Нужни са законодателни промени за продължаващото обучение

По-малко млади лекари напускат България - преди две години над 70% от студентите ни казваха, че ще емигрират, сега този процент е 50, казва проф. Йото Йотов

- Проф. Йотов, какво е качеството на обучение в МУ-Варна?

- Качеството на обучение във всяко едно висше училище е изключително важно за авторитета му и за завършващите образованието си в него. Така че всяко едно висше училище се стреми непрекъснато да повишава качеството на обучение като прилага наред с утвърдените методи на обучение и нови. В МУ-Варна има изградена система за оценка на качеството и периодическите одити, които се извършват от Комисията по качество показват значима удовлетвореност от страна на студентите. Това, което би дало обективна оценка за качеството е реализацията на кадрите в практиката. Мисля, че с удовлетовреност можем да кажем, че по-голямата част от завършилите Факултета по медицина във Варна се реализират в сферата на здравеопазването у нас и в чужбина. Разбира се, може да се желае повече за тази обратна връзка и целта на новото ръководство е да направим това, така че да има изградена система за проследяване на реализацията им. Във връзка със самия образователен процес считаме, че в 21 век все повече ще се налага използването на дистанционното и симулационното обуение. Това ще доближи нашето обучение до това в ЕС. Има такива техники, които са възприети от доста университети в света, МУ-Варна също закупи система за симулационно обучение "Вody interact", която съдържа близо 300 клинични случая, които ще помогнат на клиничното обучение. Търсим и други международно признати платформи за обучение и самообучение. Наред с присъствените форми на обучение на нашите студенти в клиниките и лабораториите, това ще увеличи още качеството на образование. В предклиничните специалности вече имаме въведени технологии като 3Д-микроскоп, симулационна техника в Катедрата по физиология, което доближава обучението до европейските стандарти.

- Доближаването до европейските практики само чрез тези електронни платформи за дистанционно обучение ли ще става?

- Не само, ние се стремим да унифицираме нашите европейски програми като се ползваме от опита на европейските университети. Това означава да се включат определени предмети. Имаме много добри контакти с Лисабонския университет и разглеждаме подробно програмата им, за да внесем известни корекции в нашата, но без да нарушаваме единните държавни стандарти.

- Какви са разликите?

- Те са в определени предмети, все повече се налага едно хоризонтално и вертикално взаимодействие между отделните катедри. Тоест, при една дисциплина каквато е Хирургията, се инкорпорират теми, свързани с Анатомия, Физиология, Патоанатомия в самото обучение на отделните дисциплини. Това инкорпориране дава възможност да се припомнят някои неща, да се показват взаимодействията, но тези промени ще се въведат без да се нарушават единните държавни стандарти на обучение.

- Непрекъснатото говорим за навлизането на електронните форми на работа и комуникация, как обаче се отразява това на практическото обучение?

- Разбира се, ние сме наясно, че те не могат напълно да заместят практическото обучение. Това го видяхме с пандемията, когато то беше сведено до онлайн и се отрази на някои от практическите умения на студентите. Така че не можем да говорим само за дистанционно и електронно обучение, най-подходящата форма за мен е хибридната, в която ще има и присъствено обучение. Тук симулационните техники са изключително важни, защото те създават така наречения виртуален пациент, върху който може да се направи съответното обучение. Но ще се търси смесена форма, която да запази присъственото обучение и ще се инкорпорират онлайн начини за преподаване.

- Ще се наваксат ли сега пропуските от оналйн обучението по време на пандемията?

- Дотам, докъдето може, защото за съжаление две години някои от студентите не са прекарвали клиничното си обучение в реална среда. Опитвали сме се дори по време на КОВИД максимално да компенсираме това, но медицината се учи реално. Телемедицината ще помогне, но тя няма как да замени на 100% практиката.

- Какво се случва с медицинската наука, по какви проекти работите?

- МУ-Варна през последния мандат показа значим ръст на изследователската дейност, което доведе и до значимо реализиране на публикационната активност, която е огледалото на тази научна дейност и я прави видима. Тази активността през последните 4 години се е повишила със 139% и то в реферирани международни списания. Все повече се работи по различни проекти. Имаме изградена система за стимулиране на научната дейност, имаме фонд "Наука", където се кандидатства и различни проекти се субсидират от МУ-Варна, имаме и проекти по фонд "Научни изследвания" на МОН. В момента текат и няколко международни проекта, като "Трансстем" за трансплантационна медицина и анализ на използването на стволови клетки, по него ние сме водещият университет, включени са италиански, немски университети, а председател е италинаски преподавател. Участваме в проект за анализ на захарен диабет и артериална хипертония при подрастващи. Бъдещето е в участието и в различни мрежи, в това отношение колегите по Педиатрия участва в няколко - по редки болести, ендокринология, част сме от световния регистър по мозъчни инсулти. Това е начинът, по който ще се доближаваме до стандартите не вропейската и световната наука.

- Какво тласна развитието на науката при вас и какво още ви е нужно, за да постигнете по-високото ниво на западните държави?

- Участието в международни проекти даде възможност за повишаване на публикационната активност. От друга страна МУ-Варна акредитира преподавателските си кадри по научни критерии, което включва публикации в международни списания и цитирания. Не случайно в една рейтингова листа на университетите в света ние сме посочени като номер едно сред всички медицински ВУЗ-ове в България. Ние сме малка държава с ограничени възможности, за да се опитваме сами да борим голямата наука, затова участието в такива международни проекти ни дава възможност да използваме материалната база иразвитието на медицинската наука в световен мащаб. Разбира се, развитието на материалната база и финансово подпомагане са нужни, защото наука се прави с много средства. Надявам се в България да се отделят повече средства за наука. Стимулирането на младите хора да правят наука, също е много важно. През последните години нашите докторанти и постдокторанти бяха стимулирани с над 850 хил. лв., за да правят наука.

- Имате ли млади кадри, които искат да се занимават с наука?

- Да, в момента във факултета по медицина имаме над 100 докторанти, а общият ни състав е 400 души, тоест ¼ са млади хора.

- Какво показват данните досега - колко хора от факултета остават в България, колко заминават?

- Това искаме с точност да установим, но мога да кажа, че данните на БЛС показва, че броят на напускащите лекари намалява. Това подсказва две неща - че те самите не искат да работят в Европа или че в България им се предоставят достатъчно добри условия, за да останат. Ние го виждаме и по нашите студенти - преди две години над 70% казваха, че ще емигрират, сега този процент е 50 и това е една позитивна тенденция.

- Има ли нужда от продължаващо обучение и сред работещите лекари в страната, и университетите имат ли готовност да го извършват?

- Не само, че е необходимо, то е задължително. То е доживот, докато упражняват професията, трябва да се учите, иначе вашите пациенти ще страдат. Още повече сега, когато промяната в медицинската практика е изключително голяма. Преди говорихме, че на 10-15 години учебниците са остарели, сега това става само за две-три години, а в някои случаи и ежегодно, тъй като науката се развива с много голяма скорост. Няма как с познанията отпреди 30 години да сте в крак със съвременното развитие на медицината.

- Защо у нас не се случва?

- Не, случва се, но не по наична, по който трябва. Следдипломното обучение е в рамките на медицинските университети, ние имаме различни курсове и други форми, които да дадат възможност на колегите да се развиват. Проблемът е, че това е задължително на хартия, а на практика не е. За да се случи това, е нужно да има стимул или санкция, а сега такива няма. Ако искате да практикувате дадена специалност, в повечето европейски страни има изпит, нещо, което тук не се случва. И когато няма санкция, не всеки решава да се усъвършенства. Нужни са законови промени, които да карат завършилите лекари да се усъвършенстват чрез различни задължителни изпити.

- Европейските дружество на кардиолозите предвижда подобно условие, за да практикуват колегите ви в някои държави, това ли е пътят да стане и у нас - ако ни задължи ЕС?

- Това е така наречената европейска диплома, която трябва да се препотвърди на определено време чрез дейност и тест, посещения на конгреси. Това трябва да бъде въведено и в България, но европейското законодателство в медицината е пожелателно за разлика от други сфери като финансовата. Ако нямаме желание, няма кой да ни накара да въведем тези европейски практики. Ние стимулираме колегите да вземат европейски дипломи, но това не е задължително, при нас кредитна система за следдипломно обучение не съществува, нужни са законови промени и участието на БЛС, защото висшите училища правят обучението, но организирането на системата е в правомощията на колегите.

- Какво показа опитът досега - добро ли е взаимодействието между болница и университет?

- МУ-Варна и УМБАЛ "Св. Марина" са единствената структура, която е обединена, като университетът е собственик на акциите на болницата. Това се случва за втори път, за първи път се случи през 2018 г. Тогава министърът предаде акциите за управление за пет години и се оказа, че моделът е печеливш по две причини. Първата е, че материалната база на болницата беше подобрена и разширена, защото се използваха възможностите по програми на МОН и други, които университетът може да ползва. Така се закупиха значителни количества апаратура, което нямаше да е възможно, ако се разчиташе само на болницата. МУ-Варна продължава да се грижи за болницата, така че тя да е добре оборудвана, благодарение на тази добра симбиоза за втори път министърът ни даде акциите за следващите пет години, считано от тази. Споделяли сме този опит и с колеги в София, факт е, че болницата има много добри финансови показатели, добре оборудвана е и няма дългове.