Експанзията на турското здравеопазване

Над 1 400 са болниците, страната вече стана лидер в медицинския туризъм

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Времето, когато България се гордееше с това, че е надминала технологично и кадрово южната ни съседка, отдавна отмина. Медицината е поредната сфера, в която тази констатация е факт. А основната причина за това е една – целенасочената политика на турската държава.

Здравеопазването е сектор със стратегическо значение за южната ни съседка. Преобразяването на тази сфера започва с приемането на „Програма за трансформация на здравеопазването" през 2004 г. от здравното министерство и продължава и до днес. Хоризонтът на някои от политиките и очакваните ефекти в тях достига още по-напред в бъдещето - до 2023 г. Според тях, турското правителство си поставя за цел да превърне страната в една от десетте най-развити икономики в сферата на здравеопазването

увеличавайки разходите за иновации до 3% от БВП

и съответно - износът до 500 млрд. долара. Също така, създавайки достъпно, високотехнологично и качествено здравеопазване, разширявайки разходите на глава от населението три пъти - до 2 000 долара на човек през 2023 г.

Благодарение на реформите на турското правителство, секторът се превръща в проспериращ много по-рано - само след десетина години. Последователността и планирането на политиката в сектора определено е сред основните причини за това.

Близо 80 милиона души наброява населението на Турция в момента. До 2050 г. се очаква то да достигне 93.5 милиона. Въпреки че световната тенденция на застаряване ще се усети и в южната ни съседка, структурата на населението й ще продължи да е сред най-младите. Средната възраст през 2023 г. се очаква да е 34 години, а през 2050-а – 42.9 години. Заради увеличението на населението над 65 години, още отсега турското правителство е решило, че трябва да наблегне в производството на повече медицински сестри и училища, където те да се обучават. Също така, че сърдечно-съдовите заболявания, както и онкологичните, са сред основните причини за смъртността в страната, което означава, че тя трябва да подсигури съответното иновативно лечение за тях. Доказателство за това са и модерните центрове, където пациентите не само то Турция, но и от цял свят, намират в южната ни съседка. 

Здравноосигурителният модел в държавата също претърпява промени. Благодарение интегрирането на фрагментирана система от различни фондове в един - SSI,

в момента 99% от населението в страната е осигурено

Реформата се извършва през 2002 г., когато SSK, GEPF и BağKur се обединяват в една структура - Социална осигурителна институция. Вноски за най-бедните и социално слабите в нея внася държавата. Тази структура плаща лечението в държавните болници и част от терапията в частните. Освен това съществуват и частни фондве, които покриват останалото. Основният дял от разходите обаче идва от обществената система - 77%, едва 15% е размерът на доплащането от други източници като частни фондове. Сред топ 5 на тези здравни дружества, които държат 70% от пазара, са YapıKredi Sigorta, Allianz, Acıbadem, Anadolu Sigorta.

Болниците са една от основните сфери на реформи и инвестиции в Турция. За десет години броят на клиниките в страната се увеличава с 4.7% и достига впечатляващата цифра от 1483 с 200 070 легла през 2012 г. Въпреки това, обърнати спрямо броя население, болниците там са близо три пъти по-малко, отколкото у нас. Увеличаването на клиниките се дължи основно на инвестиции в частния сектор – леглата там нарастват с 23.6% за 10 години, а броят болници с 14.8 на сто. В Турция 37% от всички лечебни заведения са частни, а основният им дял е съсредоточен в западната част на страната - в Истанбул – 30, Анкара – 29, Анталия – 26, и Измир – 20. По една частна болница има във всяка провинция, а в 17 региона са с над 10 частни клиники. Разпределението им е пропорционално на гъстотата на населението.

Освен че броят на болниците в Турция отговаря на потребностите на хората, а не е в повече, както е у нас, съотношението в профила им също е доста различно. Ако в България делът на специализираните клиники е около една четвърт от всички, то в Турция

броят на многопрофилните болници е 1 341, тоест близо 90%

Специализираните клиники там са 17 вида, като най-много са за АГ - 43, офталмологични са 26, за гръдни болести – 15, за рехабилитация – 11, за сърдечно-съдови заболявания са 5, а четири са за детски болести.

Създаването на „медицински свободни зони" е сред другите идеи на турското правителство. Първите от тях трябва да бъдат в Анталия, Измир и Бурса. Идеята е в те да станат притегателен център за чужди инвестиции, като в тях се развиват центрове за изследвания, болници и всякакви други здравни услуги. За инвеститорите се предвиждат данъчни облекчения, а 60% от персонала трябва да е от чужденци, тъй като се очаква 85% от пациентите да са от други страни. Така стигаме и до темата за медицинския туризъм, която е сред основните приоритети в сектора. През 2012 г. в Турция е имало 94 млн. долара приходи от здравен туризъм и 270 000 паиенти, най-много са били в Истанбул – 25 000. Прогнозите на правителството са да има 20 млрд. приходи от здравен туризъм през 2023 г. от 2 млн. чуждестранни пациенти. И към момента притока на болни хора от други държави в Турция е от над 100 места. Най-често това са Франция, Азербайджан, Русия, Германия, Холандия. Основните сфери, в които идват да се лекуват пациентите в южната ни съседка, са офталмология, ортопедия и кардиология, онкология, АГ. Също така много често се търсят зъболекарски услуги и пластична хиругия. Турция стана притегателна сила за медицински турзъм, благодарение на две основни преимущества –

по-ниски цени с 45%, отколкото в САЩ

и наличието на повече от 50 болници, сертифицирани с международно признат сертификат за качество - JCI. Сред водещите частни клиники, където се извършва голяма част от медицинския туризъм, са „Аджибадем", „Американ хоспитъл", „Анадолу", „Интернешънъл хоспиъл", „Медикъл парк", Групата на „Флорънс Найтингейл".

Инвестициите в болничния пазар в Турция ще продължават, като правителството си е поставило за цел да увеличи леглата в страната от 26.5% на 10 000 души до 32 през 2023 г. Основните области на развитие за турската медицина пък са трансплантациите, терапиите със стволови клетки, онкологията, репродуктивната медицина, генетичната терапия, дистанционната диагностика и телемедицината.

Сериозни са намеренията на Турция и по отношение на фармацевтичния пазар. През 2015 г. неговият размер е 16.8 млрд. турски лири. Според пргнозите на IMS, турският пазар ще порасне с до 14% между 2015-2019. В страната оперират около 300 компании, а в сектора са заети 30 000 души. Между 2009 и 2015 г. на турския пазар стъпват 43 международни компании.

Експортът възлиза на 939 млн. долара за 2015-а и е насочен за над 170 държави

Планът на правителството в тази сфера е родното производство на лекарства и медицински изделия в Турция да достигне 60% от нуждите.

Публично-частното партньорство е друга ключава тема в развитието на здравния сектор. Правителството планира да похарчи в тази област 100 млрд. турски лири за развитието на здравния туризъм, свободните зони и електронното здравеопазване. Може би цялата тази целенасочена политика, в която държавата не пречи на бизнеса, но и не му дава да расте безконтролно и в посоки, неуместни за населението, обяснява експанзията на турските болници и у нас.