Да завоюваш „Питагор“ на 33 години

Доц. Ангел Джамбов избира да се посвети на превантивната медицина и бори оксидативния стрес със специален режим

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Доц. Ангел Джамбов е роден през 1989 година. Кореняк пловдивчанин е. Завършил е Езиковата гимназия „Иван Вазов" с испански и руски език, а през 2015 г. и Медицинския университет в родния си град. Скоро след дипломирането си започва научна кариера там. Макар и само на 33 години, той вече е доказан учен от международен мащаб. През 2020 г., все още само главен асистент по онова време попадна в престижната класация на Странфордския университет, която го нареди в Топ 1 на учените с най-голямо влияние върху световната наука. Рейтингът включва над 9 милиона учени от цял свят, които са публикували в авторитетни международни списания, отpазени в базата данни SCOPUS. Година по-рано, през 2019-та той получи първият си „Питагор" за млад учен за изследванията си на действието на физическите и социалните фактори върху здравето на хората.

Изборът на професията

Твърди, че не се е колебал много за избора на сферата, в която ще работи. „Правото и медицината създават професии, в които винаги има глад за кадри. Това мотивира и моят избор", казва доц. Джамбов и без никакво притеснение от позицията си на учен допълва, че историята не му била много силен предмет,  като ученик.  Така решил да кандидатства медицина. Подчертава, че я е избрал по свое желание. „Още по време на следването си се ориентирах към профилактиката и превенцията – нещата, които подобряват и опазват човешкото здраве. Исках професионалното ми развитие да не носи полза само на мен, но и на обществото", допълва доц. Джамбов. Състудентите му не скрили изненадата си, когато споделил, че се е насочил към превантивната медицина и в тази сфера иска да вземе специалност. „Наистина младите хора се насочват към по-доходоносни специалности. За мен обаче е много по-важно да съм удовлетворен от това, което работя, да го правя с удоволствие. Това беше и голямата мотивация за мен, тъй като въпросите за околната среда, опазването на природата и влиянието й върху здравето са нещата, които ме интересуват. Всеки ден се убеждавам, че съм се насочил точно, защото най-добрият избор е, когато ходиш на работа с желание", казва още доц. Ангел Джамбов. Надява се и като преподавател да допринася студентите му да видят смисъла в профилактиката и превенцията. Независимо, че нееднократно е доказано, че те не само спасяват човешки животи, но и спестяват разходи поради намален риск от ниско качество на живот и неработоспособност на работниците, така важните профилактика и превенция у нас все остават в периферията на политическото мислене и здравния сектор. „Проблемът е, че ефектът от тях не се вижда веднага. Отложен е във врамето. Освен това, изисква и влагане на човешки и финансови ресурси." Така доц. Джамбов обяснява неглижирането на тези сфери в здравеопазването.

Научни проучвания

Те са свързани с действието на физическите и социалните фактори на градската и работната среда и влиянието им върху индивидуалното и колективното здраве сред различни популационни групи. Доц. Джамбов разработва в България направлението Епидемиология на околната среда посредством съчетано използване на географски информационни системи и напреднало статистическо моделиране за разкриване на епидемиологичните връзки между градското озеленяване, шумово и атмосферно замърсяване и здравето и участва в експертната група на Световната здравна организация за установяване на честотата и здравните ефекти на наднормения производствен шум и заваръчните пари в работната среда в различни региони на света. Младият учен, носител на Питагор е съавтор в три книги и два учебника. Нещо повече, по негова идея е направено първото по рода си проучване в долината Ин в австрийските Алпи. То установява, че хората, които живеят в домове заобиколени от повече растителност са по-малко рискови да развият хипертония. Чрез математически модел и по методика на Световната здравна организация той изчислява пропуснатите социално-икономическите ползи на страната ни от миокарден инфаркт, разстройства на съня и психо-социален стрес в резултат на шумовите замърсявания и най-вече от транспортния шум. Оказва се, че те възлизат на близо 300 млн. евро. „Шумовото замърсяване не е безобидно, но обикновено говорейки се замърсяване на околната среда се има предвид въздуха. Дори, когато шумът не е толкова висок, че да дразни и предизвиква увреждане на слуха особено, ако е през нощта, води до сърдечносъдови заболявания и диабет. Причината е, че той е стресор за организма, а излагани на него във времето, води до болести.

В момента доц. Ангел Джамбов работи по проекти със свои колеги от Софийския университет и БАН за влиянието на замърсения въздух върху сърдечносъдовите заболявания, диабета и асмата при деца. По думите му, 20 на сто от преждевременната смъртност има отношение и към атмосферното замърсяване.

Живот и режим

Доц. Джамбов, макар и учен с авторитетни проучвания и работа по сериозни проекти има своите увлечения, като всички млади хора. Увлича се по тренировките и спорта, но не само, за да поддържа добра форма, но и за да неутрализира вредните влияния на околната среда за организма си. Разбира се, доколкото това е по възможностите на човек, живеещ в голям град с усилен трафик и замърсен въздух. Когато може, прекарта време сред природата. В ежедневието си се придвижва пеша и прекарва време в градските паркове. „Профилактиката е не само да избягаш от замърсяването на въздуха, но и например да промениш храненето си по начин, че то да противодейства на механизмите, спомагащи увреждането на организма", посочва ученият. За целта човек трябва да премине на по-различен режим и диета на хранене. По думите му от полза е консумацията на по-мазни риби заради наситеността им с омега 3 мастни киселини, повече антиоксиданти от плодовете и зеленчуците, и прием на ленено масло. „Замърсеният въздух провокира оксидативен (окислителен) стрес. В организма се образуват реактивно способни молекули, които увреждат различни клетки. Получава се системно възпаление, което става хронично. На всичко това може да се противодейства със споменатия вече режим на хранене", пояснява доц. Ангел Джамбов и подчертава, че движението не бива да бъде забравяно. Самият той от години го спазва. Признава, че не му остава много свободно време, но все се старае да отдели по някой и друг час за четене. Напоследък все се случва така, че чете научна литература. Последно е чел книги от Балзак и Стефан Цвайг са му любими. Признава си, че не е меломан, но с удоволствие слуша приятна популярна музика.