Здравната ни система е социално ориентирана

Бих останал в България и в момента не се чувствам нито мотивиран, нито принуден да избера нещо по-различно от това, казва д-р Румен Филев

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- В семейството ми всички са лекари, а моето ежедневие като дете често минаваше в болницата. По-скоро оттам дойде искрата да следвам медицина и стана лекар. За мен това беше доста логичен и очакван избор.

- Към коя специалност се насочихте и защо?

- В момента специализирам нефрология. Още в началото, когато бях в първите курсове, в обучението по анатомия изключително много ми хареса сложността и комплексността на бъбречната функция и това, за което се грижи бъбрекът в човешкото тяло. Това е специалност, с която бих се занимавал професионално. Имах чудене известно време, защото по време на следването ми работих в кардиологична структура и тогава имах известни колебания. Но, благодарение на екипа, с който работя в момента изборът стана много по-лесен.

- Удовлетворен ли сте от образованието по медицина?

- То е с много положителни страни, но има от нужда от подобрение в някои аспекти. Именно поради това като асистент към МУ-София се старая в ежедневието си да подобрявам обучението като цяло.

- А от сблъсъка със здравната система?

- Като цяло съм доволен, здравната система е работеща, има много лесен достъп до нея и много хора могат да получат помощ. На фона на цената, която се плаща у нас за здравни осигуровки бих казал, че имаме един много социално насочен модел. И съм доволен от него разбира се. Има какво да подобряваме в цялостния аспект на здравеопазването и това са взаимоотношенията с пациентите, защото комуникацията помежду ни невинаги е на достатъчно добро ниво, което е причина за проблемите, които се пораждат. Но като цяло, ако трябва да направя обобщение, здравната система, макар и натоварваща нас лекарите, е добра, работеща и в услуга

на обществото.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Най-големият плюс е, че всеки човек има лесен достъп до здравната система. Много лесно може да се стигне до специалист, който да го прегледа, да даде своята оценка и това за съжаление води до свръхнатоварване на спешните отделения и на лекарите като цяло. Но, това е най-големият плюс - достъпността.

- А минусите?

- Не мога да се сетя за някакъв много голям минус, освен това, че се стига до свръхнатоварване на медицинския персонал. Също така трябва да се обърнем към образованието, към финансирането, макар че се правят вече подобрения в този аспект. Нужни са и по-добри условия, защото медицинските сестри и персоналът, който подпомага нашата работа са изключително малко. И това е много лимитиращ фактор понякога, защото често пъти се случва изключително малък брой медицински персонал да обслужва голям брой пациенти. Може би минусът е това и трябва да се обърне повече внимание на набирането на човешки ресурс.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- За една система, в която се плаща бих казал скромни здравни осигуровки, до която има достъп във всеки един момент от 0 до 24 часа, няма как да не кажем, че тя не е насочена към пациентите. Смятам, че здравната ни система е социално ориентирана и в услуга на хората.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Да, ще остана да работя в България. Чувствам се мотивиран да полагам качествени грижи за пациентите. В УМБАЛ „Св. Анна" имаме изключително разнообразна патология, много пациенти. Има какво да се направи, да се подобри и има как в България да се работи на достатъчно високо ниво. Именно затова трябва да имаме взаиморабота с други структури от чужбина и да обменяме опит. Бих останал в България и в момента не се чувствам нито мотивиран, нито принуден да избера нещо по-различно от това.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Разбира се, стига човек да иска да работи. Като всяко нещо и тук обстоятелствата са фактор, но смятам, че всеки, който иска да се развива, рано или късно ще има реализация. В нашата професия обаче нещата не стават бързо и това отнема повече време. Ние даваме много преди да получим нещо насреща като реализация.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Като сравня с предходните години в момента има значително подобрение, така че клоня към положителен отговор. Разбира се, може и по-добре, но това не зависи само от работното място, а и от здравната система.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Това, което виждам в момента е една взаимна работа с ръководството на болницата, което постоянно се старае да се правят подобрения, така че и тук отговорът ми е положителен.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Агресията най-често е породена от несигурност, страх. Това е заложено още в ранното развитие на човешкия организъм. На много начално неврологично ниво е заложено чувството за агресия и самосъхранение, така че аз по-скоро си го обяснявам със страх от неясното. Понякога и ние нямаме достатъчно време да комуникираме и да обясняваме и тъй като хората по някакъв начин се чувстват несигурни и не знаят какво се случва с тях или с техния близък, може да се стигне до агресия. Аз така си я обяснявам. Важното е човек да запази самообладание и да не следва примера на пациента.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Спрямо опитът, който ние имаме като взаиморабота в самата болница, бих казал, че определено има посока и стъпки на подобрение през последните няколко години. Надявам се тенденцията да се запази. Но, това е на ниво болница, в която работя и лични наблюдения.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Може би има нужда от промяна в някои аспекти и това е най-вече информираността на хората. Може би трябва да има повече информационни кампании насочени към обществото. Самите хора трябва да знаят, че например идвайки в спешно отделение има т.нар. триаж, има различна сложност и спешност на ситуацията. Има много здравни системи по света, в които има участие и на самото общество като доброволци, които имат задачи свързани с обучение и подпомагане на нуждаещите се преди да достигнат до лекарска помощ, което носи големи ползи на самата здравна система.

Иначе, ако питате за нещо конкретно, което да смятам, че трябва да се промени и да е недостатък, честно казано в момента, нямам отговор на въпроса.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Това също е много сложен въпрос. Аз смятам, че етиката на първо място е самоетика, която ние самите трябва да притежаваме. Не съм имал работа и отношения със самите власти по въпроса и не мога да ви кажа дали те реагират адекватно, но етиката е основно у нас – да работим, да се грижим за нашите пациенти, следвайки правилата от векове наред. А, оттам насетне другото се нарежда с малко компромиси от наша страна.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- През последните две-три години в нашата държава имаме голяма нестабилност. Това е една от причините да няма активни промени в нашата система. Но, същевременно през последните години се предприемат и стъпки в посока подобряване на условията в здравните заведения, на възнагражденията на лекарите. Може би не са достатъчно, може би трябва да са повече, но определено смятам, че има положителни промени от страна на държавата.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Решенията, които в момента се взимат за бъдещето на здравеопазването са от отговорните лица в МЗ и т.н. консултанти, които са излъчени от различните медицински специалности и здравни заведения. Но, смятам, че бъдещето лежи основно на нас младите лекари. Предстоят ни много решения, които трябва да направим, за да достигнем до ниво, в което имаме глас и мнение по този въпрос. Смятам, че трябва да останем верни на себе си, на основните принципи за спомагане за доброто на пациента и същевременно да се опитаме да направим средата комфортна, както за нас като лекари и медицинския персонал, тоест да нямаме притеснения от всякакво естество, за да можем да си свършим работата, така и за пациентите, за да могат да изпитват доверие и спокойствие в средата, в която се лекуват.