Санкции за неявяване на профилактичен преглед

Имаме се за първи братовчеди на Крали Марко, мислим, че болестите ще ни прескочат, казва психиатърът проф. Христо Кожухаров

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Много ми се иска да не останат само на хартия, а обществото, най-сетне, да започне да се вслушва в съветите на специалистите. У нас българите има един много интересен феномен. Ние не се вслушваме в авторитетите. В случая това са лекарите. Не изпълняваме препоръките и съветите им, защото логиката ни е, че „това на нас няма да ни се случи". Когато, въпреки това то се случи, предприемаме действия. Логиката ни е да действаме кризисно. Преди кризата обаче нямаме воля да действаме. При всички хронични заболявания се препоръчва някакъв режим – човек да отслабне, да не пуши, да не пие, да се движи, да живее здравословно. Той трябва да прави това много преди да се случи някакво предболестно състояние, като хипертония или диабет, например. Голяма част от хората, включително и ние, специалистите, ги спазваме, когато ножът опре до кокал. Нагласата на нас, българите е да мислим, че ако нещо се случи със здравето ни, то ние може и ще успеем да сме дисциплинирани и то до такава степен, че много бързо да намалим щетите от неблагоприятното обстоятелство.

- Защо, на какво се дължи тази наша убеденост, че едва ли не сме безсмъртни?

- Защото сме българи. Ние се възприемаме се като балканци, които могат всичко. Имаме се за първи братовчеди на Крали Марко, които планини могат да повдигнат, държат нещата в свои ръце и владеят нещата и техния ход. Затова смятаме, че можем да реагираме много успешно в рисков момент. Това по същество е живот на ръба, ежедневна игра с предизвикателствата, защото знаем, по-точно си мислим, че решим ли, можем да ги преодолеем във всеки един момент, който ние си изберем. Такава е нагласата на повечето наши сънародници.

- Усещането за кралимарковщина не е ли продукт на някакъв комплекс?

- Да, така е. То е част от заложеното ни да не спазваме правилата. Ние по принцип не обичаме да го правим. Всеизвестен факт е, че у нас може ли, ще сме в колата без колан, но в чужбина ще си го сложим дори да сме на задната седалка, защото такова е изискването. Впрочем неспазването им от самите нас въобще не ни пречи да се възхищаваме на реда зад граница, когато те се спазват. Двойственото отношение в нашето общество е част от народопсихологията ни. Ирационалното е заложено дълбоко в повечето от нас. Елементарен факт е, че немалка част от хората с хронични заболявания не само, че не спазват препоръките на лекарите, но и не взимат постоянно предписаните им медикаменти, а само когато положението стане нетърпимо – болка, застрашително стойности на кръвното налягане и т.н. Това, както и да го погледнем, е израз на комплекси. Пак с тях може да се обясни и тоталното отричане на ваксините на една съвсем не малка част от обществото по време на пандемията. Хора, уж интелигентни и образовани, които би трябвало да черпят информация от различни източници и да анализират, не само вярваха в конспиративни теории, но и ги разпространяваха. Като имаме предвид всичко това, много ми се иска съвременните мерки и политики за подобряване здравето на населението да се спазват.

- Сякаш не сте убеден, че ще се спазват?

- Да. Иска ми се, но не ми се вярва, че ще се случи. За да се постигне някакъв ефект, ще ни трябва време.

- Колко време ще ни трябва и има ли, все пак, начин хората да бъдат убедени, че първо сами трябва да се погрижат за собственото си здраве?

- Начин има. Например, напълно съм убеден, че въведат ли се сериозни глоби за неявяване на профилактичен преглед и те се събират, нещата доста бързо ще си дойдат по местата. Нашите хирурзи са много добри и знаете ли защо?

- Защо?

- Защото не ходим на лекар, не си правим превантивни лабораторни изследвания и фалшифицираме сертификати за ваксинация. После се налага хората да бъдат оперирани от рак в трети, четвърти, че и пети стадии и успяват да си спасят. Предлагам читателите да направят свое непредставително проучване, като попитат между другото свои познати от кога не са ходили на профилактични прегледи. Сигурен съм, че ще се натъкнат и на голям процент, които ще им отговорят „Никога". С това наше мислене сме сто години назад спрямо останалите европейски, че и не само европейски нации. Докато битува понятието „няма ми нищо, така ми е писано", ще имаме и висока смъртност от предотвратими заболявания, и висок процент инвалидност.

- Хвърляте вината върху гражданите, но нямат ли поне мъничко вина и управляващите здравеопазването.

- Напълно убеден съм, че едни много по-строги санкции ще подобрят нещата, но и трябва да има контрол - дали се налагат, но и да се изпълняват. Действително, необходимо е да се залага повече на промоцията на здраве. Редно е още от малките класове, от детската градина на децата да се говори за профилактика по подходящ начин. Тази дума, отношението към собственото си здраве трябва да залегне като приоритет в начина ни на мислене. Това се прави с политики. Много ми се иска този път да ги имаме и те да дадат ефект след време. Дотогава обаче ще трупаме килограм след килограм от нездравословно хранене. Посягането към алкохол или някакви субстанции, та дори само лекарства в трудни моменти, е много голяма вероятността да развием някаква зависимост. Като се има предвид това, аз подкрепят предложението на МЗ зелените и жълтите рецепти да станат изцяло електронни, за да се ограничи продажбата на препаратите, отпускани с тях. Ясно е, че сега една хартиена такава рецепта може да бъде фалшифицирана. Има какво да се направи, но трябва да се следи дали се изпълнява и да се санкционират хората, които нарушават правилата. Успоредно с товатрябваф да има превантивно и непрекъснато, но ненатрапчиво обучение на хората по отношение на промотиране на здравословни навици и практики. Това следва да бъде инициирано от здравните власти, а ние, специалистите, ще подкрепяме и подпомагаме изпълнението. На първо място следва да се промотират, казано по-пряко, да се рекламират нови начини за удоволствие, насочени към младото поколение.

- Говорите за пристрастяването към субстанциите и алкохола, но как да си обясним оправданието „Утешавам се с ядене"?

- Това също е вид зависимост. Най-напред тъпченето с храна, а не храненето можем да си обясним еволюционно. В праисторическите времена храната е била много ограничена. Хората са я завоювали с цената на големи физически усилия. Не е имало излишък на енергиен баланс, по-големите периоди са били на глад. В съвременните условия обаче е точно обратното. Характерно е свръхизобилие на храна и липса на физическа активност. Така, ние имаме останали много мощни еволюционни реакции срещу гладау за да оцелеем, но сме с много слаба защита срещу затлъстяване. От психологическа гледна точка резултатът от него, който наблюдаваме е депресията, пониженото самочувствие, влошеният сексуален живот, понижена работоспособност, ниски доходи, дискриминация, изолация и влошено качество на живот. Този проблем в България остана на по-заден план, защото във времето започнахме да се занимаваме със зависимостите в забранения спектър, но не и с тези в граничния и разрешения, каквито са медикаментите по предписание и поглъщането на огромни количества храна за намаляване на тревожността. Последно е точно, както пиенето на алкохол. Целта е да си доставим топлина, спокойствие, заместване на липсващи удоволствия – сексуални или интелектуални. Храната е лесна, достъпна, на една ръка разстояние. Така, много бързо успяваме да се „дрогираме". Формално не нарушаваме някакъв закон, не правим нищо нередно. В нашата култура тестените изделия и хлябът, както и виното, са много застъпени. Последиците са ясни. Лошото е, че нашата политика е много протективна, а не рестриктивна към храната. Все още не сме стигнали нивото на САЩ, където пълните хора са мнозинство, но факт е, че българските деца са втори по затлъстяване в Европа. Затлъстелите пълнолетни също са много, което е тревожно.

- Могат ли и как поведенческите навици да се преформатират в зряла възраст и как?

- С всяка изминала година става все по-трудно. Тук идва ролята на мотивацията, за де постигнат някакви резултат в полза на своето собствено здраве. Затова е необходимо бъдещите мерки и политики за здравословен начин на живот да залегнат върху мотивацията на хората. Те да мислят за последствията още повече, че съвременното поколение живее в психологическия феномен тук и сега, но не и за бъдещето. От една страна е, малко или много, дискриминацията към хората с наднормени килограми, защото те губят роли и титулярни места, но от друга е личният пример за здравословен начин на живот. И съвсем не на последно място, санкциите и контрол върху тяхното налагане и изпълнение.

- Има ли държава, в която с подобен консенсус и последваща нему програма е подобрила здравето на нацията?

- Пример за такава държава е Исландия. Населението й, макар и само половин милион души, беше с изключително лоши показатели. С подходящи програми, промотиращи здравословния начин на живот и възможности за спорт както на децата, така и на хората в напреднала възраст, само за няколко десетилетия нещата там са коренно променени. България и населението й обаче сме много различни от северните държави. Затова и не съм оптимист и застъпник на това да внасяме чужди модели, например от скандинавските държави, където от детската градина се говори не само за здравословния начин на живот, но и за смъртта и половете. Тук от малки децата ги тъпчат с храни, а редица теми са табу. В другите държави в идеята за здравето на нацията е въвлечена и църквата. Би следвало и у нас да се помисли за такова партньорство.

- Напоследък доста хора се занимават със спорт, възможно ли е пристрастяване към него?

- Спортът е нещо много хубаво, защото учи на ред и дисциплина. Той е част от култа към външния вид. При мъжете се изразява в свръх занимания във фитнес залата и взимане на анаболни препарати, а при жените в свръх гладуване и проблемите от него анорексия и булимия, както и пластични операции още от млада възраст. Погледнато от тази гледна точка, спортът, както и всичко прекалено, може да бъде проблем.

- Може ли българинът да се промени с оглед собственото си здраве?

- Вероятно това може да се случи, когато ние – лекарите, управленците, журналистите, покажем, че искаме да се променим. Разковничето е инспирираният личен пример, като покажем, че не го мислим на теория, а го покажем на практика.