Как да защитим здравните си права

Пациентите имат 14 дни, за да обжалват в съда решение, което не им харесва

Адв. Стефка
Цанкова
tsankova.lawyer@gmail.com

Възможностите да защитим здравните си права или нарушените ни здравни интереси са по реда на гражданския исков процес, пред горестоящ административен орган или по реда на административния исков процес.

По административен ред се оспорва индивидуалния административен акт 

който нарушава правата ни и/или законните ни интереси. Такива актове, обичайно, са наименовани „заповед" или „разпореждане" и са издадени от административен орган (управителя на НЗОК, директора на РЗОК, директора на ЦФЛД, министъра на здравеопазването – при лечение в чужбина чрез КЛЧ към него, изпълнителния директор на ИАЛ). Издадените от административните органи индивидуални административни актове могат да бъдат оспорени по два възможни начина: или пред по-горестоящия административен орган (например актовете на директора на РЗОК подлежат на оспорване пред управителя на НЗОК), или директно пред компетентния за това административен съд. И в двата случая, жалбата се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица. Този срок е преклузивен, т.е. с неговото изтичане се погасява правото на защита по административен ред. Възможен е и т.н. „мълчалив отказ" - непроизнасяне от административния орган в срок. Той може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе/да издаде акта. Оспорването пред по-горестоящият административен орган не е пречка за търсене на правата пред административния съд. Следва да се има предвид и възможността, макар и все още рядко срещана, след получаване на жалбата, административният орган, издал обжалвания акт, да го преразгледа, сам да го оттегли/отмени/измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му.

Компетентен да разгледа жалбата при оспорване по административен съдебен ред

е административния съд, в чийто район е седалището на органа, издал акта. Административният акт може да се оспори пред съда и без преди това да е оспорен пред по-горестоящия административен орган. Съдебното производство се образува с жалба, чрез органа, издал оспорения акт. Подаването на жалба срещу индивидуален административен акт спира неговото изпълнение. Съдопроизводството е двуинстанционно - решението по делото на административния съд, при обжалване от някоя от страните по спора, подлежи на разглеждане пред Върховния административен съд, като жалбата се подава чрез съда, който го е постановил, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено. Важно е да се знае, че тричленен състав на ВАС разглежда като първа инстанция жалби срещу актове на Министерския съвет, министър -председателя или отделните министри (т.е. всички нормативни административни актове – наредби, постановления, инструкции).

Защитата на здравните права и нарушените здравни интереси по реда на гражданското производство

се извършва чрез завеждане на искова претенция пред граждански съд. Компетентен да разгледа делото е или съответния районен съд или съответния окръжен съд (за София това е Софийски градски съд), в зависимост от това дали цената на иска е под или над 25 000 лв. Искът се предявява пред съда, в района, на който е седалището на ответника. Съдопроизводството започва с искова молба и е триинстанционно. Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. Въззивната жалба се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. Не всички решения се допускат до разглеждане от трета инстанция – Върховния касационен съд, а само тези, които са изчерпателно посочени, чрез касационните основания в чл. 280 от ГПК. Съдебното дирене на правата пред граждански съд по реда на исковото производство най-често се ползва при нарушени здравни права на пациенти от конкретно лечебно заведение или конкретно медицинско лице. Правните основания най-често са за непозволено увреждане (чл. 45 и сл. от ЗЗД) или са свързани с т.н. „лекарски грешки" (бел. автора: няма легално определение в нормативен акт за това какво е „лекарска грешка", тук ползваме този термин, по начина, по който е придобил гражданственост, единствено с цел яснота на изложението). При исковото производство се дължат държавни такси, като техния размер е в зависимост от цената на иска, както и се заплащат разноски за процесуално представителство, за експертизи и др.

Бел. автора: Настоящата статия не претендира за изчерпателност, най – малкото поради това, че не коментира оспорването на общите административни актове, отделните видове възможни граждански искове, начина на защита срещу неоснователни действия или бездействия на администрация. За всеки конкретен случай следва да се потърси индивидуална правна консултация от квалифициран адвокат.