Плашат медиите с дела-шамари
.jpg)
Делата „шамари" (SLAPP) в България се увеличават, а целта им да е ограничат свободата на медиите. Това са едни от основните изводи в първия по рода си анализ на Антикорупционния фонд (АКФ) - „Цената на свободното слово. Анализ на съдебни производства с характеристиките на SLAPP в България".
Докладът обхваща „стратегически дела срещу публично участие" (известни с английския акроним SLAPP) срещу журналисти и граждански активисти в България за периода 2000 г. - март 2023 г. В него са публикувани 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, но те не изчерпват всички заведени, категорични бяха авторите му.
Целта им
„SLAPP делата са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производства, чрез които политици, бизнесмени, корпорации, държавни органи се опитват да използват възможностите на съдебната система, за да наложат финансов и психологически натиск върху журналисти и граждански активисти. Целта им е да ги сплашат и - в крайна сметка - да им наложат цензура", Лора Георгиева и София Желева, правни съветници в АКФ.
„Ефектът от делата шамари е ограничаване на обществения дебат и ограничаване на достъпа на гражданите до надеждна информация.Затова е необходимо SLAPP делата да бъдат специално наблюдавани и адекватно адресирани със законодателни и други мерки, които да доведат до ограничаването на този феномен, който е опасен за демократичното ни общество", коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.
Основанията
Над 87% от гражданските и наказателни дела за периода 2000 – март 2023 са приключили в полза на журналистите. На практика това показва, че основание за делата реално е нямало.
„Инициаторите на делата в мнозинството случаи ги започват с ясното съзнание, че нямат достатъчно основания да спечелят в съда. Целта им е не толкова победа, колкото продължителен съдебен натиск", коментира Лора Георгиева.
Последиците
За съжаление 12,5% от гражданските и 14% от наказателните дела завършват с осъждане на журналистите. Дори и когато не завършват със съдебна победа обаче, делата-шамари са ефективни, тъй като успяват да ангажират човешките и финансови ресурси на журналистите и гражданските активисти за продължителен период от време.
Средната продължителност на делата шамари е 2,8 години. Те обикновено протичат през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи от близо 3 години.
„През този период ангажираните в съдебния спор журналисти/активисти са принудени да продължат работата си със съзнанието, че отново могат да бъдат тенденциозно обвинени", коментират авторите на анализа.
Продължителните стрес и напрежение по време на делата и последиците от изхода им отекват дълбоко сред журналистическата общност и цялото общество и имат сериозен риск от възпиращ ефект и върху други потенциално засегнати лица.
Данните показват и увеличение на броя дела и претендираните обезщетения. За разгледания период 2000 – март 2023 е налице както постепенно увеличение на броя на делата-шамари, така и увеличение на претендираните размери на обезщетенията по гражданските дела. В последните две години, които анализът обхваща, са заведени две дела с размер на иска 1 млн. лева.
„Исковете за финансови обезщетения на висока стойност, както и предварително обезпечение чрез запор на активи усилват психологическия натиск върху обектите на SLAPP и създават сериозен риск от автоцензура или цензура от страна на медията, както и от накърняване на финансовата стабилност на медията", коментира София Желева.
Още форми на натиск
Освен ангажирането на журналистите като страна в граждански и наказателни съдебни процеси, авторите на анализа обръщат внимание и на други, не по-малко застрашаващи свободата на словото феномени, специфични за българската среда: административни и административнонаказателни производства срещу медии и граждански организации, които изглеждат мотивирани от цели извън законовата цел на подобни производства; използване на дисциплинарни производства като форма на натиск; физическо насилие върху журналисти; разпити на журналисти по досъдебни производства, с фокус разкриване на журналистически източници; обвиняване на журналисти в извършване на престъпление с цел институционален натиск; реч на омразата; заплахи за саморазправа. Целият анализ можете да изтеглите от тук.
Три дела-шамари срещу Clinica От миналата година досега срещу здравния сайт clinica.bg бяха заведени три граждански иска от страна на хора, заемащи ръководни длъжности в МБАЛ „Сърце и мозък" и „Търговска лига". Причина за тях се оказа определена гледна точка върху здравната система и по-точно тезата, че болничният пазар у нас е прекалено раздут, което влошава, а не подобрява качеството на здравните грижи, оскъпява ги и всичко това не е в полза на обществото, а на шепа частни инвеститори. Въпреки оказвания натиск, clinica.bg ще продължи да отстоява правото на свободата на словото и мисълта, и да работи в интерес на обществото. |

ИИ в здравеопазването – що е то?
Неизвестните в приложението и контрола на изкуствения интелект остават много повече от известните, което провокира тревога

Диабетик на гладна стачка заради пенсия

Телемедицината превръща прегледа в игра за децата
В нашата детска градина тя беше въведена преди няколко месеца, вече виждаме, че пести усилия и дава възможност за бърза диагностика, казва Анелия Божанова

Пирогов е институция

Свободата на словото се влошава

Интелигенцията ни беше ликвидирана няколко пъти

Спасителите са готови за евентуално земетресение

Двудетният модел – идеал за семейство за 63.3%

Александър и Виктория топ имена за бебе

Посрещаме 2023 г. с песимизъм
Икономическия просперитет изглежда невъзможен за света, а страховете от употреба на ядрено оръжие са на безпрецедентни нива, показва изследването на Галъп