Цената на доброто

97-годишната Виолета Стоименова е една от трите хиляди болни и самотни хора, които разчитат на грижите на червенокръстците

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Преди две десетилетия домашната грижа бе все още чуждо понятие за българите. Обикновено под това понятие се разбираше жена, наета на частно, на която се плаща, за да гледа болен или възрастен човек. Червенокръстците обаче разчупиха тази представя.

„В началото беше трудно, нямахме опит, но има ли желание, се намират и възможности", спомня си онези години д-р Надежда Тодоровска. Тя е зам.-генерален директор на БЧК и ръководител направление „Социално-оперативни дейности" – човекът, който знае всяка стъпка, от оргаизацията до осъществяването на самата грижа. Впоследствие центрове „Домашна грижа" БЧК открива в Добрич, Варна, Бургас, Пловдив, Монтана, Благоевград, Враца, Оряхово, Бяла Слатина, Криводол, Белоградчик и Видин. „С подкрепата на Швейцарския Червен кръст, успяхме да разработим системата", казва тя и припомня, че програмата само за Северозападна България, най-уязвимият социален регион на страната, програмата възлиза на 4 милиона евро. Там и центровете са най много – седем, като в тях работят 80 човека. Преди година във Враца бе открит и коолцентър, чрез който посредством монитори и електронни гривни се следят денонощно жизнените показатели на възрастните хора. „Интерес към услугата „Домашна грижа" има още повече, че тя е напълно безплатна. На потребителите се предоставя помощ в бита и медицински услуги, като измерване на кръвното налягане, следи се за взимането на лекарства, правят се превръзки", казва още д-р

От бялата до домакинската престилка

Такъв е пътят на една от жените, които се грижат за възрастните хора. Това е 52-годишната Мариана Николова. По професия тя е акушерка. Завършила е медицинския колеж „Йорданка Филаретова". Започнала е работа в центъра за домашни грижи на БЧК в столицата още от откриването му през 2003 година. По онова време самата тя била в тежък период от живота си. „Бях останала без работа. Не ми беше никак леко. В бюрото по труда ми казаха, че Червеният кръст набират хора за обслужване на възрастни и болни хора по домовете. По онова време не оказваха медицинска помощ, търсеха само домашни помощнички. Реших да започна, пък да търся медувременно друга работа. Така се случи, че вече двадесет години съм там", казва Мариана. И допълва, че не съжалява за избора да остане. Не уточнява дали поради инертност или друга причина, но твърди, че няма основание да се оплаква. „Срещам възрастни, мъдри хора с опит в живота. Ако човек умее да ги слуша, може да получи много ценни съвети и уроци", казва Мариана. За двадесет години, откакто е в центъра, тя е работила за над двадесет възрастни мъже и жени. Една от тях е Виолета Симеонова, вече на 97 години. Познават се от първия ден, от откриването му. Тогава жената потърсила помощ за съпруга си, вече покойник. За него разпределили Мариана и още двама нейни колеги. Практиката на БЧК е за всеки потребител да се грижат няколко човека по график. Едната от причините е, че възрастните хора лесно се привързват и третират всяко по-младо лице. Домашните помощници, социалните работници и медицински сестра обаче излизат в отпуск, разболяват се. „Когато сме повече и човекът ни познава, дори някой от нас да го няма, той не чувства така остро липсата", обяснява Мариана Николова.

Сама с библотеката и телевизора

Години, след като Виолета овдовяла, започнала и тя да ползва домашните грижи на БЧК. Въпреки своите 97 години, тя живее напълно сама, ако не се брои малкият екран и книгите, от които все по-малко чете заради влошаване на зрението. Възрастната жена говори за червенокръстците с искрена обич. Това са най-близките й хора, с които разговаря. Дъщеря й живее в чужбина, приятелките й отдавна са починали. Съседите са на значително по-малко от нейните 97 години и рядко някой я навестява. „Червеният кръст дава много. Учи на благородство, на добродетелност, на помощ и подкрепа. Всеки млад човек трябва да се включи в някаква негова дейност", казва Виолета. И се впуска да разказва, как докато самата тя все ще макар и пенсионерка можела да излиза, обхождала като доброволка-червенокръстка самотно живеещи старци и болни по домовете им на празници и им носели дебни подаръци и почерпка. „Повечето хора оценяват благото на общуването, когато остареят и контактите им се ограничат до минимум. Затова, хора, завързвайте приятелства, общувайте, правете добро и не се притеснявайте да помагате дори, когато някой от неудобство ви каже, че няма нужда от помощ", нарежда развълнувано тя. На ценността да общуваш, да се вслушваш в другите и да ги разбираш, както казва самата тя, я е научила професията. Като дете искала да следва медицина, но заради войната така и не започнала да следва. Впоследствие записала право. Била е адвокат, съдия, прокурор. Последните години двадесет преди пенсионирането си е била юрисконсулт в аптечно предприятие.

Човек е млад, докато се вълнува

Изхождайки от тази източна мъдрост, Виолета Стоименова смята, че нейните 97 години съвсем не означават, че е стара. По дух, разбира се. Не е изгубила чувството си за хумор, но намира точното място и начин да премине от шегата към сериозното. А към сериозното, както сама казва, напоследък й се налага да се връща все по-често и по-често. Твърди, че пандемията не я е притеснявала толкова много, колкото войната в Украйна. Самата тя е преживяла Втората световна и помни оскъдицата в години тогава, както и тези след 1944 година. „Храна нямаше. Единственото, което се намираше бяха картофи. Отпускаха по 250 грама хляб. Имаше купонна система. На работниците се полагаше и малко сирене. Много труден и тъжен период. Най-жалкото бе, че човечеството даде много млади жертви във войната, цяло едно поколение", казва Виолета и гласът и започва да трепери. Затова и съчувства на жените и децата бежанци сега. Не крие, че й се случва да си поплаче, когато гледа кадрите на разрушени квартали и бедстващи хора в Украйна. „Това е една абсолютно излишна война. Русия направи огромна грешка, като нападна един спокоен, красив и трудолюбив народ. Какво му щукна на този руснак да си взима нещо, което казва че било тяхно. И то само, защото е било тяхно в X век. Сега е друго време и няма основание да предявява териториални претенции", навлиза вече съвсем убедително в политиката 97-годишната Виолета.

Много добро на добро ли е

Това се питат някои от потребителите на центъра „Домашни грижи" на БЧК в София. Възрастните и самотни хора в столицата, които искат да се възползват от услугата никак не са малко. Оказва се обаче, е черневокръстците имат все по-малко възможности да я оказват. Основната причина е липсата на хора за работа. От двадесетина преди две десетилетия в центъра са останали на работа само двама, като в това число не влиза мениджъра. Организацията търси да назначи хора, но кандидати така и няма, макар и работата да е на трудов договор с всички осигуровки. Единият от проблемите е, че трайно безработните трудно свикват да работят и спазват часове, да редуват максимално бързо дейности, липсва им навикът да разпределят времето така, че да свършат повече неща за два часа на даден адрес. Другата е, че работата с възрастни изисква огромно търпение, а в някои случаи е свързана и с обслужването на недотам приятни битови нужди. Преди време центърът „Домашна грижа" в Благоевград, към чиито услуги е имало огромен интерес, е затворен. „Причината е, че вече тази дейност се делегира на общините. По програми се предоставят пари предимно на тях. Доброто е, че ние все пак въведохме модела, създадохме добрата практика – нещо, което никак не е малко, казва д-р Надежда Тодоровска. Мисля, че все още има нужда от нашата „Домашна грижа" и ние ще я предоставяме, докато е необходимо", допълва тя.