистрацията на лекарите като еднолични търговци, с печалбата или поне с поставянето на липсата на загуба като основна цел, със стремежа към висок оборот на фона на едни не много високо оценени дейности. В другите страни това е малко по-ранен процес, който съпровожда превръщането на медицината от изкуство в занаят; в западноевропейските държави той става виден някъде през 1965-70 година. След това медицината от индустрия се превръща основно във финансова дейност.

- С това какво спечели и какво загуби лекарят и съответно пациентът?

- Промениха се две неща. Първото е човечността към пациента, което означава ти да се стараеш всеки път да му решиш някакъв проблем, а не да отчетеш едни документи и процедури или да се усвоят едни пари. И второ – когато човек се фокусира върху документите, посока, в която ни тласкат всички власти, става безчовечен. Как и дали си свършил работата, човекът доволен ли е от теб, всичко това вече отстъпва пред документите. Друг въпрос е, че част от националния ни характер е доста често да сме недоволни и навъсени.

- На вратата ни вече чука изкуственият интелект, как смятате, че ще се отрази върху медицината, върху отношенията между лекар и пациент, върху света дори?

- Той ще се отрази по революционен начин, тоест не можем да предскажем какво ще стане, много зависи как ще се прилага. ИИ може да бъде изключителен помощник, тъй като може да придаде числова стойност на неща, които човекът интуитивно не може да различава, но по мое мнение не бива да стане водещ в медицината, защото ролята на човечността и човещината силно ще намалеят. Освен това понякога ИИ се затруднява с интуитивните решения на прости задачи, докато други – сложни, които са с добро цифрово условие, може да решава много по-бързо и точно от хората.

- Вие сте ендокринолог, затворените системи за инсулин са вид ИИ, по-добра работа ли вършат те от инжекциите?

- Аз нямам много наблюдения в помпите и сензорите, но да, вършат по-добра работа, много по-добър контрол позволяват от приложението 4 пъти на ден инсулин, съчетано с 6 или 7 пъти измерване на кръвната захар с глюкомер. Но има различни софтуери, които може да ползвате - някои оригинални, други не. Второ, за да бъдат те нагласени за вас, имате нужда от компетентен ендокринолог, за да го направи. Трето, ако вие предприемете някакво действие, което е доста необичайно – например не ядете, пиете много алкохол или спортувате, възможно е софтуерът да не отчете какво се случва точно и да не реагира навреме. И четвърто – когато зависите от външен механизъм, винаги остава възможността за грешка или зловредна намеса.

- Тоест, за да останат само ползите и да се минимизират рисковете за пациента, какво още трябва да се направи, къде е златната среда?

- Има още да се работи по алгоритмите и да се потърси начин те да станат по-сигурни, да отчитат различни грешки, които могат да се получат в хода на приложението им. Например, ако измерите невероятна кръвна захар с глюкомер, ще помислите, ще измерите пак; алгоритъмът не мисли, той действа. Може да се зададат разбира се различни процедури, така че да не се стига до грешка.

- Споменахте, че медицината вече е прекалено тясно специализирана, доколко това е полезно, доколко е вредно?

- Това се въведе със съветите на нашите партньори основно от Европа с идеята много по-бързо и по-евтино да „отгледаме" лекарите-специалисти. От друга гледна точка обаче човекът е съвкупност от системи и органи, грубото незнание в някои области, което днес е практика, води до причудливи и на моменти опасни решения.

- Какво е бъдещето в това време на субспециалности тогава?

- Направи се опит да се реагира частично, като се вмени на специализантите по вътрешни болести да посетят определени други клиники, но това не винаги е съпроводено с изпит и преглед на знанията. Сроковете са кратки, два-три месеца не стигат, за да се придобие ясна представа за различните болести. Този срок може би трябва да се удължи на 2 години, а всеки стаж по дадена субспециалност да завършва с колоквиум и накрая на двете години да има изпит по вътрешни болести преди да се пристъпи към тясната специализация.

- Това обсъжда ли се сериозно като промени или д-р Хаус и проф. Чилов ще останат мит за българското здравеопазване?

- на този въпрос ми е трудно да отговоря, защото не съм част от административна структура, но ми се струва, че днес по-скоро се коригират остри дефекти или, както казва народът, „запушваме дупки"; много по-малко се работи по стратегическата визия за бъдещето.

- Кои са основните дефекти в здравната система, които пречат на лекарите да бъдат лекари, а не търговци или чиновници? И как може да се промени това?

- Според мен първото нещо, което пречи е превръщането на медицинската дейност в търговска. Може би трябва да се върнем назад, когато е имало планова икономика, но не е имало такова ограничаване на здравните разходи. Все още има страни, където се правят опити за поддържане на добро заплащане в здравеопазването като Германия, Швеция и други. Там дейността също е търговска, но донорите са щата, университета,областта. В момента, в който заплатата на лекаря остава като остатък, след като той изразходи средства за своите пациенти, това предполага избор дали той иска да ги използва за пациента или да осъществи по-голяма печалба. Това действа върху един от най-силните мотиви на човека – глада, в случая за пари, или алчността.

- Каква е втората причина?

- Би трябвало да има диференциация между по-малките болници като общинските и университетските, тъй като в последните изграждането на персонала струва повече, там се очаква да се извърши максимума по КП, след тях „няма накъде". Затова трябва да има някакъв коефициент и диференциране на заплащането.

По отношение специализацията - с цел простота, достъпност и малък разход на средства, се позволи тя да се осъществява при лекар, който е взел специалност, минали са пет години и той може да обучава други колеги. Но се оказа, че лекар, който никога не е преподавал не може да обучава ефективно. А и много често тези лекари обикновено работят само захарен диабет; редките болести не са им добре познати. Да не говорим, че рядката патология дори не попада в някои отделни клиники. Резултатът е, че специализантите често нищо не виждат и нищо не научават; а само попълват документи. Много интересен дефект на тази система е, че наши бивши специализанти, които са се явявали по два-три пъти, за да получат специалност, сега обучават млади лекари.

- Защо България се оказва и една от малкото държави в ЕС, където няма задължително продължаващо обучение?
- Защото по никакъв начин то не е обвързано с финансовите резултати, второ то е едно неудобство за всички – тези, които ще трябва да ги учат; тези, които ще трябва да ги изпитат и най-вече за тези, които няма да успеят да покрият критериите. А знаем, че българинът е много изобретателен в това да заобикаля подобни пречки.

- И все пак не ели необходимо това да се промени или продължаващото обучение е силно надценено?

- Според мен има смисъл, макар че моята практика показва, че ако един човек има изградени представи, колкото и да са погрешни те, каквото и да чуе на конгрес или конференция, не е сигурно, че ще му повлияе. Но при един изпит откровено сбърканите представи биха си проличали.

- Какво е отражението на последните две години политическата криза в здравеопазването и какво ни чака според вас?

- Струва ми се, че липсата на ясна визия за бъдещето ни предпазва от допускането на големи грешки, тъй като много от нещата, за които говорихме, са правени с визия за едно по-добро бъдеще. Също така се запазва една стабилност и по отношение на финансовите разходи. Тоест, за момента аз лично не съм видял кой знае какви негативи; с едно изключение – правенето на рокади на ръководния персонал само заради смяната на спечелилата първо място на изборите партия.

- Какво е бъдещето на медицината и на здравната система у нас?

- Бъдещето е в известен смисъл неясно. То е в процес на преоформяне, световният ред се променя, струва ми се, че Европа и България не са в много добра позиция и тук голямо значение имат нашите политици и дипломати - къде ще ни ситуират, за да имаме едно по-спокойно бъдеще, в което да се работи. Хубавото е, че българинът е консервативен, той е традиционалист. Затова част от най-нетрадиционните и неадекватни идеи на новото време не са добре дошли в България. Мисля, че тъй като сме малко „назад", сме по-добре.

- В бъдещето какво ще е мястото на лекаря?

- Ще използвам исторически пример. Лекарят е бил един високопоставен слуга до към края на 19 в., който след като прегледа високопоставен болен, го пращат в кухнята при слугите да се нахрани. Лекарят започва да се откроява като водеща професия през 20-и век и преживява своя апогей в западна Европа през 50-60-те години, а у нас малко по-късно - през 80-90-те години. Нашите учители държаха да ни научат, че трябва да се помага на пациента, без много да мислят за средствата, които ще се изразходват. Днес лекарят отново се връща към позицията на един най-обикновен служител в сферата на услугите заедно с много други и в процеса на задълбочаването на пропастта между богатите и бедните.