Когато се наливаха основите

Проф. Станка Маркова е първият председател на БАПЗГ, която преди дни навърши 20 години от основаването си

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Проф. Станка Маркова е родена в една от махалите край Трявна. Родителите й обаче, които тя определя като обикновени, но достойни хора, се преселили в планинското градче още през 1944 година. Затова и тя се определя като тревненка. Тя не само, че не е потомка на лекари, но и не спомня да има медик сред близките й роднини. Да поеме по пътя на медицината роля изиграва медицинската сестра Тарапанова в Трявна. „Минаеваше всеки ден покрай нас. Стройна в бяла престилка и касинка на главата. Истинска красавица. Като дете бях като омагьосана от нея и още тогава реших да стана медицинска сестра", разказва проф. Станка Маркова. За професията отишла за учи в Шумен, където за нея приемали от 9-ти клас. По онова време сестринската професия се придобивала като средно специално образование. След завършване работила три години. Много искала да запише медицина, но родителите й нямали възможност да я финансират. Затова, докато работела, спестявала. Така успяла да събере някой и друг лев, да кандидатства в тогавашната Медицинска академия в София, да я приемат и да завърши с пълен отличен.

Като в разказ на Кронин

В онези времена обаче младите специалисти задължително трябвало да работят три години, където ги изпратят. Изключение да избират правели само за отличниците. Те може да избират, че дори и да останат в София. „Местата в столицата обаче вече бяха определени за децата на партийни величия и връзкари. Затова предпочетох да се върна в родния си край. Станах участъкова лекарка в село Плачковци, към което имаше и 32 махали. Това ми беше районът. Завеждах и селската здравна служба, имаше и родител дом.", разказва за първите си стъпки по пътя на медицината проф. Станка Маркова. Купила си мотор „Балкан", за да обикаля района си. Кметът на общината пък й дал едно бракувано куче немска овчарка, което вече не ставало да охрана, да я придружава и да я пази. „Нощем ме викаха в овчарските колиби и кравалници в планината – или ще е болен чобанин, или жена му ще ражда. Така, аз на моторетката с поддтичващата Джуда зад нея ходихме на визитации, разказва с усмивка спомените си тя. Такива истории съм видяла, като лекар в селската ми практика, че ако река да пиша, Арчибалд Кронин ще бледнее", продължава тя вече със смях. Първото, което я шокирано в битността и на селска докторка била сексуалността на местните хора. Оттам дошло и увлечението й по-късно да изкара и специализирани курсове по сексология. „За тези неща те въобще не се смятаха за стари. Правеха любов и то редовно, затова изглежда са и дълголетници, смее е проф. Маркова. Идва при мен една пациентка на 70 години, разговаряме се. Казва ми, че всяка нощ се имат с мъжа си, откак се били взели. Само когато той бил войник и когато се перяла, тоест била в цикъл, не се били имали. Оплаква ми се, че вече не й се иска толкова често, но не смее да му отказва, че ще вземе да задява младите булки. Не беше изолиран случай. Така живееха хората някога на село", допълва професорката. И сочи добрият секс за пример за добър и здравословен начин на живот. Затова, по думите й, той не трябва да се занемарява. Животът й като лекар на село е изпъстрен с какви ли не преживелици, част от които е и четириногата й приятелка Джуда. По лая й хората разбирали дали при докторката е влязъл пациент мъж. По жените тя въобще не лаела.

Стъпалата в кариерата

Много искала да запише аспирантура и то не къде да е, а така смятаното за престижно място за учене в онези години, Съветският съюз. Започнала да се готви още от втората година на разпределението си. „Явявах се, но все ме прецакваха деца с бащи в ЦК на БКП, на активни борци или на лекари", спомня си проф. Станка Маркова. На третата година се върнала в София и започнала работа в болницата по ортопедия и травматология в Кокаляне. И това не се случило без перипетии. И това място било определено за свой човек. Пак трябвало да ходи по институции и да пуска възражения, за да възтържествува правдата. Искала да стане ортопед, но се изисквало преди това човек да има специалност хирургия. Решила, че това е много дълъг път. Пробвах пак аспирантура, пак ме прецакаха. Започнах да пиша жалби до четири – пет места", разказва тя. Един ден я извикали в Министерството на народното здраве (така се наричало тогава) и й казали, че наистина е пренебрегната несправедливо. За компенсация й предложили единствената свободна аспирантура в Катедрата по социална медицина. Допаднало й особено след работата на село и наблюденията на нравите и разбиранията за здравето и живота на хората там. Сексуалният им живот също възбудил интересът й. Затова, години по-късно тя изкарала и няколко курса по сексология, защото тази специалност все още не бива призната в България. Независимо от пречките, поставяни на пътя й от „хора с връзки", както казва самата тя, проф. Маркова успява не само да се хабилитира, но и да извоюва добро име на професионалист и любим преподавател на студентите. През 1985 г. става завеждащ Катедрата по социална медицина в Тракийския университет в Стара Загора. Заема длъжността десет години. През това време проф. Станка Маркова разкрива втория в България Център по семейно планиране и сексуално здраве. Когато през 1994 г. по програма ФАР бе разкрит факултет „Сестринско дело" със степен бакалавър.

Създаването 

Дотогава съществуват две организации на медицинските сестри. Това са Български съюз на полувисшите медицински специалисти (БСПМС), Българска асоциация на ръководителите и преподавателите по здравни грижи (БАРПЗГ). Съществуват Национално сдружение на специалистите по здравни грижи. На 11 май 2003 г. в Плевен в рамките на Втория конгрес по здравни грижи, се постига решение трите организации да се обединят в Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), с председател проф. Станка Маркова. Започва активна работа за изграждане на местните структури. Целта на новата съсловна организация е членовете й, вече обединени, да имат представителство при поставянето и решаването на професионалните проблеми. Като основен в момента за съсловието тя посочва изтичането на кадри. Проблем №1 е все още неадекватното заплащане за този така високо отговорен труд. „Стига се до там, че вече отпуснатите места в университетите са повече, отколкото кандидатките. Вече влизат с доста по-нисък успех, отколкото някога. Нивото спадна рязко, ядосва се проф. Маркова, спомняйки си времето, когато сестринската професия се е смятала за престижна. Категорично трябва да се върне практиката неприетите медицина да могат да запишат за медицинска сестра", смята тя. И недоумява, как така някои шефове на болници си позволяват да лансират идеята за намаляване на годините на обучение за медицински сестри от четири на две и половина, за да се произведат по-скоро кадри. „Професията не е създадена да обслужва лекарите, а пациентите", категорична е тя. Застъпва и искането най-сетне да се реши въпросът с финансирането на сестринските практики, които бяха разрешени, но не и откъде работещите в тях ще получават пари.

Кауза и кредо

Проф. Станка Маркова е чувала какво ли не по свой адрес и то все заради непримиримия си характер. Защото тя е от хората, които умеят да воюват за каузи и отговаря всекиму подобаващо, когато някой си позволи нещо повече. За пример тя сочи протеста на лекарите през 2007 г. , когато те бяха подкрепени на площад „Свети Александър Невски" от медицинските сестри. „Тогава един министър каза: Там една бабичка ги нахъсва. Веднага му изпратих мейл: Колега имаме само шест месеца разлика във възрастта", разказва случката с присъщото си чувство за хумор проф. Маркова.

Въпреки активния си, интересен и изпълнен с перипетии живот и десетилетия труд, тя не спира да работи. Освен, че е почетен председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, тя е главен редактор на списание „Здравни грижи". Независимо от натоварените делници тя е започва деня си без да изпълни комплекс от йога упражнения, в които е включила и такива от тибетската гимнастика. Съставила си го е сама и вече го практикува от десет години. „Дълголетие се постига, ако човек има чувството, че е полезен някому – на семейството, на близките, на обществото. Имаш ли това усещане, духът ти е млад, ти не си стар. Тогава си поставяш цели и ги осъществяваш. Правиш ли го, възрастта е някаква пренебрежима дреболия", е житейското кредо на проф. Станка Маркова, от което както се вижда няма не би се отказала при никакви обстоятелства. Съжалява донякъде, че дъщеря й не се е ориентирала към медицината, а завършила икономика. Но пък се смята за щастлива баба на трима внуци, на които обаче не може да радва всеки ден, тъй като те и родители им живеят в Англия.