Магията като медицина

В Индия лекували хепатита с козина на бик, придворните доктори във Франция топяли тумори с корен от върбинка

Древното и нестандартно изкуство на магията се е практикувало в почти всяка една специалност на медицината. Съвсем в унисон със съвременността, акушерството е било сред най-популярните. Ако някоя жена раждала трудно, даяките от остров Борнео например викали магьосник, който се преструвал, че е родилката и носел, прикрепен към корема си, голям камък, който представлявал детето в утробата. Той местел въображаемото бебе по тялото си и наподобявал точно движението на жената, докато истинското се появи на бял свят. По този начин даяките вярвали, че 

облекчава страданията на родилката

В някои страни, включително и в България, магията е имала в това отношение дори социално значение. У нас, сред босненските турци например, се вярвало, че, ако жена вземе момчето, което иска да осинови, и го избутва или изтегли през дрехите си, то вече е нейно дете и наследява цялото имущество на осиновителите си.

Магията обаче още по-често била използвана при лечението. При жълтеница например древните индуси изпълнявали сложна церемония, която трябвало да пропъди жълтия цвят там, където му е мястото — върху жълти същества и предмети, каквото например е слънцето, и да даде на пациента здравословен червен цвят от жив и жизнен източник, в случая — червен бик. За тази цел жрецът произнасял дълго заклинание, успоредно с това той давал на болния да отпие вода, смесена с козина от червен бик, за да стане пациентът розов като здрав човек. Освен това поливал гърба на животното и пак карал болния да пие вода, слагал го да седне на кожа от червен бик и му връзвал парче от нея. Накрая, за да отстрани напълно жълтия цвят, жрецът

намазвал болния от главата до петите с жълта каша от куркума

слагал го на легло, завързвал с жълт канап за крака на леглото три жълти птици — папагал, дрозд и жълта стърчиопашка, после поливал върху него вода и измивал жълтата каша, а с нея, „без съмнение", и жълтеницата, която полепвала по птиците. В Древна Гърция лекували хепатита изцяло с птици. За да оздравее, болният трябвало само да втренчи поглед в турлик, без да отмести очи. Считало се, че тя извлича и приема върху себе си болестта, която се излъчва като поток през погледа — или поне така смятал Плутарх.

Във Франция пък магьсниците „закачали" стомаха на човек, за да спре да повръща. Селяните от областта Перш например викали баяч да върне органа на мястото му, защото смятали, че повръщането се дължи на откачането му. Лечителят започвал най-страховито да се гърчи, за да „откачи" собствения си стомах, а след това се залавял да го „закачи" обратно с нова серия гърчове и гримаси, докато пациентът не изпита съответното облекчение.

Марсел от Бордо, придворен лекар на Теодосий I, „лекувал" дори тумори. За целта той вземал корен от върбинка, срязвал го напряко, окачвал единият му край около врата на пациента, а другият — над огнището. Туморът ще изсъхне и изчезне тъй, както върбинката съхне на дима, вярвал той. Марсел имал и рецепта за акне или шарка.

Ако някой страдал от пъпки, било достатъчно да види падаща звезда

и да ги потърка с плат или с каквото има под ръка. Тогава пъпките щели да паднат от тялото на човек, също както звездата пада от небето.

Древните хора не подценявали и профилактикта и в частност — здравословното хранене. Едва ли сред спазваните от диваците табута има по-многобройни и по-важни от забраните да се консумират определени храни, казва Фрейзър. Например на войниците в Мадагаскар им било забранено да ядат месо от таралеж, „защото се смятало, че това животно ще придаде на онези, които ядат от неговото месо, склонността си да се свиват на кълбо". По същите съображения войникът не бивало да яде коляно от вол, за да не стане като вола слаб в коленете и да не може да върви. Освен това боецът трябвало да внимава да не яде убит при бой петел или каквото и да е умряло от пронизване същество, за да последва съдбата му. Жените им пък познавали някакъв млечен камък и когато го пиели, разтворен в медовина, имали кърма в изобилие. Гъркините от Крит и Мелос използвали същия минерал за тази цел и до ден-днешен, а в Албания майките-кърмачки носят подобни, за да осигурят повече мляко за бебетата си. Освен това гърците вярвали, че някакъв камък помага при ухапване от змия и оттам бил наречен „змийски камък" — необходимо било само да го стриеш на прах и да посипеш раната и той веднага започвал да действува. Пак според гърците, 

виненият аметист предпазвал човек да не се напива

Те отишли доста по-далеч в практиката на магията и дори управлявали живота и смъртта. Аристотел вярвал, че живо същество може да умре само при отлив. Филострат също уверявал, че в Кадис умиращите никога не предавали богу дух при прилив. Такива представи все още продължават да съществуват в някои части на Европа. На брега при Кантабрия смятат, че на смъртното си легло болният издъхва в момента, когато приливът се обърне и започне да се оттегля. В Португалия, на брега на Уелс и на някои места по бретанския бряг било разпространено вярването, че хората се раждат при прилив и умират при отлив.

Древната медицина лекувала по магичен начин и раните, причинени от оръжие. Плиний например разказва, че ако сте ранили човек и съжалявате за това, е необходимо само да плюете на ръката, нанесла удара, и в същия миг болката на страдащия ще се облекчи. В Меланезия, ако приятелите на ранения се сдобият със стрелата, която го е уцелила и я държат на влажно място или в хладни листа, възпалението скоро ще се успокои. Според английския философ Бейкън пък, ако мажеш с лекарство оръжието, нанесло раната, това ще я накара да заздравее. В Германия също са последователи на тази теза. В Бавария например

мажели ленен парцал с мас и го омотавали около острието

на брадвата, с която се е наранил човек.

Някои части на човешкото тяло се оказват натоварени с почти свръхестесвени сили също от древността. Стволовите клетки са едни от най-обещаващите терапии в бъдещето. В миналото обаче те също са били важни за човека. Племето баганда например вярвало, че всеки се ражда с двойник и той е плацентата, затова гледали на нея като на второ дете. Майката я заравяла в корените на дърво и то ставало свещено, докато плодовете му не узреят, не бъдат обрани и тържествено изядени от семейството. Индианците чероки заравяли пъпната връв на момиче под стъпата за чукане на царевица, та да стане добра пекарка. А на момчето окачвали на дърво в гарата — за да стане ловец. Инките в Перу запазвали пъпната връв много внимателно и я давали на детето да я смуче, когато е болно. В древно Мексико, ако е на момче, я давали на войници, да я заровят на бойното поле, та да придобие влечение към битките. Но пъпната връв на момиче заравяли край домашното огнище, защото вярвали, че ще го вдъхновява с любов към дома и вкус към готвене и лечителство. И в Европа, включително и у нас, много хора все още вярват, че съдбата на човека е повече или по-малко свързана със съдбата на пъпната му връв или плацентата.