Силата на духа

След 14 операции и близо три години с патерици Вера Асенова стана учител по ски и тренира мъж за параолимпийски игри

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

„Аз съм едно обикновено софийско момиче. Нищо забележително няма в мен, ако не се броят безбройните перипетии, които се изпречват на пътя ми и с които все трябва да се преборвам", казва Вера.

Завършила е Националната природо-математическа гимназия, а след това и химия в Софийския университет. Има магистратура по „Моделиране на големи бази данни в бизнеса и фирмите", също в Софийския университет. В момента прави втора магистратура по спортен мениджмънт. Работи в голяма компания за картови разплащания. Допълнително се занимава и с маркетинг в друга компания.

„Някой биха казали, че се разпилявам с толкова многобройни интереси, че не съм съсредоточена. При мен е точно обратното – колкото повече ангажименти имам, колкото повече нови неща научавам, толкова повече се съсредоточават и съм по-ефективна", казва Вера Асенова и допълва, че е пристрастена към спорта от дете. Докато се случва необратимото. Поне така безнадеждно биха го определили повечето нашенци, ако ги бе сполетяла бедата да претърпят четиринадесет съвсем не леки операции и на ръцете, и на краката в резултат на падания на ски пистата. Десет от тях претърпява в рамките на четири години. Точно това се случва с младата жена. Като добавка, над три и половина години тя се придвижва с патерици. Бедите й започват през 2013 година, когато скъсва минискус, оперират я. Няма и година историята се повтаря. Саморазграждащите се винтове за съединяване на новата връзка в коляното й, за изненада на лекарите не успяват да се разградят. Следва поредната интервенция.

Малко по-късно счупва малката кост на подбедрицата. Едва що възстановена след поредната операция чупи същия крак, но този път бедрената кост. Следва усложнение – Компартмент синдром. Това е състояние, характеризиращо се с повишено налягане в част от тялото, в резултат на кървене или оток след травма. В случая в крака на Вера. Крайникът спира да се захранва с кръв. Налага се да го отворят от двете страни и в рамките на десет дни да й направят пет операции в Австрия. Оттам се прибира с линейка, тъй като лекарите й забраняват да лети със самолет. Следва операция в България, а след това и на костта и пластика. Несгодите от операционна в операционна обаче не я отказват от спорта. Следва живот с патерици в продължение малко на три и половина години. Въпреки съветите на лекарите и притесненията на родителите й, продължава да се занимава, но във фитнес залата. „Тренирала съм от съвсем малка. За мен движението винаги е било от огромно значение. Затова, щом се повъзстанових, излязох с приятели пак на ски пистата. Този път не казах на родителите ми, че отивам, за да не се притесняват. Разбраха, чак след като се прибрах и им заявих, че всичко е минало прекрасно и безопасно", разказва Вера. И допълва, че опитът я е научил на нещо много ценно, а именно всяка травма се лекува най-добре в движение.

Мечтите, които се сбъдват

Вера Асенова е от хората, които успява да зарази другите с оптимизма си. Така се случило с парализирания от кръста надолу Владимир Гюров. Той има участия в състезания. Независимо от състоянието му, младата жена го е запалила не само да кара ски състезателно, но и самата тя го подготвя за параолимпийски игри. „Най-високото отличие на човек е постоянството в преодоляването на най-жестоките препятствия", обича да цитира крилатата мисъл на Бетовен. Нещо повече, неотдавна взела и клас за учител по ски, като се е амбицирала до края на годината да вземе всички възможно най-високи нива. „Не само, че няма да се предам след толкова операции, но напротив, ще работя, ще направя необходимото, за да мога да помагам на други хора, претърпели инциденти, на инвалиди и на хора със специални потребности", зарича се Вера. Независимо, че самата тя все още има известни проблеми при по-продължително тичане, вече се е включвала в благотворителни акции за подпомагане на хора с двигателни затруднения. Участвала е в качването на инвалиди на поклонение до пещерата на свети Иван Рилски над Рилския манастир през миналата есен. Била е в отбора за подпомагане на хора с двигателни проблеми за подпомагане в състезанието „По стъпките на Алеко". За своите 27 години и над две дузини претърпени тежки операции, може да се каже, че Вера Асенова знае не по-зле от рехабилитаторите знае от какво има нужда човек претърпял тежка злополука. И не само знае, но си е поставила за мисия да помага на такива хора. От една година тя дели времето си между работата, ученето, тренировките и прикованият на легло каскадьор Крум Ямпулов. В резултат на падане мъжът е със счупени прешлени на врата, и четирите му крайника са парализирани. От април миналата година досега Ямпулов е в болница. Грижата за него там обаче е трудна. „Санитарите не достигат, а той дори не може да се храни сам. Затова се налага да ходя и дори да го храня. Този процес за хората е съвсем естествен, но той преглъща с мъка. Храненето му лъжичка отнема по час, дори понякога по два. В болницата няма кой да отдели толкова много време само за един пациент", разказва Вера. И тъй като тя е наясно, какво означава да си безпомощен на легло, е поела доброволно инициативата да му помага с храненето, миенето на зъбите, бръсненето и с всичко, каквото е необходимо. Твърди, че не търси целенасочено хора, на които да помага независимо, че си е обещала да го прави, когато някой има нужда. „Излиза обаче така, че ситуациите ме намират. Или ще се обади някой с молба да помогна някъде някому, или аз ще попадна на ситуация, в която някой има нужда от подкрепа", усмихва се Вера. И съвсем по детски допълва, че мечтае да няма страдащи хора на земята.

Животът тук, сега и по-нататък

„В последните години за мен най-важно стана здравето, макар и да не мога да пренебрегвам работата и постоянното надграждане на познания и умения", заявява убедително тя. Не крие, че съкровената й мечта е да създаде здраво и стабилно семейство, изпълнено с разбирателство и дом с много деца. От две години и половина има приятел. Станислав Иванов по професия е пожарникар и също като Вера запален по белия спорт. Самият той също обича да кара ски, да играе футбол, да тича в парка и, разбира се, да не пропуска фитнеса. „Независимо, че е доста активен човек, понякога му е трудно с мен, защото аз съм много по-активна в спорта от него и живея на доста по-високи обороти", смее е младата жена. По преценката й, той с по-уравновесения си характер, дава баланса във връзка. Не крие, че я е пленила и професията му, която тя определя като благородна. „Човек, който е готов да жертва живота и здравето си, за да спаси други хора е герой", заявява тя. В свободното си време, доколкото може да се каже, че има такова, Вера Асенова чете книги. Пристрастена е към разказите на българина, живеещ в САЩ Иво Иванов. В тях са описани съдбите на хора, преживели големи трудности. „Тези истории са колкото тъжни, толкова и зареждащи с амбицията, че човек може да се справи", казва тя. Не е наясно обаче, как един инвалид при всичките трудности на системата у нас, може да преодолее трудния път от болницата до ТЕЛК, службите за социално подпомагане и осигуряването на рехабилитационни грижи у дома. Не крие недоумението си, че в XXI век българското общество все още гледа на инвалидите, като на хора втора категория или в най-добрия случай се прави, че не ги забелязва. Няма обяснение, защо в Европа сме прочути точно с това си отношение към тях. Според Вера тези нагласи са залегнали в психиката и манталитета ни, едва ли не, генетично. „Много се надявам нещата да се променят така, че един човек със заболявания да не бъде лишен от нормално общуване и живот, който водят останалите", заявява момичето. А, докато това се случи, тя се е зарекла да изпълнява обещанието си и да е на разположение в случаи, когато може да помогне, та било то дори само с окуражителна дума.