И с болниците сме обратно на ЕС

В повечето държави леглата намаляват, у нас те не спират да се увеличават, показват данните на Евростат

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Фактите показват, че и тук България не изменя на имиджа си да е на обратно на Европа. През последните петнайсетина години леглата за активно лечение в болниците намаляват в почти всички членки на ЕС при това без да е задължително и населението им да оредява.

През 2007 – 2008 г.

Тогава в ЕС средната обезпеченост с лекари е 322.4 на 100 000 души, а с всички видове болнични легла – 570 на 100 000, показват данните на НЦОЗА. По това време в България на 100 000 души е имало 361.3 лекари, както и 496.2 болнични легла или малко под средното за съюза. Тогава сред държавите с най-много болнични легла на глава от населението се нареждат Германия - 829.1 на 100 000, Чехия – 810 на 100 000, Австрия – 776 на 100 000, Унгария – 712 на 100 000, и Франция – 716 на 100 000.

Почти 15 години по-късно

През 2020-2021 г. обаче картината се променя значително. Средно за ЕС броят на болничните легла е спаднал и е стигнал 532 на 100 000 души, показват данните на НЦОЗА. Намаляване на леглата се наблюдава и в държавите, които 15 години по-рано са били сред първенците по брой. В Германия например леглата спадат от 829 на 791 на 100 000 души, в Чехия - от 810 на 658 на 100 000, в Австрия – от 776 на 718 на 100 000, в Унгария – от 712 на 690 на 100 000, а във Франция – от 716 на 583 на 100 000 души.

За сметка на това в България броят на леглата в болниците се е покачил забележимо – те вече са 774 на 100 000. Лекарите пък са станали 427.7 на 100 000 души, което също е ръст, но далече не пропорционален на броя легла, които трябва да обслужват. За сметка на това броя на сестрите намаля почти наполовина, което влошава функционирането на болниците.

Според Евростат

Тенденция на намаляване на болничните легла на практика се наблюдава в почти всички държави-членки и според статистиката на Евростат. Между 2009 и 2019 г. броят на болничните легла в ЕС намалява със 7.3%, като най-големи са съкращенията във Финландия – с 44.7%. Държавите, където броят на леглата се покачва са само 4: Португалия – с 1.2 %, Малта - с 3.8 %, България - със 7.9 %, Ирландия - с 10.9 %.

Ако пък говорим не за всички болнични легла, където влизат тези за рехабилитация, долекуване и за активно лечение, а само за последните, то тогава нещата седят още по-зле, защото у нас почти няма от първите два вида. Увеличение на броя им между 2009 и 2019 г. според Евростат има в пет държави. В три от тях - Румъния, Ирландия и Португалия, то е много слабо. В Малта и България обаче е доста високо – съответно с по 40 и 76 легла на 100 000 души. С това България става и първенец в ЕС по брой на леглата в болниците за активно лечение. У нас през 2019 г. те стават близо 650 на 100 000 души, на второ място се нарежда Германия, където те са почти 600 на 100 000 души.

Каква беше причината за ръста

Тя ясно личи от структурата на легловата база по собственост. През 2010 г. според Евростат в България има 43 хил. болнични легла в обществения сектор – тоест в държавни и общински болници, както и 5 822 в частните болници. Десет години по-късно в страната ни има 40 хил. легла в обществените болници, но за сметка на това 13 799 в частните. Тоест заради липсата на възможност за приватизация на болниците в България се създаде не частично заместваща или допълваща структура от частни болници, а дублираща.

Имаме ли нужда от толкова

Отговор на този въпрос съвсем ясно може да даде един показател като използваемостта на леглата у нас. В България през 2021 г. тя е 56% по данни на НЦОЗА. Цифрата обаче е изчислена на база употребата на всички легла – не само за активно лечение, но и за рехабилитация и долекуване, за които има недостиг. Ако погледнем данните на здравната каса, ще видим, че на практика от всички легла, за които фондът има договор с болниците, обикновено заети са по-малко от половината.

Подобряват ли качеството

Един директен показател за качеството на лечение е изходът от него – тоест смъртността и усложненията. Въпреки значителния ръст на легловата база в болниците и откриването на нови лечебни заведения, смъртността у нас не намалява. През 2010 г. тя е била 14.9, а през 2019 – 15.5. Може да припомним и печалните резултати от пандемията, когато страната ни беше сред първенците по излишна смъртност, а и по предотвратима. Така например през 2021 г. смъртността у нас беше над 21. За сравнение тези стойности средно за ЕС са следните: 2010 – 9.9, 2019 – 10.4, 2021 – 11.9.

Според данните на НЦОЗА няма особена динамика или поне не с положителен знак и при усложненията и леталитета в болниците след операции. През 2021 г. е имало 538 665 оперирани, от които 0.4% са завършили с усложнения, а с леталитет - 0.8%. А през 2008 г. - 494 488 операции, от които с усложнения са завършили 0.4%, а с леталитет 0.7%.

Защо леглата все още се роят

Всяка болница, която се появява в страната ни има гарантира договор със здравната каса за повечето и дори за всички легла в нея. А бюджетът на касата за болници тази година вече е над 3.2 млрд. лв. и расте с всяка следваща. Отделно всяко лечебно заведение може да иска почти неограничени доплащане от страна на пациентите. Контрол върху финансирането и особено върху качеството на дейността - отсъства. Вероятно това дава ясен отговор на въпроса защо броят на болниците и леглата в тях се увеличават. Просто финансова изгода.