Интервю

Боледуваме тежко заради пропусната профилактика

08-05-2023 08:00
Не е възможно при близо 400 болници да има качествени услуги, но лобисти пречат на промяната на това положение, казва проф. Димитър ШишковБоледуваме тежко заради пропусната профилактика
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Проф. Димитър Шишков – завеждащ Клиниката по урология в УМБАЛ-Пловдив миналия месец извърши изключително тежка операция на възрастен човек с рядко срещана аномалия. Попитахме го каква е заболеваемостта сред българите, кои са ендемичните региони за бъбречнокаменна болест в България и защо у нас имаме отлична медицина, но пациентите не са доволни.

 - Проф. Шишков, неотдавна оперирахте рядко срещана аномалия при мъж, който уринира през ануса. Увеличават ли се аномалиите в урологията в последните години?

- За тази малформация научихме случайно. За нея ни бе съобщено по време на приема на пациента. Установихме я впоследствие, като продължително време той бе изследван, за да се установи защо изтича урина от ануса. Много по-късно той спомена, че като дете при него е установена малформация в резултат на която се е получило цитираното състояние. Радостно е, че при нас такъв и други подобни случаи попадат изключително рядко. Това говори, че колегите педиатри си вършат отлично работата и не се налага пациентите да идват при нас вече като големи хора. Когато, все пак, се появят такива при които се е получило някакво усложнение след пълнолетие, ние успяваме да ги отстраним без проблем. Въпросният случай е интересен с това, че човекът веднъж е с определено заболяване от детска възраст. След това идва и заболяване на ануса, свързано с вътрешни и външни хемороиди и фисули. Към всичко това пациентът страда и от бъбречно-каменна болест, тоест изкарва често камъни. Находката е много интересна и е в уретрата. Той беше със заболяване на ректума в резултат на възпалителен процес, който е образувал фистули. Причина за спирането на уринирането са два камъка, застанали в уретрата. Те причиняват декубитална рана на лигавицата. Така урината започва да изтича от ануса в близост до който пък има голяма фистула. на него му е направена пластика и проблемът е отстранен. Такива случаи не попадат в сензациите, но са интересни с това, че се случват относително рядко. 

- Мнозина смятат хемороидите за нещо, което не си струва вниманието. Безобидно заболяване ли са те?

- Не, въобще не са безобидни. Това заболяване нарушава много качеството на живот. Най-често то е свързано, след като има анални фисури, образувани точно от нелекувани хемороиди. Често се наблюдават при хора, които ядат много лютиво, имат тежък запек, алкохолици или злоупотребяват с градусовите напитки. Тези образувания дават възможност за навлизане на инфекциозни причинители. Може да се стигне и до перенални абцеси. Човек не бива да ги пренебрегва, а да търси бързо отговор при специалист, тъй като безобидни заболявания няма. Дори нокът да забере, трябва да се търси медицинска помощ. Хората не бива да се самолекуват, а да търсят помощта на лекарите. В България има изключително добри специалисти. Ние се справяме перфектно в сравнение с всички наши съседни, в Европа и в света. Заявявам го от позицията на многобройните ми наблюдения върху работата на колеги в други държави. Вярно, не всички лекари у нас са добри, но и там не всички са добри. Важното е пациентът да се поинтересува къде отива и при кого отива. 

- Каква е заболеваемостта от бъбречни заболявания у нас?

- По данни на СЗО между 11 и 13% от населението по света е засегнато от тях. България е на едно от първите места в Европа по тези заболявания и това се дължи на различното качество на живот. Данните на Българското дружество по нефрология показва, че всеки осми българин страда от хронична бъбречна болест. Ние сме в ендемичен район, най-вече Тракийската низина. То е заради по-топлия климат, водата, която пием и храната, която употребяваме. Бъбречно-каменната болест не е монофакторен проблем, а точно обратното. Това е заболяване на обмяната на веществата. Независимо от многото съществуващи теории, все още не може да се каже със сигурност, коя е водещата причина за нея. Съвсем различно е при другите заболявания в урологията, например ракът на простатата и на пикочния мехур. За тях основните причини са ясни - тютюношушенето и излагането на някои вредни химикали  в анилиновата промишленост – алфа-нафталин, бензин и аминофенол. Храненето предимно с червено месо и високомаслени млечни храни, затлъстването, полово-предаваните инфекции и наследствените фактори.

- Във всички случаи ли бъбречнокаменната болест се онаследява от децата?

- Възможно е, но е напълно възможно това детето да не страда от нея. За това дали ще се разболее или не човек, зависи от отключващите фактори. Както вече казах, те може да са сухият климат, употребата на солени храни, пиенето на определена вода, както и мазните храни.

- Кои райони на България са най-ендемични?

- Пловдивски район е изключително предразположен за бъбречнокаменна болест, както и цялата Тракийска низина. Лошото е, че за България има много малко събрана статистика за разлика от който и да е регион на света, за който можем да се информираме с няколко клика в Интернет.

- Имате ли обяснение, защо у нас нямаме достатъчно данни?

- Защото статистиката у нас, до известна степен, се нагласява. До този извод ме насочват наблюденията ми. От друга страна, имаме добри статистици, но лоша система за самата статистика. Тя не е само да седнеш, да сметеш по формулите и да напишеш изводите. Необходим е добър екип, който да е сред населението, да прави тестове така, както се прави в по-развитата част на Европейския съюз. Нещо повече, статистиката е наука, която дава поглед напред към какво и как да се насочват управляващите в дадена сфера, за да бъде тя подобрена.

- Факт е, че като цяло, българинът пропуска профилактичните прегледи. Достатъчни ли са, според Вас, включените по пакета на НЗОК и  защо все още нямаме национални скринингови програми по отношение на редица заболявания?

- Българското урологично дружество свърши много работа в последните години. Успяхме да вкараме много от скрининговите методи, които трябва да бъдат от личния лекар и от осъществяваните по предприятия, и да използваме ползите от тях, за да улавяме заболяванията на ранен етап. Хубавото е, че по-съзнателните работодатели организират профилактични прегледи за своите работници. В тях се обхващат и пациенти, които са извън възрастта, в която те трябва да бъдат проследявани. Мъжете над 50 години трябва да бъдат проследявани с тумор маркер на простатата. Не са малко случаите при нас, в които пациенти въобще не са били викани от личните си лекари за профилактичен преглед. В България има ненаказуемост за тези, които са ги пропуснали. Иначе, ние имаме добър скрининг за простатния карцином. Добър е и този за бъбречнокаменната болест, както и за останалите урологични заболявания. Важно е общото образователно ниво на българина, което напоследък е изключително ниско, което води също до занемаряване на профилактиката и здравето. Има още нещо, което ми тежи и няма как да не кажа, а то е, че всеки ден съсловието е подлагано на критики, обвинения, набеждавания. Това се отразява върху доверието на хората към медиците. В резултат мнозина не ходят на профилактика, търсят лекаря само в краен случай, защото той е определян като лош човек.

- Някога хората се страхуваха, че ще играе ножът, ще бъдат оперирани. Какви са съвременните методи?

- Сега в урологията почти не оперираме отворено. Така е във всички големи центрове на България. Най-щастливи са колегите, които имат роботизирана хирургия – във Варна, Плевен, София, Пловдив. Това е най-скъпият вариант, но и най-безболезнен, с най-малък престой в болница за възстановяване. Следва лапароскопската хирургия в урологията, която е също с такъв ефект, но се случва по-бавно с една степен малко по-висок риск от усложнение, което може да накара лекаря да премине към отворена операция. Въпреки това, съобщенията по света са, че всяка 3-та – 4-та операция от типа на лапароскопските завършват като отворени операции. При роботизираната хирургия процентът е по-малък, но при нея също има някои ограничения. Няма как всички случаи да са лапароскопски или роботизирано. Индикациите са строги, защото натрупалите опит в световен мащаб много добре знаят докъде да бъде лапароскопска, роботизирана или да бъде отворена класическа хирургия. За бъбречните заболявания първите две са много по-подходящи, отколкото при рак на пикочния мехур, например. Почти не се оперира камък в бъбрека в който и да е голям център в България. Извършва се перкутанно разбиване на камъка, което вече е стандартна методика.

- Не един и двама се надяват, че сами могат да се справят с камъните в бъбреците, например. Има ли лекарство, хранителна добавка сред така много рекламираните, които могат да свършат това?

- Категорично такова нещо няма, тъй като в повечето случаи камъните са от смесен тип. Рядко са само уратни, при тях е възможно. За тях има медикаменти, хората си ги внасят от чужбина. В България имаме много добри билки и продуктите от тях, като например чаят на проф. Ламбрев, който е доказан като пикочогонен, противовъзпалителен, но той помага при малки камъчета. Най-доброто нещо е профилактиката особено за хората, които образуват конкрименти.  Те трябва да пият много течности и да потърсят консултация с уролог, който да им даде съвет, да ги насочи към образна диагностика и изследвания, за да се установят причините.

- Какъв е оптималният здравословен начин на хранене за хората, застрашени или вече страдащи от бъбречнокаменна болест?

- Основно храната трябва да е минимално осолена, за да не се задържа много вода. Да се пият много течности. Прекаляването с алкохол и мазни храни не са желателни. В риск са пълните хора, както и диабетиците.  Важно е да се знае, че ако се яде много, ще трябва и да се пие много вода, както и когато се пие повече вино или спиртни напитки. Оптималният вариант нормално много малко сол, ограничена консумация на червени меса, да се набляга на рибата, пилешкото, морските дарове. Хората, които вече знаят, че образуват камъни трябва да белят зеленчуците. За предпочитане е ястията да са печени, задушени варени, пърженото само в изключителни случаи. Аз не препоръчвам суровоядството.

- Вие сте човекът, който оперира и спаси живота на мъж, който е изтезавал дядо Ви в лагера в Белене. Мнозина се питат, как е възможно, на доктора не се ли е мярната мисъл за мъст?

- За мен няма значение кой и какъв е пациентът. Това е човек, който се нуждае от помощ, а аз, като лекар, съм призван да му я окажа и то максимално най-добре. Така са ме учили моите професори, в такива ценности съм възпитан от родителите си. Аз не мога да деля болните на добри и лоши, на умни и глупави, на красиви и грозни, на образовани и прости. Като дойде на преглед пациентът, първо трябва да му напипаш душата. Ако е по-простичък, трябва да го разпитваш по-простичко за симптоматиката. Ако е по-интелигентен, го държа на известна дистанция, защото не всеки човек обича близостта, когато трябва да каже нещо толкова лично по отношение на здравето си. Важното е той да бъде предразположен, да му бъде вдъхнато спокойствие. Дали той е затворник, бандит или убиец, не е моя работа. Работата ми е да му помогна, а не да му определям съдбата. Това е моят подход. Аз не съм д-р Менгеле, нито някой от съветските другари, които са правели опити с хора. Знаех предварително кой е човекът, когото трябваше да оперирам, но това не ми повлия. Някой му беше казал преди операцията чии внук съм. Пред мен той трепереше, беше разтревожен, жална картинка. Вероятно си мислеше, че като самият той е бил изрод там някъде в  Белене, същото ще правят и с него. Беше простичък човек, но точно такива са ползвали за черната работа в лагерите. Взимали са утайката от обществото, за да може тя да се справя безпардонно и без задръжки с инакомислещите хора. Операцията мина успешно, не се видяхме повече. Старая се да не мисля за този случай. Има начини човек да се балансира и да е в хармония със себе си.

- Какъв е Вашият начин, още ли слушате рок в операционната?

- Да, аз съм стар рокаджия. Обикновено си пускам Led Zeppelin, Deep Purple, но и по-съвременни групи. Обичам да оперирам на такава музика. Макар и да съм вече на възраст, умът ми си остава по-младичък, чувствам се между 25 и 35 години.

- Това ли Ви кара да търсите най-доброто в урологията и да го внедрявате в клиниката?

- Хич не обичам да съм втори, а да съм първи във всичко, което върша. Амбицията, която човек трябва да има в науката, в живота, като любов, семейство, деца, за мен е неутолима. Може да имаме амбиции, но нищо от тях да не произлезе. Важното е да ги имаме. За мен е много положително човек да се стреми да прави кариера. Хората трябва да са кариеристи, дори тези, които чистят кофите за боклук. Само така се постига перфектната работа и обществото.

- Единодушно е мнението, че имаме много добра медицина, специалисти, но защо, като цяло, хората не са доволни от здравната система?

- Тя куца по няколко причини. Най-напред заплащането на медицинския персонал е изключително ниско, като се започне от санитарите и се стигне до лекарите. Това се случва заради факта, че сме на първо място по брой болници в света на глава от населението. Не може при близо 400 договорни партньори на НЗОК да има качеството и да не бъдат лъгани много от лекарите. Най-лесното е собственик на частна болница да привлече персонал от друго лечебно заведение. Обещава едни пари и хората отиват. Там обаче, в повечето случаи, не се работи така, както в утвърдените вече болници. Подбират се пациенти, често пъти се отчитат манипулации и операции, които дори не са извършени, за да се спечелят едни пари.  Просто се усвояват парите от клинични пътеки. Затова, броят на болниците трябва да бъде оптимизиран. Ако не, трябва да има няколко здравни каси, както е в Германия или да се измисли друг вариант за финансиране на здравеопазването. Тогава вече ще има пари и за големите здравни заведения. Абсурдно е да има достатъчно финансиране при положение, че само в Пловдив има 22 болници. Отделно колегите се деквалифицират на много места, тъй като малко са частните болници, инвестиращи в апаратура и кадри, за да поддържат много високо ниво. Повечето от тях не го правят. Според мен, клиничните пътеки категорично трябва да бъдат премахнати и да се въведат диагностично-свързаните групи. Случи ли се това, няма да се краде така, както се краде сега. Ще има много по-обективен и завишен контрол. Тези неща се говорят вече двадесет години. В МЗ и НЗОК много добре знаят какво трябва да се направи.

- Защо тогава не го правят?

- Защото определена група от лобисти в здравеопазването не позволява и няма да позволи това да се случи, да се осъществят промени. За да стане, е необходима политическа воля. За целта в Народното събрание трябва да имаме хора, които познават нещата в сектора и искат да работят. Досегашните или не са компетентни или са компетентни, които обаче знаят какво не трябва да правят, за да не изпуснат келепира. Ето това е големият проблем.


Наложителен е скрининг за белодробния рак

Наложителен е скрининг за белодробния рак

Това е най-агресивният карцином, у нас се открива в късен стадий, тютюнопушенето е основен рисков фактор, казва доц. Николай Янев
Най-добрата диета е да не се стига до нея

Най-добрата диета е да не се стига до нея

Много от модните режими на хранене са нездравословни, Коледният пост също е вид ограничение, но в рамките на 40 дни не би навредил на здрави хора, казва д-р Станимира Станчева – Василева
Над 180 на конференция за очните тумори

Над 180 на конференция за очните тумори

Офталмолози от България и Северна Македония участваха в нея, световно известни специалисти от Израел и Швейцария изнесоха лекции
ХОББ прилича на сезонните инфекции

ХОББ прилича на сезонните инфекции

В България липсват прецизни данни за заболеваемостта, практиката показва случаи както на хипо-, така и на хипердиагностика, казва д-р Васил Шишков
Поставиха четири байпаса през ребрата

Поставиха четири байпаса през ребрата

Минимално инвазивната интервенция е извършена за първи път у нас от кардиохирурзите на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център
Здравната каса ще плаща новите пейсмейкъри

Здравната каса ще плаща новите пейсмейкъри

Устройството е 20 хил. лв., за начало ще се реимбурсират 10 на година, но реално необходимостта е за около 50-60 човека, казва доц. Васил Велчев

Затлъстяването е основен рисков фактор за диабет

Затлъстяването е основен рисков фактор за диабет

България трябва да създаде национална платформа за профилактика на това заболяване, казва д-р Пенка Митева

Нужна е скринингова програма за диабет

Нужна е скринингова програма за диабет

Тя би била от огромно значение за ранната диагноза, профилактиката и лечението, въпрос е на политическо желание и възможности, казва доц. Вера Карамфилова
Имплантираха пейсмейкър през бедрото

Имплантираха пейсмейкър през бедрото

Интервенцията е направена за първи път в България от доц. Васил Велчев и д-р Николай Бонев от УМБАЛ "Св. Анна" в София
Пациентката ни с присадена матка се готви за инвитро

Пациентката ни с присадена матка се готви за инвитро

В България има отлични хирурзи, подготвени не по-зле от тези в Европа, възможно е и те да направят подобно присаждане, казва д-р Петър Димитров
1 2 3 4 5 ... 57 »
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Декември 2023 Предишен Следващ