Даряваме здраве, но искаме уважение

За 20 години спечелихме достъпни високотехнологични медицински услуги, но заради прекомерното натоварване загубихме част от милосърдието си, казва Милка Василева

- Г-жо Василева, БАПЗГ навършва 20 години от създаването си - каква е равносметката?

- БАПЗГ стартира своя път на 11 май.2003 г., от Плевен, където съществуващите към този момент организации на полувисшите медицински специалисти се обединиха с ясното съзнание, че когато сме заедно сме силни и само заедно ще успеем да утвърдим съсловието и да сме адекватни на започналите реформи в здравеопазването. Равносметката е положителна, много труд, много емоции и постигнати резултати, които вече се усещат, малки но устойчиви стъпки към подобряване на социалния и професионалния статус на нашето съсловие.

- Какво се промени за това време във вашето съсловие?

- Промените, които настъпиха през тези 20 години са неблагоприятни за нашето съсловие. Те са породени от необмислените политически решения за бързи реформи, по време на които специалистите по здравни грижи бяха подложени на съкращения, ниско заплащане на труда, неуважение и липса на всякаква възможност за кариерно израстване. Извънболничната помощ остана без тези специалисти – беше преустановена дейността на добре познатите женски и детски консултации, патронажните сестри и акушерки вече не бяха необходими, както и участъковите медицински сестри, които посещаваха възрастните пациент в дома им и оказваха нужните грижи по назначение на лекаря. Фелдшерите загубиха правото си да завеждат селски и работнически здравен пункт, както и долекарски кабинет в бившите поликлиники. Всичко това доведе до трайна тенденция медицинските специалисти от направление „Здравни грижи" да мигрират към добре уредени здравни системи в богатите западни страни, където техния професионализъм беше и е оценен високо от западните работодатели. Голяма част от колегите напуснаха професиите си и потърсиха по-добра реализация в други браншове, където отговорността не е толкова голяма, а заплащането на труда е много по-добро. И въпреки всичко, тези колеги не забравиха професиите си, запазиха милосърдието си и дори се включиха в екипите по време на пандемията.

- А в здравната система?

- В същото време непрекъснато се правеха опити да се стабилизира здравната система, но за съжаление не достатъчно успешно. Бяха построени нови частни болници, материалната база на всички лечебни заведения беше обновена, бяха разкрити високотехнологични лечебни структури, беше подновена медицинската апаратура. Но средствата за заплати не бяха достатъчни, условията на труд не бяха добри и се стигна до критичен недостиг на специалисти по здравни грижи, за което БАПЗГ алармира от 2005 г.

- Какво загубихме и какво спечелехме за тези години като общество и съответно като участници или потребители на здравната система?

- Като общество загубихме добре подредена здравна система, която наистина трябваше да се реформира съобразно новите социално-икономически условия, но с ясна визия за поне 30 години напред, с политическо съгласие за най-важните промени, с ясна стратегия как трябва да се случат промените, така че консервативната система на здравеопазването да ги понесе без сериозни сътресения, както за хората, така и за медицинските специалисти. В същото време на сериозен дефицит на ценности, обществото стана предизвикателно изискващо към медиците, без да оказва нужното уважение и подкрепа на своите лечители. Спечелихме достъпни високотехнологични медицински услуги, за които преди дори не можехме да мечтаем. Загубихме част от милосърдието, което е основна философия на здравните грижи, поради прекомерното натоварване от работа поне на 2 работни места, за да оцеляваме и за да съществува здравната ни система.

- Постоянно говорим за наличието на кадрови дефицит - но има ли реално противодействие на този проблем?

- Кадровият дефицит на специалисти по здравни грижи е световен проблем. Международните ни партньори подготвиха редица декларации, последната е Букурещката декларация от 23 март 2023 г., в която се настоява правителствата да инвестират в здравните грижи, в обучението и задържането особено на медицински сестри и акушерки в собствените си страни, да се преустанови неетичното наемане на медицински специалисти от източноевропейските страни, да се осигури благоденствие на персонала, за да е сигурно, че има кой да се грижи за пациентите съобразно медицинските стандарти и стандартите по здравни грижи.

- Липсата на реформа в системата, която да съответства на вашите искания какво означава - че никой не разбира проблема или че не иска да го реши? Защо се получава така?

- Нашите искания през последните 20 години са ясни и те бяха многократно представени пред обществото, медиите и управляващите под формата на протести, заедно със синдикалните централи или самостоятелно, отворени писма, декларации. Получихме подкрепа от Европейската федерация на сестрите чрез писма до институциите и личното присъствие на Генералния секретар на Европейската федерация на сестрите на един от големите ни протестни митинги. Политиците и управляващите винаги са били уведомени за проблемите, породени от бързото нарастване на броя на болниците и драматичното намаляване на броя на специалистите по здравни грижи. Ние настояваме за политическо съгласие за спешно спасяване на нашето съсловие, за да се спаси и здравната ни система. За съжаление, честите смени на министрите на здравеопазването и неясната политическа ситуация не решават проблема с кадрите, а се осъществяват само малки стъпки, за да не се стига до големи протести. Убедени сме, че всеки нов министър иска да направи най-доброто, така че колегите да останат в България. Имаме добра комуникация, но практическите решения за подобряване на положението изискват сега и веднага да се предприемат крути мерки, за да се промени в обществото разбирането за нашите професии, да има мотивация у младите хора да учат и овладяват нашите професии, които са благородни, но трудни и отговорни.

- Статистиката показва, че се топят не само отделни гилдии, но че изчезваме и като нация - защо? Къде бъркаме?

- Вече казах, че и сега продължава тенденцията за миграция. Това е много болезнена тема, младите колеги навън са загубени за България, те раждат децата си в чужбина, или заминават заедно със семействата си. Извън България се трудят повече от 15000 специалисти по здравни грижи.Новите социално-икономически условия способстват за това, особено млади, добре образовани специалисти да напускат страната. Нашата професионална квалификация се признава автоматично навън съгласно Директива 55/2013 ЕС и това улеснява желаещите да търсят по-добър статус извън България.

Застаряваща Европа има нужда от всички желаещи да се реализират там и създава условия за това. За да останат не само медицински специалисти, а и повече българи в България, трябва всички заедно да направим родината си привлекателно и сигурно място за живот. Нужна е спокойна и предвидима политическа ситуация, отговорни, разбираеми и добре разяснени управленски решения, подкрепа за иновативното мислене на младите хора, възстановяване на моралните ценности, които създават смисъл на живота.

- Реално погледнато - как изглежда бъдещето за една медицинска сестра в България? И на един пациент?

- Ще се опитам да внеса оптимистична нотка. Мотото на БАПЗГ е „20 години заедно успяваме". Вероятно някой ще каже: какво толкова успяхме. Успяхме да постигнем пълния набор от необходимата нормативна уредба за всяка професия от направление „Здравни грижи", Кодекс за професионална етика, Правила за добра медицинска практика, Наредба за компетенциите, регулирани в ЗЛЗ са частните практики по здравни грижи, работят избрани от съсловието национални професионални консултативни съвети, имаме стройна система за продължаващо обучение, която се ползва с голям успех сред колегите, издаваме научно списание „Здравни грижи", успяхме да убедим Медицинските университети, че специалисти по здравни грижи, с нужната академична позиция трябва да преподават на студентите и това е така в цялата страна. Имайки на въоръжение всичко това, медицинската сестра има шанс за по-добро бъдеще, но разбира се и работодателите трябва да са информирани и да изискват спазването на нормативните документи. А не само медицинската сестра, всички специалисти по здравни грижи, за да останат у нас, трябва да получат достойно заплащане, за което работим усилено, трябва да почувстват уважението на медицинския екип и на пациентите. Надявам се, че следвайки този път, ще успеем да върнем у нашите колеги вярата, че нещо добро може да се случи и у нас, че имат възможност за пълна професионална реализация и тогава милосърдието ще е водещо.

Много ми се иска да видя нашия съгражданин здравно ограмотен от специалисти, с по-висока здравна култура и с вяра, че има кой да се погрижи за него при нужда. Процесът е двустранен: ние връщаме усмивки и даряваме здраве, но очакваме уважение.

- От кого или какво зависи това да се случи?

- Това зависи от всички нас. Трябва да сме взискателни, но и трябва да се раздаваме. Като общество трябва да сме солидарни, като съсловие трябва да сме единни и сплотени и добрите резултати няма да закъснеят.