Кардиология

Сърдечна недостатъчност дебне хипертониците

15-06-2017 07:14
Доброто й проследяване удължава живота 2.5 пъти, обяснява кардиологът доц. Йото ЙотовСърдечна недостатъчност дебне хипертониците
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Високите стойности на кръвното налягане не са само цифри върху дисплея на апарата за кръвно, обичат да казват кардиолозите. Главоболието, виенето на свят, гаденето и повръщането, характерни за състоянието, винаги могат да се сбъркат с друг здравословен проблем, защото бързо отшумяват. Но веднъж установена, хипертонията е сигурен белег за сериозни сърдечно-съдови заболявания, сред които и сърдечна недостатъчност. За това алармира доц. Йото Йотов, началник на отделението по неинвазивна кардиология в УМБАЛ „Св. Марина"-Варна

„Сърдечната недостатъчност е крайна фаза на артериалната хипертония, затова е важно да отложим появата й възможно най-дълго във времето. Добрият контрол на високото кръвно ще превантира и нея”, издаде пред Clinica.bg печелившата формула за справяне с проблема доц. Йото Йотов. Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно количество кръв в организма. Симптомите, които издават болестта, са най-често задух (диспнея) и силна отпадналост, дължащи се на липсата на кислород, заради ограничения обем от кръв в организма. В резултат пациентите рядко живеят повече от година след поставянето на диагнозата. За съжаление, сърдечната недостатъчност неминуемо води до смърт, независимо дали скоро след инцидента или с отлагане във времето. Според тъжната статистика,

ВИЗИТКА

Доц. Йото Йотов е началник на отделението по неинвазивна кардиология във варненската "Св. Марина". Специалист е по вътрешни болести, кардиология, обществено здравеопазване и здравен мениджмънт. През 2007 г. придобива научна и образователна степен "Доктор", а през 2009 г. получава титлата "Специалист по хипертония" от Европейското дружество по хипертония. Член е на Европейското дружество по кардиология, Европейското дружество по хипертония, Европейска Асоциация по образна диагностика на сърдечните заболявания, Европейска асоциация по превенция и рехабилитация на сърдечно-съдовите заболявания, Европейската асоциация по сърдечна недостатъчност, както и на Дружеството на кардиолозите в България.


повече от половината болни не успяват да достигнат 5-годишната преживяемост

считана за минимален стандарт за продължителност на живота при тежки състояния.  

„Сравнителен анализ, направен преди десетина години в Шотландия, показа, че сърдечната недостатъчност е второто зловредно заболяване в света след рака на белия дроб. И „превъзхождащо”, т.е. много по-сериозно и по-смъртоностно, от други значими ракови заболявания при хората, като рака на гърдата или рака на дебелото черво”, обяснява доц. Йотов.

България не разполага с точна статистика за броя на болните, но се счита, че от сърдечна недостатъчност у нас страдат над 140 000 души. Смъртните случаи превишават 20 000 годишно, което представлява около 18% от всички, изчисляват експертите. Броят на хората, които губят битката с болестта, прогресивно се увеличава, но не, защото кардиолозите не си вършат работата. Напротив! Иновациите в сектора и грижите на специалистите увеличават годините живот.

Хората все по-рядко умират, например от инфаркт

живеят по-дълго, но това, за съжаление, рано или късно, ги среща с диагнозата „сърдечна недостатъчност”.  

Заболяването е крайна фаза не само на артериалната хипертония, но и на други сериозни сърдечни болести – в това число коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Това означава, че рано или късно, всяко едно от състоянията може да прерастне в сърдечна недостатъчност и окончателно да влоши здравето на пациента. Рискови фактори за развитие на болестта са също диабетът, затлъстяването и тютюнопушенето.

„За съжаление, има един неотменен рисков фактор и това е възрастта – тя не може да бъде избегната”, допълва доц. Йотов. Неслучайно наричат сърдечната недостатъчност „болест на пенсионната възраст”. Тя

покосява хората над 65-70 години

които така или иначе, са натрупали куп други заболявания. Проблемът е, че веднъж попаднали в болница, тези пациенти със сигурност се връщат, като една четвърт правят това до първия месец след изписването. Около 40% се рехоспитализират до 3-я месец, а останалите - в рамките на половин година след първия прием в болница. Всичко това генерира огромни разходи за здравната система, без това по някакъв начин да се отразява благоприятно на смъртността и продължителността на живота на пациентите, споделя доц. Йотов.

Качеството на живот на тези болни може да се подобри, а смъртта - да се отложи, единствено с ранна диагностика и добро проследяване след изписването им от болница, категорични са експертите. За целта е необходимо да се разработят специални програми за амбулаторно наблюдение на хората със сърдечна недостатъчност, каквито у нас все още няма. Единственият пилотен проект за ранно проследяване на хората с тази диагноза се реализира в университетската „Св. Марина” във Варна вече трета година, под ръководството на доц. Йотов.

До този момент сме включили около 250 пациенти

и сме обработили данните на 180 от тях. Резултатите показват, че в сравнение с контролна група, която не е включена в такова наблюдение, смъртността и рехоспитализациите намялават 2.5 пъти. Изводът е, че това е здравно и икономически ефективен начин за наблюдение на тези тежко болни пациенти”, категоричен е доц. Йотов.

Наблюдението включва обстойни прегледи не само при изписването, но също така две седмици по-късно, както и в края на първия, третия и шестия месец, когато се предполага, че приключва рисковият период за живота на пациентите. Всички те се подлагат и на специален 6-минутен тест с ходене, който изследва функционалния им капацитет. Колкото е по-дълго разстоянието, което изминават за това време, толкова по-добре се чувства сърцето им и обратно.

Другият вариант за оценка са специалните въпросници

за качеството на живот, от които става ясно дали пациентите имат задух, проблеми в сърдечната функция, дали се чувстват по-добре или промяната в състоянието им е с отрицателен знак. В зависимост от резултатите, специалистите коригират изписаната терапия или назначават нова, обясни доц. Йотов.

„Смъртността и хоспитализациите са важни повече за лекарите. Конкретният пациент се интересува предимно от симптомите – доколко ще успее да подобри ежедневния си начин на живот. Трябва да се похваля, че 96% от пациентите, участвали в проекта за ранно проследяване, го оцениха с „Много добър” и „Отличен”, което означава, че самите те са изключително доволни”, заяви доц. Йотов.

По думите му, една Национална програма за наблюдение на пациентите със сърдечна недостатъчност след дехоспитализация има бъдеще в България и може да разполага с отделен бюджет от държавата. С помощта на Дружеството на българските кардиолози, специалистите от „Св. Марина” във Варна ще се опитат да институционализират проекта така, че проследяването на болните скоро да се извършва на национално ниво, а не само в една болница в България.


Какво трябва да знаем за рака на белия дроб

Какво трябва да знаем за рака на белия дроб

У нас тази диагноза е на първо място като причина за смърт от всички онкологични заболявания при мъжете и на трето при жените, казва проф. Светлана Христова

Недоносените деца са рискови за инфекции

Недоносените деца са рискови за инфекции

Респираторно-синцитиалният вирус подвежда родителите, че става дума за тривиална настинка, а може да доведе до тежки пневномии, казва доц. Ралица Георгиева
Tрябва да насочим усилията си към профилактиката

Tрябва да насочим усилията си към профилактиката

Пандемията ни показа, че е нужно обществото да има по-голямо доверие на лекарите, тогава ще можам да защитим не само себе си, но и нашите близки и приятели, казва чл.-кор. проф. Цветалина Танкова
Имунитетът срещу КОВИД - 16 месеца

Имунитетът срещу КОВИД - 16 месеца

Рискът от нова инфекция е 5% до три месеца след първото заболяване, като нараства до 50% след 17 месеца

Можем да обърнем заболеваемостта от диабет

Можем да обърнем заболеваемостта от диабет

Скрининг сред рисковите групи ще открие повече хора, на които може да бъде предоставено своевременно лечение, казва проф. Здравко Каменов
Слагат второ изкуствено сърце на 23-годишен

Слагат второ изкуствено сърце на 23-годишен

Операцията се прави за първи път в България и ще се извърши в УМБАЛ „Св. Екатерина", съобщи проф. Генчо Начев

Забравата издава Алцхаймер

Забравата издава Алцхаймер

Музиката, упражненията, диетата и ангажираността на ума помагат в борбата с болестта, казва д-р Костис Прускас от Блокс Здравни и социални грижи

Германски топ лекар оперира у нас

Германски топ лекар оперира у нас

Проф. Ханс Хенкес и доц. Станимир Сираков извършиха първата съвместна интервенция в УМБАЛ "Св. Иван Рилски", известният специалист от чужбина отказа хонорар
Действай бързо! Инсултът не чака!

Действай бързо! Инсултът не чака!

Ако симптомите бъдат открити и лечението започне навреме, процесът на „умиране" на мозъчна тъкан е обратим и болният може да бъде спасен, казва акад. Иван Миланов

Къса се връзката джипи-специалист при хепатитите

Къса се връзката джипи-специалист при хепатитите

Разписване план стъпка по стъпка как да става ранната диагностика, казва проф. Красимир Антонов
1 2 3 4 5 ... 48 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Къде в здравеопазването трябва да има най-големи инвестиции в Бюджет 2022 ?

Януари 2022 Предишен Следващ