Мястото на лекарите не е в линейката

Дефицитът на кадри в спешната помощ е заради липсата на сигурност, колегите постоянно са изложени на рискове, викат ги за всичко, в чужбина за това има санкции, казва д-р Диана Димитрова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- На 27 май е Международният ден на спешната медицина. Слоганът на Европейската асоциация по спешна медицина е „Безопасност на екипите и пациентите". По тази причина и нашата конференция е на тази тема. „Пирогов" най-голямата спешна болница. Затова и ние ще бъдем домакини на форума. Организира се Българското дружество по спешна медицина, Българската асоциация на лекарите, работещи в спешната помощ и Асоциацията на работещите спешна медицина.

- След всеки инцидент с Ваши колеги чуваме познатите обещания за затягане на контрола и мерки при пътувания до рискови пациенти. Какво от всички обещания и намерения не бе направено? Какво трябва да се направи в спешен порядък?

- Според мен, вече са направени много неща в полза на работещите спешна медицина. Вече в зависимост от случая, при проява на агресия нападателят получава наказание по Наказателния кодекс. Това не е малко. Отдавна имаме паник бутони в линейките и в спешните отделения. Генералният въпрос е промяна в съзнанието на хората. Каквито и превантивни мерки да бъдат въведени, дои да работят патрули с екипите, ние не можем да променим отношението на човека. Законодателство имаме, въпросът е контрола и задвижване на механизма максимално бързо по отношение на агресивните хора. След като се случи инцидент обвинението и налагането на наказанието не трябва да се бавят, а да стават максимално бързо, в кратък срок, за да има някакъв респект. Това трябва да се случва така, както става бързата процедура по отношение на футболното хулиганство.

- Имате ли информация, колко са нападнатите спешни медици и немедицински персонал в последните години?

- Нямам информация. Обикновено обаче делата продължават с години. Много често, когато нападнатият е с лека телесна повреда не завежда дело. Причината е, че колегите не искат да си губят времето. Те знаят, че системата е тромава и не им е занимава. Следва да има промяна и от двете страни. Първо в отношението на колегите към пациентите, защото не смятам, че само едната страна е виновна за агресията. После и това на пациентите, защото в повечето случаи те имат вина, тъй като не са запознати с реда. Те обикновено не търсят личните си лекари за проблеми, които не се отнасят до спешността. Повечето конфликтни ситуации са на тази основа. Хората се оплакват, че линейката се бави, помощта, която трябва да им бъде оказана също, но не търсят своите джипита за неща, свързани с плановостта. Прескачат го и отиват направо в спешното отделение, като смятат, че там трябва да получат помощта, която очакват. Освен това, агресията може и да е вербална, не винаги е физическа. Заплахите също влияят неблагоприятно на екипите. за да се прекратят тези неща, както вече казах, наказанията трябва да се налагат по-бързо.

- Дефицитът на кадри в спешната помощ не е тайна. Как хората могат да бъдат задържани в ЦСМП и спешните отделения?

- Дефицитът е, защото няма сигурност. Колегите постоянно са изложени на рискове. Търсят ни за всичко, а не само за спешните случаи. В чужбина има санкции за тези, които викат линейка неправомерно, тоест случаят им не е спешен. Ако такава се въведе и у нас, нещата някак ще се подобрят. Има и немалко фалшиви повиквания, за да се ползва линейката като транспорт. За тях също трябва да има санкции. Тези въпроси са само едната страна на проблема за задържане на кадрите в България. На младите лекари в спешната помощ трябва да се осигури първо възможност за развитие и кариера. Те трябва да знаят какво могат да очакват в близките пет години – вземане на специалност, непрекъснати обучения, повишаване на квалификацията, но и на заплащането, нова и модерна апаратура, както и добри условия на работа. Надявам се след приключване на големия проект за ремонтите в спешните отделения и центрове поне условията ще бъдат по-добри.

- От изброените проблеми излиза, че заплащането не е основна причина. Така ли е?

- Не само, че вече не е основна причина, но е и най-малкият мотив.

- Бяха постигнати някои облекчения за специализантите, но достатъчни ли са те, какво още следва да се направи?

- Явно не са достатъчни, след като най-малко млади лекари искат да вземат тази специалност. Заплатите бяха увеличени, но според мен, размерът им не е достатъчен. Следва те да бъдат съизмерими с тези на колегите, които работят в болниците по клинични пътеки. Хората заслужават, защото напълно различно е да работиш в болница и съвсем различно да си сам на терен. Затова и при нас има непрекъсната възможност човек да специализира спешна медицина. Дойде ли човек, веднага ще бъде зачислен за специалност. В цял свят никой не си позволява да качва в линейките лекари, в тях пътуват парамедици. Вече има обучени хора. Време е да им се даде възможност да работят.

- Заплащането все още не е високо. Какво и как трябва да се промени?

- Най-напред трябва да имаме стабилно правителство, което да даде план за развитието на спешната помощ за четири години напред, колкото е неговият мандат, той да с следва. Както сме сега, със служебни правителства от две години насам, това не би могло да се случи. Причината е, че при управленска нестабилност, никой не би се наел да даде визия за две, четири, шест и т.н. години напред. Здравеопазването ни е на сегашното ниво, защото след 2000 година няма един здравен министър, който да е изкарал пълен, четиригодишен мандат. Министерството на здравеопазването определя политиката в сектора. За да я определиш, трябва да имаш по-дълъг хоризонт. Това не е система, която може да се промени от днес за утре. Резултатът виждаме всеки ден.

- Неотдавна Ваш колега заяви, че Стандартът за спешна медицина се чете само, когато има жалба. Не мислите ли, че трябва да се правят периодично анализи, за да е ясно какво следва да се промени и как?

- Такива анализи са заложени в самия Стандартът за спешна медицина и те трябва да бъда правени всяка година. На базата на получените данни следва да се казва и какво трябва да се промени и как точно да става това.

- Правят ли се при тази честа смяна на министрите?

- Явно не се правят. Ето, че и тук тази честа смяна пречи. В политиката по отношение на здравеопазването трябва да има абсолютна приемственост и продължаване. Преди това обаче трябва да е приета политика, за да има какво да бъде наследено, запазено и продължено.

- Вече започна обучението на медици за ХЕМС. Според Вас не е ли редно да бъдат обхванати повече лекари, системата да започне да колаборира с пожарната и други структури по подобие на тази в Румъния?

- Българската система е коренно различна от румънската. Тя се изгражда на друг принцип. Мисля, че не трябва да се копира системата над руга държава 1:1. Трябва да се направи разлика между спешна помощ по въздуха и помощ при природни бедствия, катастрофи и аварии. ХЕМС системата е за истински спешни пациенти и междуболничен въздушен транспорт между лечебни заведения или от мястото да произшествието пострадал да бъде придвижен до мястото, където може да му бъде оказано най-високо медицинско обслужване. Вече започна обучението на лекари за хеликоптерите. Желаещите бяха много повече, но останаха много по-малко предвид заложените високи критерии.

- Вече години наред се обучават парамедици в България, но все още те не се използват за тази професия. Какво пречи, могат ли и как биха разтоварили лекарите?

- Памедиците не могат да разтоварят лекарите. Тези, които учат по системата на МОН не са с медицинско образование. Действително, в чужбина в линейките пътуват точно парамедици, а не лекари, но там обучението им е на много високо ниво. Те се явяват непрекъснато на изпити. Работят по протоколи и извън тях не правят нищо.

- Искате да кажете, че тези неща у нас липсват?

- У нас парамедиците по програмата на МОН се обучават в четири степени по три месеца. Съгласни ли сте, че един човек, преминал такова обучение може да замести лекаря, който е учил шест години, а после още пет за специалност. В чужбина има различни програми за парамедиците. Там обаче парамедиците не отиват на адрес да измеря кръвно, а там, където има катастрофи, инциденти, на истински спешни места. Те знаят какво трябва да правят, като целта е пострадалите да бъдат закарани до най-близките лечебни заведения, където да ги поемат медицински екипи. В България две трети са за наистина спешни пациенти. В чужбина никой не си позволява да извика линейка, ако наистина състоянието му не е спешно.

- Имате ли опасения, че обществото няма да приеме идеята в линейката да пътува парамедик, а не лекар, както е сега?

- И сега на някои места в линейките пътуват парамедици, но са малко. Те подпомагат медицинския екип. Ако обаче са само те без лекари, обществото няма да приеме добре тази промяна. Българинът е чувствителен на темата лекари. Той е свикнал години наред лекар да ходи при него или най-малкото фелдшер.